Една българка в "караваните на любовта" в Германия
Милена и Рита продават телата си. Посрещат клиентите си в каравани край шосето, изолирани от света. Двете девойки имат своите истории, усеща, фантазии. Един филм споделя за живота им, написа " Дойче веле ".
Елке Маргарете Леренкраус е режисьорка на документалния филм Lovemobil, който показва историята на Милена и Рита - две проститутки в Германия. Те работят в така наречен каравани на любовта, ситуирани край пътища. Милена е от България. На 23 години е. Рита е на 24 и е избягала от бедността в Нигерия. Тя желае семейство и деца. Милена не има вяра на мъжете, не може да си показа, че някой ден ще се омъжи. Тя работи, с цел да оказва помощ на дребния си брат, който живее в България. Lovemobil е отличен на редица кино фестивали, а от март 2020 е включен в програмата на няколко кина в Германия. Александър Детев беседва с режисьорката:
- Защо решихте да разкажете тази история?
- Познавам тези " каравани на любовта " от детството си. Тогава в тях работеха единствено германки. През последните 20-30 години това се промени. Днес там работят главно чужденки. Когато минаваш с някой автомобил около караваните, се чудиш кой е вътре в тях и каква е историята му. Идеята беше с този филм да предам страстта на тези дами, да опиша какво значи да живееш на едно шосе, изолиран от останалия свят.
- Във кино лентата се описват истории за принуждение, даже за убийства. Дали и преди е било толкоз рисково, когато в караваните са работели единствено германки?
- Винаги е било рисково, само че ми се коства, че преди не е било дотам. Германските дами говореха езика и можеха да потърсят помощ, те не бяха принудени да работят там. Това беше една друга обстановка.
- Споменахте владеенето на езика. Интеграцията ли може да помогне на тези дами?
- Да, това е наложително. В момента, в който дамите дойдат и се озоват в сходна обстановка, някой би трябвало да ги поддържа. Да схванат какви са правата им, да научат езика, да схванат по какъв начин могат да излязат от това състояние, в случай че изискат. Много е значимо да има при кого да отидат.
- Във вашия филм взе участие дамата, която дава караваните чартърен. В него обаче вземат участие и клиенти на девойките. Как успяхте да ги убедите?
- Всъщност ние снимахме в други каравани, на други места, с цел да предпазим нашите героини. Не искахме да демонстрираме местата, където те по принцип работят. Клиентите им нямаха никакъв проблем. Тези, които се виждат във кино лентата, нямаха никакви задръжки да вършат пред камерата това, което вършат и другояче. Според мен това се дължи на тяхната друга визия за дамите. И оттова стартира казусът. За тях е обикновено, че има проституция и няма нищо неприятно да се възползваш от нея. Ние снимахме с шестима постоянни клиенти. Трима от тях бяха включени във кино лентата.
- Какво научихте вие самата по време на работата по кино лентата?
- Научих, че не всичко е черно и бяло. Има да вземем за пример голяма разлика сред германките, които сами са избрали да работят точно това, и дамите, които са станали жертва на трафик на хора и проституират по насила. Има и значително случаи, които се подреждат някъде сред тези две крайности - в една сива зона сред доброволното и принудата. Милена е там не тъй като го е решила, а тъй като се е подмамила. Рита е избрала тази работа заради стопански компликации.
Филмът поражда и куп други въпроси. Сексуалните услуги работа ли са? Какво е свободата и по кое време една работа е доброволна? За мен това шосе илюстрира безизходицата на един глобализиран капитализъм, в който ние като общество си затваряме очите и експлоатираме слабите, в този случай дамите.
За мен беше доста значимо да показва героините ми не просто като жертви, не като полови работнички. А като пълноценни хора, като сложни персони. Във кино лентата се случва доста: те се влюбват, липсва им фамилията, карат се с другари. Моменти, които ние феновете познаваме от личния си живот. Исках да покажа и атмосферата на улицата. Този филм не просто изрежда обстоятелства, той предава усеща и страсти.
- Уши е дамата, която отдава караваните и получава по 70 евро дневно от дамите. Протагонистка или антагонистка е тя във кино лентата?
- Много добър въпрос. Тя е въведена във кино лентата като антагонист. Но в течение на кино лентата това се трансформира. В началото тя е тази, която държи властта и раздава заповедите, само че в края феновете схващат, че като дете тя е била експлоатирана от майка си и мисля, че тогава нещата се прекатурват. Това не я оправдава, само че демонстрира една систематична поредност от злоупотреби, които се наследяват и от идващото потомство.
- Не беше ли мъчно да я убедите да приказва и да опише историята?
- Смятам, че Уши е достигнала една възраст, в която приема всички тези неща с усмивка. Ние прекарахме доста време дружно. Тя ни одобри съвсем като свои деца. Ние имаме разнообразни разбирания, само че все пак тя има положително сърце. Още първоначално беше подготвена да взе участие. Мисля, че тя искаше да опише своята история.
- Във кино лентата Милена неведнъж споделя, че желае да се махне оттова. Как наподобява животът ѝ през днешния ден?
- Добре. Видях я предходната седмица, тя е поела надзор над живота си и се усеща добре. Повече не мога да кажа.
- Къде може да бъде забелязан филмът?
- В момента го демонстрираме в Северна и Източна Германия. Надявам се, че ще стигне и до другите краища на страната.
Елке Маргарете Леренкраус е режисьорка на документалния филм Lovemobil, който показва историята на Милена и Рита - две проститутки в Германия. Те работят в така наречен каравани на любовта, ситуирани край пътища. Милена е от България. На 23 години е. Рита е на 24 и е избягала от бедността в Нигерия. Тя желае семейство и деца. Милена не има вяра на мъжете, не може да си показа, че някой ден ще се омъжи. Тя работи, с цел да оказва помощ на дребния си брат, който живее в България. Lovemobil е отличен на редица кино фестивали, а от март 2020 е включен в програмата на няколко кина в Германия. Александър Детев беседва с режисьорката:
- Защо решихте да разкажете тази история?
- Познавам тези " каравани на любовта " от детството си. Тогава в тях работеха единствено германки. През последните 20-30 години това се промени. Днес там работят главно чужденки. Когато минаваш с някой автомобил около караваните, се чудиш кой е вътре в тях и каква е историята му. Идеята беше с този филм да предам страстта на тези дами, да опиша какво значи да живееш на едно шосе, изолиран от останалия свят.
- Във кино лентата се описват истории за принуждение, даже за убийства. Дали и преди е било толкоз рисково, когато в караваните са работели единствено германки?
- Винаги е било рисково, само че ми се коства, че преди не е било дотам. Германските дами говореха езика и можеха да потърсят помощ, те не бяха принудени да работят там. Това беше една друга обстановка.
- Споменахте владеенето на езика. Интеграцията ли може да помогне на тези дами?
- Да, това е наложително. В момента, в който дамите дойдат и се озоват в сходна обстановка, някой би трябвало да ги поддържа. Да схванат какви са правата им, да научат езика, да схванат по какъв начин могат да излязат от това състояние, в случай че изискат. Много е значимо да има при кого да отидат.
- Във вашия филм взе участие дамата, която дава караваните чартърен. В него обаче вземат участие и клиенти на девойките. Как успяхте да ги убедите?
- Всъщност ние снимахме в други каравани, на други места, с цел да предпазим нашите героини. Не искахме да демонстрираме местата, където те по принцип работят. Клиентите им нямаха никакъв проблем. Тези, които се виждат във кино лентата, нямаха никакви задръжки да вършат пред камерата това, което вършат и другояче. Според мен това се дължи на тяхната друга визия за дамите. И оттова стартира казусът. За тях е обикновено, че има проституция и няма нищо неприятно да се възползваш от нея. Ние снимахме с шестима постоянни клиенти. Трима от тях бяха включени във кино лентата.
- Какво научихте вие самата по време на работата по кино лентата?
- Научих, че не всичко е черно и бяло. Има да вземем за пример голяма разлика сред германките, които сами са избрали да работят точно това, и дамите, които са станали жертва на трафик на хора и проституират по насила. Има и значително случаи, които се подреждат някъде сред тези две крайности - в една сива зона сред доброволното и принудата. Милена е там не тъй като го е решила, а тъй като се е подмамила. Рита е избрала тази работа заради стопански компликации.
Филмът поражда и куп други въпроси. Сексуалните услуги работа ли са? Какво е свободата и по кое време една работа е доброволна? За мен това шосе илюстрира безизходицата на един глобализиран капитализъм, в който ние като общество си затваряме очите и експлоатираме слабите, в този случай дамите.
За мен беше доста значимо да показва героините ми не просто като жертви, не като полови работнички. А като пълноценни хора, като сложни персони. Във кино лентата се случва доста: те се влюбват, липсва им фамилията, карат се с другари. Моменти, които ние феновете познаваме от личния си живот. Исках да покажа и атмосферата на улицата. Този филм не просто изрежда обстоятелства, той предава усеща и страсти.
- Уши е дамата, която отдава караваните и получава по 70 евро дневно от дамите. Протагонистка или антагонистка е тя във кино лентата?
- Много добър въпрос. Тя е въведена във кино лентата като антагонист. Но в течение на кино лентата това се трансформира. В началото тя е тази, която държи властта и раздава заповедите, само че в края феновете схващат, че като дете тя е била експлоатирана от майка си и мисля, че тогава нещата се прекатурват. Това не я оправдава, само че демонстрира една систематична поредност от злоупотреби, които се наследяват и от идващото потомство.
- Не беше ли мъчно да я убедите да приказва и да опише историята?
- Смятам, че Уши е достигнала една възраст, в която приема всички тези неща с усмивка. Ние прекарахме доста време дружно. Тя ни одобри съвсем като свои деца. Ние имаме разнообразни разбирания, само че все пак тя има положително сърце. Още първоначално беше подготвена да взе участие. Мисля, че тя искаше да опише своята история.
- Във кино лентата Милена неведнъж споделя, че желае да се махне оттова. Как наподобява животът ѝ през днешния ден?
- Добре. Видях я предходната седмица, тя е поела надзор над живота си и се усеща добре. Повече не мога да кажа.
- Къде може да бъде забелязан филмът?
- В момента го демонстрираме в Северна и Източна Германия. Надявам се, че ще стигне и до другите краища на страната.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




