Милена продължава да свети като крушка: ВАС отхвърли обвинението за дискриминация
Милена Славова не е осъществила дискриминация по симптом " полова ориентировка ". Това гласи решение на Върховния административен съд (ВАС) по делото поради обява на певицата в персоналния й " Facebook " профил от 2021 година във връзка със годишното шествие в поддръжка на равенството на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансджендър и интерсекс хората (ЛГБТИ) " София прайд ". Рокаджийката, известна с паметната фраза " пробвах се да блестя като крушка " и песни като " Директор на водопад ", " Ала-бала " и " Истина ", към споделен клип, сниман от тогавашната коалиция " Българските патриоти - Вътрешна македонска революционна организация, Воля и НФСБ ", разгласява текст със следното наличие: " Сигурна съм, че не поддържам гей парадите! Горко на естествените хора, задушаваме се към този момент от наглостта и парадирането на всякакви извратеняци. И не се оправдавам за думите си. "
Делото против Милена е формирано след тъжба, подадена от две физически лица и Младежката ЛГБТ организация " Действие " пред Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД). Антидискриминационната комисия оправдава певицата с решение от 10 юни 2022 година, което обаче след това е анулирано от Административен съд София-град по административно дело 6188 от 2022 година, с което е анулирано.
Спорната " Facebook " обява на рокаджийката е в нейно изявление, излъчено на 22 юни 2021 година в предаването " Здравей, България " по Нова телевизия, в което тя коментира своето мнение по проблема, употребявайки и изразите: " Ние ви гледаме, макар че не желаеме ", " Виждат ви доста хора, които не желаят да ви виждат. И деца. ", " Натрапвате се ", " Вие сте арогантни ", " Защо би трябвало да се парадира с това? Аз манифестирам ли с това, че одобрявам мъже? Защо би трябвало да се парадира? Това е доста персонално нещо. " " Тези деца нямат избор. Където ги заведат, там отиват. "
Според двете физически лица и организация " Действие ", подали жалбата против Милена Славова, обявата й и тези изявления са възприети съдържат обидни избрания и безпочвени обвинявания в аморално държание, ориентирани към ЛГБТ общността въз основа на предпазен симптом " полова ориентировка ", представляващи " тормоз ", заради което те са сезирали КЗД с искане да бъде открито нарушаване на възбраната за дискриминация под формата на " тормоз ".
След задълбочено и всестранно разискване на обстоятелствата КЗД стига до извода, че обявата и изявлението съставляват персоналното мнение за " София прайд 2021 ", което не е демонстрация на директна дискриминация към ЛГБТИ лица, не съдържат оскърбителни квалификации, поощряване към осъществяване на дискриминация, респективно не реализират състава на тормоз, подбудителство и гонене по смисъла на Закона за отбрана от дискриминация. Комисията се произнася с решение, че не е налице дискриминация.
Решението на КЗД е обжалвано пред Административен съд София-град, който е почел подадените тъжби и е върнал акта на комисията за ново изговаряне. Милена Славова и Комисията за отбрана от дискриминация обаче от своя страна подават касационни тъжби пред Върховен административен съд против правосъдното решение.
Според Върховния административен съд цялостното държание на певицата показва разграничението, което тя прави сред " участници в гей паради " и " лица с хомосексуална ориентировка ". Върховните магистрати считат, че в неодобрението на гей парадите, изразено с ослепителен езиков изказ, не се вижда вложен смисъл за отказване на правото на самоопределяне на част от участниците в гей парадите. Те допълват, че това явно не е за накърняване достолепието на съответно лице заради неговата полова ориентировка, а още повече това отрицание е в положение да сътвори по принцип враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда по отношение на лица с хомосексуална ориентировка като обособена група.
От Върховен административен съд показват още, че публичното състояние на Милена Славова не допуска владение или блян към придобиване на публична обществена власт, посредством която тя да е в положение да постанова мнението си при контролиране на публични връзки, в това число и по отношение на провеждането на гей паради, за разлика да вземем за пример от кмета на Москва и кмета на Варшава, станали мотив за формиране пред Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) на делата Alekseyev v. Russia и Bączkowski and Others v. Poland. Публичният й облик на човек с различно на публичното мнение също a priori изключва опцията тя да основава стандарт на публично държание, което стигматизира група лица на учредената на половата им ориентировка, насажда във връзка с тях неприязън, нетърпимост и непоносимост, се споделя още в претекстовете за решението на Върховния административен съд. Ясно изразеното схващане на певицата за неналичието на еднородност на ЛГБТ общността и поддържане на устойчиви положителни персонални връзки с обособени нейни представители също са били решаващи за извода на съда, че инцидентното потребление на обособени изречения с отрицателно наличие не доближава " несъмнено равнище " и " предел на грубост " за определянето им като демонстрация на дискриминация.
" Формата и подтекста, в който са направени изявленията, а точно тяхната персонализация към обособени прояви (гей-парад) и обособени участници в тях (точно изложение с външен тип и съответна постъпка) са показателни за това, че те не са ориентирани към главен аспект на идентичността на ЛГБТ общността и не са били в положение да обиден човешкото достолепие на нейните представители ", означават от Върховен административен съд и допълват, че затова в тази ситуация кръгът на лицата, които са възприели обявата и изявлението е ирелевантен за тяхното квалифициране като " тормоз " по смисъла на § 1, т. 1 от спомагателните разпореждания на Закона за отбрана от дискриминация.
Според Върховния административен съд противоположното мнение на миналата инстанция е довело до голословно правосъдно решение, с което е анулиран акт на КЗД, съгласуван с използваните материалноправни правила и интернационалните стандарти за отбрана на главните права, в това число и на правото по член 10 от Европейска конвенция за правата на човека - независимост на изразяването на мнение). Върховните магистрати смятат, че претекстовете на КЗД по отношение на свободата на словото са напълно съобразени и с решенията на Конституционния съд на Република България, в които се разисква член 39, алинея 2 от Конституцията, както и спрактиката Европейски съд по правата на човека по член 10 по отношение на член 14 от Европейска конвенция за правата на човека и на Върховен административен съд по приложение на Закона за отбрана от дискриминация.
Решението на Върховния административен съд е дефинитивно не предстои на обжалване.
Делото против Милена е формирано след тъжба, подадена от две физически лица и Младежката ЛГБТ организация " Действие " пред Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД). Антидискриминационната комисия оправдава певицата с решение от 10 юни 2022 година, което обаче след това е анулирано от Административен съд София-град по административно дело 6188 от 2022 година, с което е анулирано.
Спорната " Facebook " обява на рокаджийката е в нейно изявление, излъчено на 22 юни 2021 година в предаването " Здравей, България " по Нова телевизия, в което тя коментира своето мнение по проблема, употребявайки и изразите: " Ние ви гледаме, макар че не желаеме ", " Виждат ви доста хора, които не желаят да ви виждат. И деца. ", " Натрапвате се ", " Вие сте арогантни ", " Защо би трябвало да се парадира с това? Аз манифестирам ли с това, че одобрявам мъже? Защо би трябвало да се парадира? Това е доста персонално нещо. " " Тези деца нямат избор. Където ги заведат, там отиват. "
Според двете физически лица и организация " Действие ", подали жалбата против Милена Славова, обявата й и тези изявления са възприети съдържат обидни избрания и безпочвени обвинявания в аморално държание, ориентирани към ЛГБТ общността въз основа на предпазен симптом " полова ориентировка ", представляващи " тормоз ", заради което те са сезирали КЗД с искане да бъде открито нарушаване на възбраната за дискриминация под формата на " тормоз ".
След задълбочено и всестранно разискване на обстоятелствата КЗД стига до извода, че обявата и изявлението съставляват персоналното мнение за " София прайд 2021 ", което не е демонстрация на директна дискриминация към ЛГБТИ лица, не съдържат оскърбителни квалификации, поощряване към осъществяване на дискриминация, респективно не реализират състава на тормоз, подбудителство и гонене по смисъла на Закона за отбрана от дискриминация. Комисията се произнася с решение, че не е налице дискриминация.
Решението на КЗД е обжалвано пред Административен съд София-град, който е почел подадените тъжби и е върнал акта на комисията за ново изговаряне. Милена Славова и Комисията за отбрана от дискриминация обаче от своя страна подават касационни тъжби пред Върховен административен съд против правосъдното решение.
Според Върховния административен съд цялостното държание на певицата показва разграничението, което тя прави сред " участници в гей паради " и " лица с хомосексуална ориентировка ". Върховните магистрати считат, че в неодобрението на гей парадите, изразено с ослепителен езиков изказ, не се вижда вложен смисъл за отказване на правото на самоопределяне на част от участниците в гей парадите. Те допълват, че това явно не е за накърняване достолепието на съответно лице заради неговата полова ориентировка, а още повече това отрицание е в положение да сътвори по принцип враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда по отношение на лица с хомосексуална ориентировка като обособена група.
От Върховен административен съд показват още, че публичното състояние на Милена Славова не допуска владение или блян към придобиване на публична обществена власт, посредством която тя да е в положение да постанова мнението си при контролиране на публични връзки, в това число и по отношение на провеждането на гей паради, за разлика да вземем за пример от кмета на Москва и кмета на Варшава, станали мотив за формиране пред Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) на делата Alekseyev v. Russia и Bączkowski and Others v. Poland. Публичният й облик на човек с различно на публичното мнение също a priori изключва опцията тя да основава стандарт на публично държание, което стигматизира група лица на учредената на половата им ориентировка, насажда във връзка с тях неприязън, нетърпимост и непоносимост, се споделя още в претекстовете за решението на Върховния административен съд. Ясно изразеното схващане на певицата за неналичието на еднородност на ЛГБТ общността и поддържане на устойчиви положителни персонални връзки с обособени нейни представители също са били решаващи за извода на съда, че инцидентното потребление на обособени изречения с отрицателно наличие не доближава " несъмнено равнище " и " предел на грубост " за определянето им като демонстрация на дискриминация.
" Формата и подтекста, в който са направени изявленията, а точно тяхната персонализация към обособени прояви (гей-парад) и обособени участници в тях (точно изложение с външен тип и съответна постъпка) са показателни за това, че те не са ориентирани към главен аспект на идентичността на ЛГБТ общността и не са били в положение да обиден човешкото достолепие на нейните представители ", означават от Върховен административен съд и допълват, че затова в тази ситуация кръгът на лицата, които са възприели обявата и изявлението е ирелевантен за тяхното квалифициране като " тормоз " по смисъла на § 1, т. 1 от спомагателните разпореждания на Закона за отбрана от дискриминация.
Според Върховния административен съд противоположното мнение на миналата инстанция е довело до голословно правосъдно решение, с което е анулиран акт на КЗД, съгласуван с използваните материалноправни правила и интернационалните стандарти за отбрана на главните права, в това число и на правото по член 10 от Европейска конвенция за правата на човека - независимост на изразяването на мнение). Върховните магистрати смятат, че претекстовете на КЗД по отношение на свободата на словото са напълно съобразени и с решенията на Конституционния съд на Република България, в които се разисква член 39, алинея 2 от Конституцията, както и спрактиката Европейски съд по правата на човека по член 10 по отношение на член 14 от Европейска конвенция за правата на човека и на Върховен административен съд по приложение на Закона за отбрана от дискриминация.
Решението на Върховния административен съд е дефинитивно не предстои на обжалване.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ