Мили деца и вдетинили се пенсионери, навярно знаете какво е

Мили деца и вдетинили се пенсионери, вероятно знаете какво е споделил поетът Никола Вапцаров. Казал е „ Дай вода! Вода ми дай! Падам... Дръжте се, приятели! “

А за какво е паднал, при положение че не е имало фашизъм, както твърди Александър Йорданов, си е мотив за размисъл. Впрочем българската литература не може без Вапцаров, само че несъмнено може без този книжовен критик, който по стичане на събитията стана политик, че и ръководител на Народното събрание. Ама тя и Цецка Цачева след това зае този пост, тъй че не е мотив за парадиране.

Да си напомним, благи деца и вдетинили се пенсионери, по какъв начин се ставаше политик и по какъв начин се влизаше в Народното събрание. Незабравимият Жорж Ганчев го рече тъкмо преди време кой ще е народен представител: „ Сульо, Пульо, Атанас и Аз! “ Демек дръж единия и удари другите трима.

Сега обаче видният представител на една маргинална партия е евродепутат, тъй като Премиерът му даде еврохлебец, като разбра какъв брой е тежко ситуацията и на този шишкавелник. „ Трудно се живее с пенсия от 800 лв. “ – изхлипа той.

Добре, че е Премиерът, който с изключение на международните проблеми взема решение и локалните.

„ Искате вода? – рече Премиерът. – Ето ви вода! “ И намигна на Началника си.

Па като заваля, та цяла неделя...

Такова прииждане не беше виждано, само че очевидно Премиерът не си поплюваше.

По-практичните излязоха със сърфовете – друго си е да сърфираш във вода, а не в интернет. А по този начин си икономисаха пътните до морето.

Разбира се, Премиерът незабавно разпореди на спортния министър да се възползва от удобната конюнктура.

И под егидата на двамата се организираха и ветроходни регати, и шампионати по водна топка, като най-масови бяха надпреварите по плуване.

Мазетата на доста жилищни кооперации се изпълниха с вода.

„ Ето ви джакузита – рече Премиерът, – стига се одумвали сауните и барбекютата по покривите! “

Наводни се и операта. „ Сега какво ще вършим? “ – видяха се в знамение режисьорите.

„ Ще поставите „ Лебедово езеро “ при естествени условия! “ – още веднъж реши казуса Премиерът. Той един път беше изгледал цялото първо полувреме на някаква опера, само че несъмнено беше почитател на балерините – въпреки всичко те ходеха на пръсти, не се деряха като тенори, баритони, сопрани и прочие, та човек можеше и да подремне.

А кметицата си личеше, че е изключително удовлетворена – водата беше добре пристигнала и не се виждаха дупките по улиците.

Е, и финансовият министър беше удовлетворен – не се виждаха и дупките в бюджета.

Военният министър обаче малко се пообърка – вместо самолети не е ли по-добре да се закупят подводници...

Но най се кефиха от Софийска вода. „ Водата е национално благосъстояние – споделиха те. – А ние това благосъстояние сме го взели на концесия. И тази вода в този момент би трябвало да се заплаща! Как ли? Какво, че няма водомери за нея? Всеки ще заплаща на база! “

„ Важното е – заключи Премиерът, – че това е божи знак. До края на мандата ми, а и по-късно ще ми върви по вода! “

И тук, благи деца и вдетинили се пенсионери, се обади омбудсманът: „ То е ясно, че всички ще пием по една студена вода, само че за какво би трябвало да я плащаме и като топла? “

Защото няма метод и " Топлофикация " да не вземе своето...