За електрическа инвалидна количка мечтае Мария
Милена Николова
29-годишната Мария Иванова от Димитровград е прикована на инвалидна количка от две години. От толкоз време младата жена не е напускала дома си. Не излиза на открито, тъй като предоставеното от обществените през юли 2017 година помощно средство е тежко и с него младата жена не може да се придвижва. Отпуснатата инвалидна количка е вид „ рингова ” с непозната помощ, само че с бутането мъчно се оправя даже нейната 51-годишна майка Иванка Христозова.
Голямата фантазия на Мария е да има електрическа моторизирана инвалидна количка. Това ще разреши да се придвижва сама на открито, с цел да вижда света към себе си. Семейството не може да си разреши закупуването на комфортното средство, защото Мария, 16-годишният брат възпитаник и майка им претърпяват с към 560 лева месечно. Основният приход на фамилията се образува от минималната заплата, която Иванка взема като помощник-възпитател в детска градина, и 65 лева обществена помощ, която получава Мария.
Тя е родена през септември 1989 година До осмата си година била изцяло крепко и жизнерадостно дете. Тогава се демонстрира болестта, което се показва в мощно деформиране на стъпалата на двата крайници и коленните стави. Лекарите откриват присъщ метаболитен синдром. Въпреки положението си момичето се придвижвало единствено, въпреки и куцайки. Дългите години на усложнения в ходенето довели до изкривявания на стойката. Преди две години по време на разходка Мария се подхлъзнала и паднала. Била сама в злощастния ден, тъй като майка била на работа. От пострадването спряла да върви, получила разбиране на кръста и положението се усложнило. Останала на легло в продължение на цяла година. От залежаването напълняла, мускулите атрофирали, не съумяла да се възвърне и по този начин се стигнало до инвалидна количка.
Вследствие на претърпените премеждия и живот сред четири стени Мария почнала да изпада от време на време в прочувствени и психологични разстройства. Изнервя се, от време на време се смее, пее, крещи, само че след това се успокоява. Не обича доста хора, не търпи звук, избира да е сама и не желае да употребява услугите на Дневния център за възрастни хора с увреждания в града. Майка Иванка се надява това положение да се усъвършенства, когато стартира да излиза постоянно на разходки на открито. „ Има едно кученце, което е приятел, и по този начин се усеща щастлива. За последните две години съумях да я смъква два-три пъти в градинката до блока. Мечтата е да има моторизирана количка, с цел да излиза, когато аз съм на работа, а брат е на учебно заведение. Но аз не мога да купя. Животът е толкоз безценен в този момент, че като взема заплата и разплатя всички разноски, парите свършват. После карам на заеми и по този начин в една въртележка заеми вземам - заеми връщам. Грижа се колкото мога за децата, не съм ги оставила, осигурила съм им всичко, което мога. Успях даже един остарял компютър да им взема, който и двамата употребяват. Синът ми върви без учебници на учебно заведение, само че той съумява да си записва всичко. Добро дете е, оказва помощ на сестра си, не пие и не пуши. Дори към този момент си търси работа през ваканциите, с цел да ми оказва помощ ”, споделя с горделивост 51-годишната майка.
Според последното експертно решение на ТЕЛК към димитровградската МБАЛ „ Св. Екатерина ”, издадено на 29 октомври 2018 година, Мария Иванова е с 60% трайно понижена продуктивност. Степента на неработоспособност не разрешава отпущането на помощник. Няма трудов стаж, което е спънка да бъде отпусната и обществена пенсия. Преди години подадох документи в Национален осигурителен институт, само че оттова отхвърлиха поради липса на стаж. Преди законите позволяваха да има помощник, само че след промени в законодателството в този момент няма това право, споделя Иванка Христозова.
----- ----
Учители и протестиращи събират пари
Със случая на нейната щерка и фантазията да има електрическа инвалидна количка са наясно сътрудниците на Иванка в детските градини в Димитровград. Отскоро педагози и помощни служащи събират пари, с цел да осъществен фантазията на Мария. Наскоро фамилията е получило и еднократна финансова помощ от Община Димитровград в размер на минимална работна заплата за закупуването на моторизирана количка. Сумата обаче е дребна и не стига за сходна покупка. " Надявам се да взема втора ръка, само че да е непокътната, с цел да не се постанова да я поправям постоянно. Такива обаче костват сред 1000 - 2000 лева ", споделя Иванка.
Добри хора също взеха решение да оказват помощ за сбъдване на фантазията на 29-годишната жена за Коледа. В Димитровград стартира акция за набиране на средства. Желаещите да оказват помощ могат да го сторят посредством дарителските кутии, които към този момент са сложени в три хранителни магазина в града - „ Морени ”, „ Сердика ” и „ Капри ”. Пари събират и протестиращите от ниския стандарт на живот димитровградчани, които носят кутии по време на митингите.
29-годишната Мария Иванова от Димитровград е прикована на инвалидна количка от две години. От толкоз време младата жена не е напускала дома си. Не излиза на открито, тъй като предоставеното от обществените през юли 2017 година помощно средство е тежко и с него младата жена не може да се придвижва. Отпуснатата инвалидна количка е вид „ рингова ” с непозната помощ, само че с бутането мъчно се оправя даже нейната 51-годишна майка Иванка Христозова.
Голямата фантазия на Мария е да има електрическа моторизирана инвалидна количка. Това ще разреши да се придвижва сама на открито, с цел да вижда света към себе си. Семейството не може да си разреши закупуването на комфортното средство, защото Мария, 16-годишният брат възпитаник и майка им претърпяват с към 560 лева месечно. Основният приход на фамилията се образува от минималната заплата, която Иванка взема като помощник-възпитател в детска градина, и 65 лева обществена помощ, която получава Мария.
Тя е родена през септември 1989 година До осмата си година била изцяло крепко и жизнерадостно дете. Тогава се демонстрира болестта, което се показва в мощно деформиране на стъпалата на двата крайници и коленните стави. Лекарите откриват присъщ метаболитен синдром. Въпреки положението си момичето се придвижвало единствено, въпреки и куцайки. Дългите години на усложнения в ходенето довели до изкривявания на стойката. Преди две години по време на разходка Мария се подхлъзнала и паднала. Била сама в злощастния ден, тъй като майка била на работа. От пострадването спряла да върви, получила разбиране на кръста и положението се усложнило. Останала на легло в продължение на цяла година. От залежаването напълняла, мускулите атрофирали, не съумяла да се възвърне и по този начин се стигнало до инвалидна количка.
Вследствие на претърпените премеждия и живот сред четири стени Мария почнала да изпада от време на време в прочувствени и психологични разстройства. Изнервя се, от време на време се смее, пее, крещи, само че след това се успокоява. Не обича доста хора, не търпи звук, избира да е сама и не желае да употребява услугите на Дневния център за възрастни хора с увреждания в града. Майка Иванка се надява това положение да се усъвършенства, когато стартира да излиза постоянно на разходки на открито. „ Има едно кученце, което е приятел, и по този начин се усеща щастлива. За последните две години съумях да я смъква два-три пъти в градинката до блока. Мечтата е да има моторизирана количка, с цел да излиза, когато аз съм на работа, а брат е на учебно заведение. Но аз не мога да купя. Животът е толкоз безценен в този момент, че като взема заплата и разплатя всички разноски, парите свършват. После карам на заеми и по този начин в една въртележка заеми вземам - заеми връщам. Грижа се колкото мога за децата, не съм ги оставила, осигурила съм им всичко, което мога. Успях даже един остарял компютър да им взема, който и двамата употребяват. Синът ми върви без учебници на учебно заведение, само че той съумява да си записва всичко. Добро дете е, оказва помощ на сестра си, не пие и не пуши. Дори към този момент си търси работа през ваканциите, с цел да ми оказва помощ ”, споделя с горделивост 51-годишната майка.
Според последното експертно решение на ТЕЛК към димитровградската МБАЛ „ Св. Екатерина ”, издадено на 29 октомври 2018 година, Мария Иванова е с 60% трайно понижена продуктивност. Степента на неработоспособност не разрешава отпущането на помощник. Няма трудов стаж, което е спънка да бъде отпусната и обществена пенсия. Преди години подадох документи в Национален осигурителен институт, само че оттова отхвърлиха поради липса на стаж. Преди законите позволяваха да има помощник, само че след промени в законодателството в този момент няма това право, споделя Иванка Христозова.
----- ----
Учители и протестиращи събират пари
Със случая на нейната щерка и фантазията да има електрическа инвалидна количка са наясно сътрудниците на Иванка в детските градини в Димитровград. Отскоро педагози и помощни служащи събират пари, с цел да осъществен фантазията на Мария. Наскоро фамилията е получило и еднократна финансова помощ от Община Димитровград в размер на минимална работна заплата за закупуването на моторизирана количка. Сумата обаче е дребна и не стига за сходна покупка. " Надявам се да взема втора ръка, само че да е непокътната, с цел да не се постанова да я поправям постоянно. Такива обаче костват сред 1000 - 2000 лева ", споделя Иванка.
Добри хора също взеха решение да оказват помощ за сбъдване на фантазията на 29-годишната жена за Коледа. В Димитровград стартира акция за набиране на средства. Желаещите да оказват помощ могат да го сторят посредством дарителските кутии, които към този момент са сложени в три хранителни магазина в града - „ Морени ”, „ Сердика ” и „ Капри ”. Пари събират и протестиращите от ниския стандарт на живот димитровградчани, които носят кутии по време на митингите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ