Милен Пенев, роден на 13 април 1943 г., си отиде

Милен Пенев, роден на 13 април 1943 година, си отиде на 48 години при странни и неизяснени условия. Намериха го на една скамейка в Докторската градина в безпомощно положение, с забележими следи от побой, и издъхна без да пристигна в схващане. 1991-а беше такава година, че сходни неща надали не бяха следващата черна статистика и отшумяваха след ден-два, тъй като ги заместваха по-важни вести. Какво тъкмо се е случило знае единствено Този, който записва всичко в бележниците, до които ние нямаме достъп.  Той е упокоил душата на артиста и режисьора, обичан и опровергаван, само че незабравим като диря в театралното и филмовото ни изкуство.Милен Пенев има странна орис. Беше хубав, беше обаятелен, беше земен, сърдечен и извънредно харизматичен човек. Говоря от първо лице. Не сме си пили кафето и питието дружно всеки ден, само че ми се е случвало. Всички го помнят в ролята му на овчаря, обичания на Мария във филма „ Козият рог ”. Някои може да се сетят и за превъплъщението му във Войводата Ботев в лентата „ Свобода или гибел ”, както и за доцент Милев в скандалния сериал „ Завръщане от Рим ”. Казвам някои, тъй като тези два кино лентата са измежду остро подложените на критика – и от филмовата рецензия, и на държавно равнище.  За „ Завръщане от Рим ” даже беше изработен специфичен пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, където сериалът бе жигосан като проводник на чуждопоклонничество, Иля Велчев – уволнен, а татко му Борис Велчев изключен от Политбюро. Спомням си предшестващата пленума убийствена публикация във в. „ Народна просвета ”, за жалост не помня създателя й, бях 21-годишна, гостувахме в Стара Загора група млади поети и вечерта ни бяха посрещнали извънредно напоително в техния клуб на културните дейци. Всъщност по-добре е, че не помня този критик, нека се е успокоила съвестта му след този очевадно поръчков памфлет. Та – по същия метод „ мина ” филмът „ Свобода или гибел ”. Просто тихомълком го стопираха от стратегиите на кината, разкритикуваха го, че не показва Ботев в светлината, която ореолно го обгръща. Да подчертая – тези ленти не бяха някакви експромти.  Режисьор на „ Свобода или гибел ” е Никола Корабов.В актьорския състав, с изключение на Милен Пенев, са Апостол Карамитев, Коста Цонев, Стефан Илиев, Кирил Господинов, Васил Михайлов, Антон Горчев, Жана Стоянович, Петко Карлуковски, музиката е на Красимир Кюркчийски, оператор е Константин Джидров… Слаб филм? Айде, в случай че обичате! Ако при „ Завръщане от Рим ”, чийто сюжет е на Антон Дончев, не на кого да е, по някакви партийни аргументи на мушката е изтъкнат държавен и партиен началник, който е неуместен към историческия миг, та го удрят посредством сина му, режисьора Иля Велчев, то за „ Свобода или гибел ” такива, най-малко външно видни аргументи няма. Явно не знам всичко.  Но мога да се слага на мястото на един артист, на една извънредно сензитивна душа, сложена сред два подпоясни удара. За функции, в които си вложил сърцето, разсъдъка и гения си. Няма по какъв начин това да не се е отразило, да не е наляло отровата си. Не премислям по този въпрос за пръв път. Защото такива неща се случват и не престават да удрят високите дървета. Знаем го това за гръмотевиците, единствено че то някак не топли. Опожарява.Аз се срещнах с Милен Пенев след „ Свобода или гибел ”. Отричаният от официозната рецензия филм го беше направил любим на феновете. Запознах се инцидентно, на плажа.  Историята е неописуемо смешна и ще я споделя. Плажуваме с другари през лятото на 1974 година на една спирка от „ Златни пясъци ”. Така сме си уредили нещата, че спим в квартирата на бащата на двама братя от компанията, който е професор в Медицинския факултет и през лятото квартирата е свободна. А дребният му наследник и учебното ми гадже работят като спасители на този плаж и всички всяка заран вървим от Врана до там. Голяма компания се оформя към нас, към която се причислява и Сирма. На Сирма й следва дипломиране като доктор и по тази причина кара стаж в медицнския пункт баш на „ нашия ” плаж. Един ден, както сме се разхвърляли по пясъка, играем карти и събираме слънце, до нас сядат Милен и Иля Велчев. Познават се с част от групата, която е витизчийска, а Илята е снимал с тях „ Дубльорът ”, чиято премиера следва.  Разговори, смях, в един миг Сирма, хващайки ръката на Милен, екзалтирано:  „ А Вие помните ли ме? ”. Милен, хубав, учтив, очевидно като в небрано лозе, само че с чаровна усмивка: „ Припомнете ми подробности… ”  И Сирма на един мирис: „ Като приключих гимназия, след абитуриентския бал отидохме на екскурзия по Дунава, а Вие снимахте тогава кино лентата за Ботев и нашият транспортен съд се размина с Вашия! ” Всички се пъхаме под хавлиите, ровим се в пясъка, не може да се удържи подобен смях, до момента в който Милен, невъзмутимо и наклонил глава към несъществуващия спомен: „ О, да, несъмнено, но Вие сте се разхубавила още повече, по тази причина не Ви познах веднага… ” Нас ни няма, попиляни от едвам въздържан или безусловно невъздържан смях, само че Сирма не се усеща, а е на върха на щастието. След това, като обядваме в „ Трифон Зарезан ”, разясняваме небивалицата, която не може да измисли и най-талантливият драскач на небивалици, аз запитвам по какъв начин не е починал от смях като нас, а толкоз съществено е намерил сили да отговори. Той свива плещи: „ Е, аз въпреки всичко съм актьор… ”. Да, той беше в действителност артист, а не просто приключил ВИТИЗ. Беше честен. Беше заслужен. Не беше надменен, претенциозен и шестващ над нещата. Не гола земна популярност, коства ми се, искаше, а да направи това, към което се стреми душата му. Чист човек. Опожарен от гръмотевиците, стоварили се върху му. Заради любовта към киното, към хората и към живота. Неговият транспортен съд се размина с този на казионната рецензия, само че пък функциите му се запомниха от елементарния, най-точен в преценките си фен. Голям ваучър ще има през днешния ден Горе, Милен Пенев ги умееше и тези неща. Помним.