Милена ВЪРБАНОВА По повод двете последни мои статии, публикувани от

...
Милена ВЪРБАНОВА По повод двете последни мои статии, публикувани от
Коментари Харесай

Согдиана, Куш, Кушитско царство, Кушанска империя - значение на имената

Милена ВЪРБАНОВА

По мотив двете последни мои публикации, оповестени от уеб страницата ФАКТИ , в които, с изключение на другите понятия, преглеждам и името на Хиндукуш, ми писа известният нумизмат и блогер господин Иван Симеонов. В своята забележка към тълкуването, обещано от мен на това наименование, той допуска, че " куш " значи " кон " - на античен български език, съдейки по словото " кушия " - обичайното надпреварване с коне, с което се отбелязва Тодоровден. Според господин Симеонов, Кушанската империя носи епитета - " куш " - защото е доминирана от нашия конен български народ. Доводите на моя правилен конкурент ми прозвучаха разумно и аз с удвоено внимание още един път се взрях в тълкуванията освен на Хиндукуш, само че и на всички понятия, прегледани в моите последни публикации. Неслучайно се твърди, че в разногласието се ражда истината - дублирам - в правилния спор, а не в хамалските хули, с които " изкушеният в историческото знание " български трол се усеща длъжен да посреща всеки реформаторски текст на актуалните откриватели на нашата история. Търсейки доводи за и срещу тълкуването на " куш " в смисъл на " кон ", си изясних много други понятия, които другояче щяха да си останат още дълго време скрити и недооценени от мен.

Да, кушията в българската традиция е надпреварване с коне, само че има и кушия с камили - там, където камилите са били до неотдавна главно транспортно животно. Думата " кушия " е сходна с " кочия " - кола, каруца, карета - откъдето идва производното слово " файтонджия " - лицето, което кара колата. В съветския език подобен човек се назовава " кучер ". Да, той кара конете, впрегнати в колата, само че назването му не произлиза от " кон ", а от " кочия ". Иначе щеше да се зове " коняр ". На съветски преносимият, номадски метод на живот, се назовава " кочевой ", номадските нации са " кочевые народы ". " Кочия " е транспортно средство - за напредване, за придвижване. А " кушия " е съревнование, надпреварване, придвижване, експедитивност - и в това, съгласно мен, се състои главният смисъл на понятието.

Българският език е непосредствен с трите други съществени антични евразийски езици - санскритски, арамейски и персийски. Но на тези езици " кон " е aswa ( санскрит ), aspa ( арамейски ) и asp ( перс.). Това не оставя и сянка от подозрение по отношение на смисъла на името Аспарух, Аспург, само че въобще не се отнася към понятието " куш ". Затова пък на персийски " куче " е " sag " - слово, което необятно разтваря много залостени до през днешния ден двери.

В Кушанското царство, както е известно, в друго време влизат областите Бактриана и Согдиана - Согдия. Мнозина откриватели свързват името Бактрия с българите. Смисълът му може да се изведе посредством bag - господ. Названието Согдиана обаче е по-сложно за пояснение. В енциклопедичните речници най-древните му разновидности попадат като Согд (авест. Suγda; согд. Soɣd, swγδykstn [Səγʷδī́kstən] ; др.-гр. Σογδιανή; перс. سغد‎ ; тадж. Суғд ; узб. Sogʻd/Суғд, а смисъла му е обяснено като " превъзходен " и прочие Но дали в действителност е по този начин? Думата " Суг " е съвсем идентична с персийската " саг " - куче, а също с съветската " сука ". Този необикновен взор към името Согдиана незабавно ни води към етнонима " саки ". Древните създатели свързват саките с народите, произхождащи от Скил и Скит, а и аз самата съм ги свързвала неведнъж със сикулите, секеи, секели, в които виждам част от българския етнос и чието наименование съм разтълкувала като " носители на сангария - сагар " - свещената бойна брадва, " сечащите " ( у Страбон сагарът е главно въоръжение на масагетите, Гл. 8, Кн.11 ). Както и в етнонима българи, също и в етнонима " саки " има две равнища, които назовавам " два печата ". Едното дефинира високия генезис на народа, а другото - неговата задача на пазач, на надзирател - вълк и куче. А доколкото кучето е одомашен вълк, можем да приемем, че те са носители на еднакъв знак.

И не щеш ли, ето че, таман император с име Канишка от династията Кушан, управлявал през 2 сл. Хр., е най-великият държател на Кушанското царство. Дядо му се назовава Вима Такто ( сравнете с имената на българския кан Токту и на Дугдам - кимерийски цар ). Преводът на името Канишка - дали това е купата " кан " или името произлиза от " куче " - ще бъде цел на бъдещи проучвания. Нека обаче не мислим, че " куче " е срамно и унизително определение за народа, който го носи в името си. Ако си спомним невероятните космогонични познания на народа догони, поверени му, съгласно преданието, от пришълци - цивилизатори от Сириус - Съзвездието на Кучето, в което свети " прелестната звезда Сегуи ", ще се убедим, че званието " куче " в този смисъл въобще не е обидно. Една от най-старите страни в света е Сирия - Страна на Кучето. Озирис - ОСирис се назовава богът, възцарил се в античен Египет. Самото наименование " догони " значи " кучета " - да си спомним британското съществително dog, както и българския глагол " пъдя " - " преследвам ". Името на река Сър-Даря - река Сир - на персийски, носеща водите си през Согдиана, може би също с обвързвано с понятието " куче ". Интересно е, че за правоприемник на кимерийците се счита народът карасукци - съветските учени превеждат името като " черна вода ", само че той може би значи " черни кучета " или " черни вълци ".

Ярък намек за доста антично българско наличие се долавя и в Кушитското царство ( или Мероитско - от името на последната му столица Мерое ), съществувало от 11 до 4 в. прочие Хр., на територията на сегашен Северен Судан и в прочут интервал наложило на египетския престол свои фараони. Най-старата столица на африканското царство Куш, чиито паметници и през днешния ден поразяват със своето великолепие, е град Керма - име, което звучи сходно с названието " кимерийци ".

Произхожда ли името Кушан - " куш " - от " куче " и даже " вълк "? Моят отговор е " да ". Думата " куш " е доста сходна с българската " куче " и с главния корен - " кут ", а във разновидността " куш " можем да я свържем с " ухапвам " - " кусать " и с " кушать " - " хапвам ". Кучето в цялостна мяра дава отговор на понятието " експедитивност ", иманентно за " съревнование, надпреварване " - " кушия ". Българският народ несъмнено е " конен ", само че също толкоз мощно той е обвързван с вълка ( влезнал в нашия етноним ) и с кучето - свещено животно за българите. Понятието " куш " - кушия - може да бъде обвързвано и с концепцията за преселение.

В предходните си публикации по чисто езиков път дефинирах смисъла на името Хиндукуш като " идващи, движещи се, преселници " и не преставам да считам, че не съм надалеч от истината. Разбира се, знам, че " куш " на турски е " птица " ( Куша- Дасъ ), само че не мога да приема, че названието на великата планина е " индийска птица ". По същия метод не одобрявам, че името Кавказ произлиза от " чавка ", макар че го свързвам с гълъба, изпратен от Ной, в оня показателен ден, в който Потопът завършва и ковчегът на патриарха засяда на връх Арарат. Ако свържем имената на тия две емблематични планини с " птица ", то би трябвало да е с нейното качество на " прелетна ", " идваща ", " бърза " - като българите, чийто живот съставлява постоянно придвижване в осъществяване на тяхната божествена задача.
Източник: fakti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР