Милена ФУЧЕДЖИЕВА пред novini.bg: Правителството ни трябва да ляга и става с Върви, народе възродени
Милена Фучеджиева е сценаристка на нашумелите телевизионни сериали "Ягодова луна " и „ Пътят на честта”. Тя е известна писателка, сценаристка, публицистка, създател на бестселъра "Сексът и комунизмът ", на още няколко сборника с есета и разкази, на текста и на тв сериала "7 часа разлика " и още мн. други. Баща ѝ е писателят Дико Фучеджиев, дълготраен шеф на Народния спектакъл "Иван Вазов ", а майка ѝ - Пиринка Хаджиева е била редактор и сценарист на документални филми. Милена е потомка на македонския революционен жанр Хаджиеви от Голешево. Тя е учила две години актьорско майсторство, след което приключва кинорежисура в НАТФИЗ. Между 1973 година и 1976 година живее и учи в Париж. През 1990 година емигрира в Съединени американски щати., а от 2010 година живее в България и отскача постоянно оттатък Океана, където живее красивата й щерка Радина Вълова.
- Г-жо Фучеджиева, по какъв начин ще отбележите вие - писателка и интелектуалка, и в условия на карантина т.г. празника на българската просвета и славянска книжовност 24 май, който прочее отбелязва събитие, станало още по време на първата българска страна и това го прави неповторим?
- Ще го отбележа потънала в работа по две исторически тематики. Едната е от българската история, а другата от международната. А карантината падна дружно със страха ми от вируса. Всичко се срути като кула от карти, която през месец март, доникъде на април, изглеждаше като плашещ дом на гибелта. Правилните ограничения и шансът ни в този район, сега ме вършат в действителност щастлива и признателна, че всичко е такова, каквото е. 24 май е най-смисленият празник, сплотяващ и обособяващ ни като нация. Честит да е на всички българи освен тук, само че и по други места на Земята, където те съхраняват езика си!
Милена Фучеджиева с журналиста Георги Тошев
- Според вас на какво се дължи срамния факт, че българските възпитаници и тази година в отчет на Европейска комисия отпреди дни са класифицирани като най-необразовани и неуки, заради слаби оценки?
- Този факт е ужасяващ и може би е време държавното управление да сформира екип от най-сериозните български мозъци в разнообразни сфери, който да сътвори някаква тактика. Битката за културата на нацията е не по-малко жизненоважна от битката с вируса. Крайно време е да се обърне съществено внимание на образованието като фактор за задържането в България на младежите. Онзи ден излезе вест, че СУ ще приема право и публицистика без изпит, единствено с матура. Това е скандално и е част от челното ни място в отчета на Европейска комисия. Не може за толкоз съществени специалности да няма съществени изпити! Министърът на образованието да сътвори съвещателен съвет от специалисти в разнообразни области, който да оказва помощ за изваждането на България от тази срамна позиция. В момента нямам взор върху аргументите за този неуспех, единствено слушам, че непрестанно се сменят системи и учебници, само че да се излезе от това положение, то би трябвало да е приоритет на държавното управление.
- На този празник като че ли българите се усещаме по-обединени, по-сплотени. На какво се дължи това?
- Езикът сплотява, той е повече от знаци, той е опора, образува мислене, светоусещане, непосредственост, само че тази непосредственост е все по-еднодневна, "празнична ". Интересно би било да се разбере по какъв начин въздейства на човешката душeвност мелодичността или твърдостта на един език. Има по-меки и по-твърди езици. Българският примерно е не толкоз благозвучен колкото, да речем, италианския и бразилския. Събираме доста съгласни на едно място, имаме буквата "Ъ ", в действителност би било любопитно по какъв начин тези звуци са ни оформили - сплотяващо или не. Това е по-скоро в границите на шегата, само че и не напълно.
Милена Фучеджиева пред "Новини.бг. ": Един народ е нравствен тогава, когато хората се отнасят добре между тях
- Как и за какво политиката се меси през годините в отбелязването на 24 май?
- Като човек израснал в соца, аз помня с огромна злост задължението да се върви на митинги. Вместо човек да чества у дома със фамилията си, бяхме длъжни да вървим на подготовки в униформа, и да си губим времето в трамбоване пред трибуната на взривения Мавзолей. Впрочем взривяването му беше едно от най-некултурните събития, случвали се тук. Политиците в този момент раздават оценки и ордени на заслужили хора на изкуството, и по този начин е редно. Политиката хвърля сянка върху този празник с нежеланието на руснаците да признаят, че писмеността им не е пристигнала от фиктивен славянски народ, което към този момент е генетично потвърдено - славянското в нас е доста по-малко в сравнение с близостта ни с гърци и румънци - и да я празнуват като българска. Македонците също имат проблем. Гърците също имат някакви възражения. Така че, политиката постоянно е била неособено приятна част от този празник, само че в последна сметка ние решаваме какво и по какъв начин ще честваме, не македонците, руснаците и гърците.
- От години се приказва по тази причина ЮНЕСКО да разгласи този празник за невеществен монумент на културата. Според вас би трябвало ли да се случи?
- Хвърлих едно око на нематериалните монументи на културата на ЮНЕСКО и вътре има какво ли не, като примерно ямайското реге и корейската битка, както и правенето на сърмички, което се оказа невеществен монумент на културата на Армения. Там е и средиземноморската диета, а от Турция и подсвиркващия език. Всичко това звучи леко несериозно. Не съм се задълбочавала, само че други езици не видях. Не знам с какво езикът ни заслужава да бъде по този начин отличен от всички други езици. България участва в този лист с нещо отлично - читалищата си, както и с нестинарките, тъкането на чипровски килими и бистришките баби.
.jpg )
- Как звучи през днешния ден химна на Стоян Михайловски "Върви, народе възродени "?
- Не мога да приказвам за другите хора, само че мен персонално вирусът ме възроди по някакъв метод и без химн. А химнът е прелестен, цялостен с вяра, подканващ към невероятно събитие, тъй като народ, който е по този начин разграничен, не може да бъде съживен. Би било отлично в България да настъпи едно ново Възраждане, само че по тази причина се желае първоначално да сменим фрапантно позицията си в отчетите на Европейска комисия като първенци по неначетеност. Стоян Михайловски, основателят на химна, е голяма възрожденска фигура, европейски ученик, човек живял в чужбина, владеещ езици, от съществено родословие, който се заема да трансформира България политически по време на турското "присъствие ". По модерни показа той е националист, т.е. рисков човек за дружбата сред народите, тъй че, стихотворението му "Кирил и Методий ", по което Панайот Пипков написва музиката, и се трансформира в химн, сега звучи политически неточно. Иронизирам, несъмнено, само че както постоянно, не напълно. Всъщност държавното управление ни би трябвало да става и ляга с тази ария, с цел да се подсеща, че дължи на народа, който го е избрал култура и просвета. Министър Горанов живее в цифрен свят, който очевидно счита, че е задоволителен, само че би трябвало да има в действителност отношение към спасяването на този народ от бездънната яма на простотията, и да осъзнае, че както в миналото е написал Михайловски, няма народ без просветено схващане. И е голяма илюзия, че колкото и да е богат човек, той може да живее щастливо и умерено обкръжен от безпросветни тъпаци. Много ми е неприятно да го кажа, само че културата и образованието не са били приоритет на българската страна от времето на Людмила Живкова, колкото и да е противоречиво нейното въздействие и политическо наличие. Отдавна е отминал крайния период за осъзнаването на културно-образователния неуспех на българския народ. И който министър-председател проумее това, той ще остане в историята с доста повече от пътищата по една територия, обитаема с необразовани хора. Надявам се да бъда чута, "надеждата умира последна ".
- Г-жо Фучеджиева, по какъв начин ще отбележите вие - писателка и интелектуалка, и в условия на карантина т.г. празника на българската просвета и славянска книжовност 24 май, който прочее отбелязва събитие, станало още по време на първата българска страна и това го прави неповторим?
- Ще го отбележа потънала в работа по две исторически тематики. Едната е от българската история, а другата от международната. А карантината падна дружно със страха ми от вируса. Всичко се срути като кула от карти, която през месец март, доникъде на април, изглеждаше като плашещ дом на гибелта. Правилните ограничения и шансът ни в този район, сега ме вършат в действителност щастлива и признателна, че всичко е такова, каквото е. 24 май е най-смисленият празник, сплотяващ и обособяващ ни като нация. Честит да е на всички българи освен тук, само че и по други места на Земята, където те съхраняват езика си!
Милена Фучеджиева с журналиста Георги Тошев
- Според вас на какво се дължи срамния факт, че българските възпитаници и тази година в отчет на Европейска комисия отпреди дни са класифицирани като най-необразовани и неуки, заради слаби оценки?
- Този факт е ужасяващ и може би е време държавното управление да сформира екип от най-сериозните български мозъци в разнообразни сфери, който да сътвори някаква тактика. Битката за културата на нацията е не по-малко жизненоважна от битката с вируса. Крайно време е да се обърне съществено внимание на образованието като фактор за задържането в България на младежите. Онзи ден излезе вест, че СУ ще приема право и публицистика без изпит, единствено с матура. Това е скандално и е част от челното ни място в отчета на Европейска комисия. Не може за толкоз съществени специалности да няма съществени изпити! Министърът на образованието да сътвори съвещателен съвет от специалисти в разнообразни области, който да оказва помощ за изваждането на България от тази срамна позиция. В момента нямам взор върху аргументите за този неуспех, единствено слушам, че непрестанно се сменят системи и учебници, само че да се излезе от това положение, то би трябвало да е приоритет на държавното управление.
- На този празник като че ли българите се усещаме по-обединени, по-сплотени. На какво се дължи това?
- Езикът сплотява, той е повече от знаци, той е опора, образува мислене, светоусещане, непосредственост, само че тази непосредственост е все по-еднодневна, "празнична ". Интересно би било да се разбере по какъв начин въздейства на човешката душeвност мелодичността или твърдостта на един език. Има по-меки и по-твърди езици. Българският примерно е не толкоз благозвучен колкото, да речем, италианския и бразилския. Събираме доста съгласни на едно място, имаме буквата "Ъ ", в действителност би било любопитно по какъв начин тези звуци са ни оформили - сплотяващо или не. Това е по-скоро в границите на шегата, само че и не напълно.
- Как и за какво политиката се меси през годините в отбелязването на 24 май?
- Като човек израснал в соца, аз помня с огромна злост задължението да се върви на митинги. Вместо човек да чества у дома със фамилията си, бяхме длъжни да вървим на подготовки в униформа, и да си губим времето в трамбоване пред трибуната на взривения Мавзолей. Впрочем взривяването му беше едно от най-некултурните събития, случвали се тук. Политиците в този момент раздават оценки и ордени на заслужили хора на изкуството, и по този начин е редно. Политиката хвърля сянка върху този празник с нежеланието на руснаците да признаят, че писмеността им не е пристигнала от фиктивен славянски народ, което към този момент е генетично потвърдено - славянското в нас е доста по-малко в сравнение с близостта ни с гърци и румънци - и да я празнуват като българска. Македонците също имат проблем. Гърците също имат някакви възражения. Така че, политиката постоянно е била неособено приятна част от този празник, само че в последна сметка ние решаваме какво и по какъв начин ще честваме, не македонците, руснаците и гърците.
- От години се приказва по тази причина ЮНЕСКО да разгласи този празник за невеществен монумент на културата. Според вас би трябвало ли да се случи?
- Хвърлих едно око на нематериалните монументи на културата на ЮНЕСКО и вътре има какво ли не, като примерно ямайското реге и корейската битка, както и правенето на сърмички, което се оказа невеществен монумент на културата на Армения. Там е и средиземноморската диета, а от Турция и подсвиркващия език. Всичко това звучи леко несериозно. Не съм се задълбочавала, само че други езици не видях. Не знам с какво езикът ни заслужава да бъде по този начин отличен от всички други езици. България участва в този лист с нещо отлично - читалищата си, както и с нестинарките, тъкането на чипровски килими и бистришките баби.
- Как звучи през днешния ден химна на Стоян Михайловски "Върви, народе възродени "?
- Не мога да приказвам за другите хора, само че мен персонално вирусът ме възроди по някакъв метод и без химн. А химнът е прелестен, цялостен с вяра, подканващ към невероятно събитие, тъй като народ, който е по този начин разграничен, не може да бъде съживен. Би било отлично в България да настъпи едно ново Възраждане, само че по тази причина се желае първоначално да сменим фрапантно позицията си в отчетите на Европейска комисия като първенци по неначетеност. Стоян Михайловски, основателят на химна, е голяма възрожденска фигура, европейски ученик, човек живял в чужбина, владеещ езици, от съществено родословие, който се заема да трансформира България политически по време на турското "присъствие ". По модерни показа той е националист, т.е. рисков човек за дружбата сред народите, тъй че, стихотворението му "Кирил и Методий ", по което Панайот Пипков написва музиката, и се трансформира в химн, сега звучи политически неточно. Иронизирам, несъмнено, само че както постоянно, не напълно. Всъщност държавното управление ни би трябвало да става и ляга с тази ария, с цел да се подсеща, че дължи на народа, който го е избрал култура и просвета. Министър Горанов живее в цифрен свят, който очевидно счита, че е задоволителен, само че би трябвало да има в действителност отношение към спасяването на този народ от бездънната яма на простотията, и да осъзнае, че както в миналото е написал Михайловски, няма народ без просветено схващане. И е голяма илюзия, че колкото и да е богат човек, той може да живее щастливо и умерено обкръжен от безпросветни тъпаци. Много ми е неприятно да го кажа, само че културата и образованието не са били приоритет на българската страна от времето на Людмила Живкова, колкото и да е противоречиво нейното въздействие и политическо наличие. Отдавна е отминал крайния период за осъзнаването на културно-образователния неуспех на българския народ. И който министър-председател проумее това, той ще остане в историята с доста повече от пътищата по една територия, обитаема с необразовани хора. Надявам се да бъда чута, "надеждата умира последна ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ