Милен Велчев: Социални разходи и заплати ни дърпат с 10

Милен Велчев: Социални разноски и заплати ни дърпат с 10 милиарда обратно

Ужасяващо е, че през последните години обществени разноски и заплатите изяждат към 5% от Брутният вътрешен продукт повече, в сравнение с преди 10 години. Така че единствено от тези 5% страната е обратно с 10 милиарда лв..

Мога да оприлича тази обстановка на онкологично заболяване, което изисква коренно лекуване.

Трябва ни уравновесен бюджет, не просто с 3% недостиг, а децата ни да му мислят по какъв начин ще заплащат борчовете, споделя някогашният финансов министър пред „ 24 часа “.

Още акценти:
С задоволително политическа воля и решителност би трябвало да се приложат непопулярни меркиКампания за еврото няма. С всяка година забавяне губим благоприятни условия, пари и инвестицииЗа страдание на политиците, промени в образованието не носят бързи дивиденти
„ Изготвянето на бюджет е нескончаем развой, който отразява политиката на държавното управление във всички области.

Когато положението на страната е изпълнено с провокации,

не трябва да се учудваме, че държавното управление има потребност от повече време да го подготви.

посредством стесняване на раздутите разноски. Без такива ограничения, както и за задръстване на пробойните в приходната част, задачата е нерешима “, споделя още Милен Велчев.

Да усилваш с подобен огромен % заплати в два бранша, и то огромни, е самоубийствено, не бих го предложил, разяснява той заплатите в Министерство на вътрешните работи и армията.

„ Ако би трябвало да се извършват обещания, добре е да бъдат разсрочени във времето.

а нарастванията да са резултат единствено на спестявания от съкратени бройки.

Или нарастване на заплатите единствено при условия, че съответният бранш бъде реформиран “, твърди Велчев.

Според някогашния финансов министър, България продължава да бъде с съвсем рекордно невисок дълг, въпреки към този момент да не сме преди всичко, а на второ. Рано е да се приказва за дългова серпантина, само че не е рано да се мисли за това, в случай че продължим да живеем не съгласно своите благоприятни условия, а съгласно опциите на бъдещите генерации, които ще заплащат сметката.