Милена от Игрите изплака:Лекари убиха мама
Милена от племето на "Приключенците " в "Игри на волята " загуби майка си. Родителката на русокоската е умряла преди ден, а риалити героинята упреква лекарите, че са я умъртвили с О2. Тя твърди, че е изнудвана да заплаща на човек от болничното заведение, който да се грижи за майчицата й. На влизане в шоуто хубавицата призна, че заработва като танцьорка в нощен клуб. За тази й специалност нейния татко не знае, а само за дневната й работа като детски аниматор. Милена има оценки от държавните шампионати по лека атлетика в многобоя и щафетните бягания, както и от Държавното състезание по културизъм и фитнес.
Ето какво показа Милена, която разгласява и фотография с майка си:
"ВЛИЗАШ В БОЛНИЦАТА ЗАРАДИ КОВИД. Слагат ти кислородна маска след 1 час очакване в СПЕШНОТО. След това те изпращат в пумологията където ти пускат О2 с маска "балон ". Никой не се грижи за теб, не позволяват близки, поради КОВИД и би трябвало да се оправяш както можеш. Не можеш да се храниш независимо, искаш да се отвори прозореца в стаята за малко пресен въздух, само че откакто помолиш учтиво санитарката ти се отхвърля и ти споделят, че си ЛИГЛЬО.
След като успяваш да споделиш това с околните си, те са принудени да намерят някой в болничното заведение, на който да заплащат изключително всеки ден, с цел да се грижи за теб. След няколко дни се подобряваш. Очакваш да бъдеш оздравял, само че те вкарват в ИНТЕЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ на апаратно дишане. Там ти взимат телефона и единствения контакт с външния свят. Вече си заложник! Никой не може да те види, да приказва с теб и да се погрижи за теб. Не те осведоми никой за метода на "лечение ".
След известно време разбираш, че имало усъвършенстване в положението и се изпълваш с оптимизъм. На сутринта за жалост си ИНТУБИРАН... Вкарват ти тръба в гърлото и пускат 100% О2. Изпадаш в безсъзнание и часовникът стартира да отмерва последните ти дни. Всякакъв опит на околните да бъдат до теб и да бъдат в час с лекуването е отблъскван. Вече НИКОЙ не може да ти помогне.
Болницата получава тлъста пътека, изписват се медикаменти, които няма да се купят. Всички печелят от теб - от шефа - до санитарите.
А КИСЛОРОДЪТ гори в теб, изгаря органите ти. Дробовете ти към този момент са раздрани от налягането и потенциалът им е на най-малко. Бъбреци, Сърце, Мозък са пред отричане... Роднини и близки звънят обезпокоени:
- Състоянието е устойчиво, организмът се бори - споделя дежурният всеки ден... Да, ти се бориш против УБИЙСТВОТО ти - замаян, вързан, с маркуч в сухото ти гърло, изплезил езикк, като куче в горещина... Минават две седмици, пътеката е подготвена, подготвен си и ти. Сърцето отхвърля и те напъхват в чувал, като остарял излишен отпадък, от който към този момент не могат да се изкарат пари. А не е по този начин. Има още самун в теб. Хляб за гробарите, за поповете, за каменоделците за надгробния ти ПАМЕТНИК. От околните доближават до теб рев и ридания. Ти не ги чуваш - погубен си.
По документи - от КОВИД, а действително - от "ЛЕЧЕНИЕТО "... -по автентичен случай ", приключва русокоската.
Ето какво показа Милена, която разгласява и фотография с майка си:
"ВЛИЗАШ В БОЛНИЦАТА ЗАРАДИ КОВИД. Слагат ти кислородна маска след 1 час очакване в СПЕШНОТО. След това те изпращат в пумологията където ти пускат О2 с маска "балон ". Никой не се грижи за теб, не позволяват близки, поради КОВИД и би трябвало да се оправяш както можеш. Не можеш да се храниш независимо, искаш да се отвори прозореца в стаята за малко пресен въздух, само че откакто помолиш учтиво санитарката ти се отхвърля и ти споделят, че си ЛИГЛЬО.
След като успяваш да споделиш това с околните си, те са принудени да намерят някой в болничното заведение, на който да заплащат изключително всеки ден, с цел да се грижи за теб. След няколко дни се подобряваш. Очакваш да бъдеш оздравял, само че те вкарват в ИНТЕЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ на апаратно дишане. Там ти взимат телефона и единствения контакт с външния свят. Вече си заложник! Никой не може да те види, да приказва с теб и да се погрижи за теб. Не те осведоми никой за метода на "лечение ".
След известно време разбираш, че имало усъвършенстване в положението и се изпълваш с оптимизъм. На сутринта за жалост си ИНТУБИРАН... Вкарват ти тръба в гърлото и пускат 100% О2. Изпадаш в безсъзнание и часовникът стартира да отмерва последните ти дни. Всякакъв опит на околните да бъдат до теб и да бъдат в час с лекуването е отблъскван. Вече НИКОЙ не може да ти помогне.
Болницата получава тлъста пътека, изписват се медикаменти, които няма да се купят. Всички печелят от теб - от шефа - до санитарите.
А КИСЛОРОДЪТ гори в теб, изгаря органите ти. Дробовете ти към този момент са раздрани от налягането и потенциалът им е на най-малко. Бъбреци, Сърце, Мозък са пред отричане... Роднини и близки звънят обезпокоени:
- Състоянието е устойчиво, организмът се бори - споделя дежурният всеки ден... Да, ти се бориш против УБИЙСТВОТО ти - замаян, вързан, с маркуч в сухото ти гърло, изплезил езикк, като куче в горещина... Минават две седмици, пътеката е подготвена, подготвен си и ти. Сърцето отхвърля и те напъхват в чувал, като остарял излишен отпадък, от който към този момент не могат да се изкарат пари. А не е по този начин. Има още самун в теб. Хляб за гробарите, за поповете, за каменоделците за надгробния ти ПАМЕТНИК. От околните доближават до теб рев и ридания. Ти не ги чуваш - погубен си.
По документи - от КОВИД, а действително - от "ЛЕЧЕНИЕТО "... -по автентичен случай ", приключва русокоската.
Източник: hotnews.bg
КОМЕНТАРИ