Истинското значение на имената Ахил и Тетида
Милена ВЪРБАНОВА
Името на царя на Фтия и най-велик воин в стана на ахейците по време на Троянската война - Ахил Пелеев - има своя прецизен паралел в санскритското слово akhil, akhila, което във ведическата ера в Индия е било и публикувано мъжко лично име.
Значението на akhila е " цялостен, повсеместен, ненарушим, устойчив ". А също и " галактика ", доколкото санскритските понятия имат голям брой смисли, отнасящи се както до земния, човешки - по този начин и до божествения, небесен свят. Интересно е, че на санскритски akka е " майка ", а от мита знаем каква голяма роля в живота на Ахил играе майка му Тетида с нейните гигантски, божествени качества и природа.
Древноарийско, ведическо мъжко лично име е и Kila, което ще рече " унищожител ", а смисъла му като съществително нарицателно е " копие, оръжие, чеп, дирек, лакът, огън, пламък ". Смисълът на санскритския глагол kil е " вързвам, заковавам ". Очевидна е близостта с глагола kill - " умъртвявам " в британския език. Етимологическите речници свързват британското kill с немското qualen - " измъчвам, изтезавам ". Този немски глагол може директно да се свърже с българския " закалявам ", " калявам " - закалявам посредством премеждия, огън и прочие
На кюрдски - индоевропейски, анатолийски - език, понятието qels ще рече " закален ". Според мита, богиня Тетида, майката на Ахил, е закалявала младенеца в огън, държейки го за петата на единия крайник, само че брачният партньор ѝ Пелей, налегнат от смут, е прекъснал този развой, неразбирайки неговата същина. Така Ахил израства като несломим боец, невредим, недостижим за каквото и да било оръжие, единствено петата му - " ахилесовата пета " - остава незакалена. В този смисъл можем да тълкуваме името Ахил (Akhil) като А-Кил - " незакален ".
Какво значи името Тедида (Тетис - Θετις) на майката на Ахил? Както неведнъж съм писала - вж. публикациите ми " Думи за роднини(?!) ", 2019 година (в която се учудвам на сходно пародийно заглавие) и " Титан - генезис и значение на понятието ", 2021 година - словото " тетис ", има напълно съответно значение и то е " цица, бозка, женска кърмеща гърда ". Думата teta и през днешния ден е част от простонародния италиански език. Измислиците, че названието Тетида, едноименна внучка на една от шестте титаниди, значи " вуйна ", т.е. " вуйна ", са знак за печално незнание, защото понятието " вуйна " също е производно от античното индоевропейско " teta " и е спомен от времената, когато сестрите или зълвите на майката, в нейно неявяване, са я замествали в кърменето на детето ѝ - тогава дамите са имали доста деца, съвсем непрекъснато са кърмели и " заместването " на майката в това отношение е било допустимо. Така че Тетида и " вуйна " ( " вуйна " ) в никой случай не са тъждествени, а са разнообразни производни от едно и също антично слово.
Още от дълго време (вж. публикацията ми " Етнонимът гърци ", 2021 г.) съм писала, че " Троянската война е драматичен конфликт сред пеласги, в който гърците въобще не вземат никакво присъединяване. В редица свои текстове, оповестени през годините и събрани в книгата ми " Името България и етнонимът българи " (изд. 25 юли 2024 г.), съм потвърдила, че троянците - тевкри, дардани, бриги - са част от античния български народ. И не разбирам наглостта на някакви хора, които сега проглушават ушите ни със същата теза, биейки се в гърдите, че са нейни първооткриватели.
Въпросните неграмотници " превеждат " името на господ Арес като " Ярос(т) ", името на цар Приам като " Прям " ( " откровен, прям " ), името на героя Ахил като Якил ( " крепък " ). Да оставим настрани карикатурното пояснение на Тетида като " вуйна " - " лелка ". Тези невежествени безобразия се популяризират с недотам чисти планове в Ютуб и Google - и се подемат от жадни за сензации българи, които в живота си не са разлистили нито една историческа книга, с изключение на известните четива в жълтите вестници. Разбирам, че апологетите на сходен вид " исторически разкрития " желаят да обхванат в укриваните до момента познания за международната цивилизаторска роля на българите ( която е факт), за действителната възраст на българската книжовност - само че белким би трябвало да заменяме една неистина с друга?
Нима би трябвало да налапваме въдицата на други шарлатани, които си разрешават " да поясняват имена и понятия ", без да владеят нито един античен и съвремен език? Без да могат да вършат езикови разбори и съпоставения? Комизми като " Ярос " и " Якил " ми припомнят шеговитите " пояснения " на имената Одисей и Менелай - като " оди сей " - " върви да сееш " и " мене лай " - " лай по мене ". Да, името Одисей има общо с българския глагол " вървя ", само че то е и свръхсложна игра на думи, с която Омир изпитва нашия разсъдък - обяснила съм това име в речника " Именник на древността ", с който приключва книгата ми " Атланти и колоси ", изд. 2023 година
Колкото до името на господ Арес - то значи ни повече, ни по-малко " ариец ", " арий ", с античен смисъл на " орач ", тъй като преди да стане господ на войната, Арес е имал доста по-обширни функционалности - като господ на земеделието и даровете на земята (вж. книгата ми " Връх България ", изд. 2016 г.). Името Приам пък ще рече " камък " - от пеласгийската дума pria ( " камък " ) - а също " първи ", защото камъкът се отъждествява с първичния земен детайл.
Опростенческото пояснение на старинните имена и понятия, директното им свеждане до думи от актуалния български език - единствено въз основа на звукова аналогия - не всеки път е методът да бъде предпазена истината за изключителната античност на българския жанр и език. Този способ би трябвало да бъде употребен внимателно и единствено от хора с висока просвета, владеещи антични езици. В противоположен случай се стига до изкривяване, омаловажаване и окарикатуряване на справедливата борба, водена от национално мислещите български историци за налагане на съответна доктрина за произхода на нашия народ.
