Милен Коев, председател на Регионален съюз на фермерите “Дунавско зърно,

Милен Коев, ръководител на Регионален съюз на фермерите “Дунавско зърно ", в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "

Г-н Коев по какъв начин през годините активността в бранша на зърнопроизводството се промени?

Зърнопроизводството в последните години израсна ужасно доста, започнахме да получаваме доста по-добри резултати, самата ни активност стана доста по-подредена. Това си проличава от многото работни места, които се откриват и в зърнопроизводството и съпътстващите към него браншове. Българският земеделец стартира да изкарва високи добиви, като изключим години като тази, която е анормална, поради климатичните условия. И в последна сметка България към този момент е чист експортьор на земеделска продукция.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите господин Илия Проданов предизвести, че доста фермери са изправени пред опасността от банкрути.  Разорение дебне дребни и междинни стопани. С какви проблеми занапред ще се сблъсква вашия отрасъл, земеделския отрасъл и по какъв начин гледате на неговото изявление?

Тук е значимо да отбележим, че тази е втората доста тежка година, която претърпява бранша. Добивите са извънредно ниски, поради природо-климатичните условия, разноските ни са ужасно високи по разхода, всичко регистрира инфлацията с цялостните й проценти сред 20 и 30%, а виждате, цените на продукцията са извънредно ниски спрямо предходните години. Тази година е апокалиптична за бранш земеделие.

Г-н Коев какви провали ще понесе вашия отрасъл, в случай че не се удължи възбраната за импорт от Украйна, която да отбрани европейските производители?

Мога да кажа, че това безусловно ще унищожи сектора. Защото в случай че възбраната не продължи, най-вероятно ще се срутен до извънредно ниски равнища. Както споделих, тази година българският зърнопроизводител безусловно се пробва да понижи загубата. Не да излезе на нула, а да понижи оптимално загубата, която всички към този момент виждаме, че ще отчетем. Колкото е по-голяма, толкоз вероятността да се възвърне сектора е по-малка.

Можем ли да кажем какъв е процентът на засетите площи към сегашния миг? Може би нямаме разширение в процентно отношение, спрямо предишни години. Вие казахте, че тези минали две години са били много тежки. Но какъв е процентът в този момент на засетите площи?

В общи линии реколтираните площи всяка година са едни и същи. Това че годините са тежки, това не отхвърля българският земеделец да работи. В последна сметка, ние желаеме земята да е засята, даваме всичко от себе си, с цел да можем да го създадем добре и не се съобразяваме със обстановката да оставаме пустеещи земи. От тази година нататък към този момент на нас ще ни е мъчно да реколтираме, в действителност ще ни е мъчно. Иначе площта реколтирана в  България е същата като предходната година.

Г-н Коев, има ли заплаха от изгубване на някакви локални сортове, които са значими за селското стопанство във вашия район?

По принцип, множеството локални сортове, като цяло в последните години започнаха да губят, в случай че мога та да се изразя почва, заради навлизането на доста по-високодобивни и устойчиви сортове на природо-климатичните феномени. Така че да, действителна заплаха има доста локални сортове да понижат фрапантно площите, които се реколтират.

Можете ли да ни дадете съответни образци за такива?

Пшениците са главно перо за България, само че стартират да се употребяват такива, които са непозната селекция, не наша, заради по-високодобивния им капацитет.

Пшениците казвате. А това по какъв метод се отразява на качеството?

По принцип качеството е въпрос на пазар. Когато българските сортове блестят несъмнено с доста по-високо качество, а и по-добри индикатори, само че казусът е, че пазарът не е податлив да заплати това качество в размера, в който да се компенсира разликата от резултатите.

Тоест, имаме проблем, който е налице?

Да и проблемите ще стават от ден на ден.

Г-н Коев, попречват ли ви по някакъв метод откритите стандарти у нас?

Със сигурност, тежестта, която оказват върху земеделските производители е доста огромна, тъй като се прекратиха разрешителните за препарати, които работиха добре и решаваха избрани проблеми. И в този момент започваме ние да търсим нови препарати, даже мога да кажа и нови технологии, с цел да се оправяме с проблемите, които имаме на полето. Натискът върху новите разпореждания за развъждане от Европейски Съюз е доста сериозен и занапред ще стартира да основава доста проблеми.

Тоест, имаме открити стандарти, само че нямаме способи по които да бъдат покрити тези стандарти. Държавата по какъв начин ви оказва помощ в това отношение?

Не, ние имаме способи да ги покрием, просто натискът върху земеделския производител е доста по-голям и това сигурно го затруднява в производството. Защото вредите, които поносим, примерно от избрани вредители са доста повече, в сравнение с са били преди години, когато не сме имали позволени препарати, които работят против тези вредители.

И все пак това, ще бъдат ли оправдани по-голямата част за разноските ви тази година, в случай че можем да създадем някакъв извод, макар че казахте, че тези две години са били в действителност пагубни?

За тази година, това, което мога да кажа е, че разноските доста мъчно ще бъдат оправдани, да не кажа не кажа невероятно. Защото сега имаме към този момент три култури, които са ни на загуба.

Кои са те?

Пшеница, царевица и слънчоглед. Да, като приказваме към днешна дата. При рухването на възбраната, в случай че цената се срине с 20-30%, загубите ще са непреодолими, приказваме за дребни и междинни фермери. Там просто резултатите ще са пагубни, като тук би трябвало да отбележим, че бранш “Зърнопроизводство " не е самичък по себе си. Ние имаме ужасно доста задължения към доставчиците, които работят напълно за бранш “Зърнопроизводство " и към нашите клиенти като арендодатели и така нататък към които ние сме длъжни да създадем всичко допустимо да си осъществим уговорките. Просто като домино ще стартират да се подреждат проблеми в браншове, които даже не са съпътстващи зърнопроизводството.

Говорим си с вас за много проблеми във вашия отрасъл. Но може би всеки човек се пита дали е обезпечена въпреки всичко продоволствената сигурност на страната ни. 

Продоволствената сигурност на страната е обезпечена, тъй като както споделих при започване на диалога, ние сме чист експортьор на земеделска продукция. И заради тази причина, ударът от вноса от трети страни е доста по-голям, тъй като в България, примерно от пшеницата произвеждаме към 6-7 милиона тона годишно, използваме към 2. Ние сме чист експортьор на пшеница, чист експортьор сме на царевица по принцип. Като слънчоглед можем да задоволим вътрешното си ползване, като произвеждане на слънчоглед, потреблението, което е вътре в страната. Не разясня износът на слънчогледово олио и т.н.