Как Милан продаде душата си - сблъсъкът Малдини срещу Фурлан...
Милано е град, в който супергероите се редуват сред бизнес костюми и тениски с герб. Когато нощта покрива Дуомото с черно покривало, а мъгла от Алпите се разгръща по каналите Навили, два силуета замръзват в безмълвна борба, пронизвайки се с омразни погледи.
Единият е грациозен и възвишен, роден да свети в светлината на прожекторите, безконечен капитан. Живее за победи и не знае по какъв начин да играе в полутонове, приказва за традициите и душата на Милан, която не може да бъде сменена за никаква полезност. Той е последният воин на остарелия свят. Той е бял рицар.
Другият е предпазлив и въздържан, теоретичен да ръководи от сенките, прагматик до мозъка на костите си. Вярва в числата, стопанската система и студените калкулации. Не се нуждае от светлина - той плете мрежата си в полумрака, търпеливо изграждайки постоянни опори. Той е мрачен рицар.
Общият им съюз, Малдини и Фурлани, беше противоречив, само че ефикасен. Състезавайки се до безсилие и несъгласни по всичко, върлите врагове завоюваха общо Скудето и стигнаха до полуфиналите на Шампионската лига.
Сега бойното поле е празно. Белият рицар е пропъден, тъмният рицар победи. Но спечелили няма и Милан от ден на ден губи своята еднаквост.
Алианс на супергероите
Паоло Малдини не се съмнява, че Милан заслужава най-хубавото. Потомствен миланист, вдигнал пет шампионски купи, Паоло, както никой различен, зарежда с възторг, въодушевява своите приятели и даже скептиците. Понякога доверчив, само че постоянно откровен, той не се уморява да припомня: " Във футбола освен парите печелят, а концепциите и традициите! ". Неговото Скудето, както нищо друго, потвърждава правилността на идеализма.
Паоло Малдини
Белият рицар обезверено вярваше, че може да върне Милан към изгубената му популярност, само че 6 юни 2023 година раздели миланската действителност на " преди " и " след ". На този ден фондовете „ Елиът “ и „ Червената птица “ уволниха Малдини. На този ден сантименталният подем на „ росонерите “ завърши - и стартира ерата на прагматични калкулации.
Това беше време, когато управлението на Милан изглеждаше като образец за подражателство, тъй като през последните години клубът удвои приходите си. Идвайки от света на финансите, тъмният рицар Фурлани възприема футбола не като конфликт на прочувствено заредени хора, а като борба на капиталови портфейли. Просто би трябвало да намерите няколко печеливши контракта на пазара - и резултатът ще пристигна самичък.
Фурлани е воден не от победи на терена, а от триумф в корпоративните доклади. За него шампионатът е просто непряк резултат от вярно конфигуриран финансов модел. Докато Милан на Малдини харчи пари, с цел да завоюва Шампионската лига, Милан на Фурлани печели милиард от стадиона и комерсиалните контракти.
Удивително е, че в тази странна композиция от милански обичаи и американски бизнес, в подмолните разправии и битки за власт се роди нещо живо. Отборът, застоял след починалия Берлускони, получи нов подтик с идването на средства и Малдини. Но незабавно щом Фурлани се отърва от идеологическия си зложелател, Милан стартира назад гмуркане към ерата на Бантър.
AC Moneylan
Конфликтът сред супергероите беше неминуем. Разногласията им бяха персонални, само че в основата си отразяват бездънен метафизичен раздор сред романтизма и прагматизма, който за Паоло е като нож в гърлото. Футболът, който той обича с цялото си сърце, се трансформира в безчувствен бизнес модел - без завещание, чест, миланска еднаквост.
В най-лошите обичаи на киберпънк жанра, клубовете се трансфораха в мегакорпорации, водени от главната цел да трансформират страстите на почитателите в нови яхти за своите вложители. Вместо именити играчи има развъдник, ориентиран към Реал и Сити, вместо златни медали има платинена карта от спонсор от Emirates Airlines.
И по този начин, за какво Фурлани е антагонист, а не изверг? Джорджо се осмелява да означи, че Шампионската лига се печели извънредно от тимове от челната десетка в класацията на Delotte. Така че, с цел да се върне Милан на върха, клубът би трябвало да се изкачи нагоре по финансовата пирамида. Първо, резистентност, доста резистентност, чак по-късно идеали и жанр.
Джорджо Фурлани
Шансовете Милан да бъде платен от шейхове са почти същите като възможностите Илън Мъск да стане Батман. Оттук и заключението - популяризирането на клуба на задграничните пазари и построяването на нов " Сан Сиро " е по-висок приоритет от спечелването на втора звезда над емблемата. Това са действителностите на пазара, които няма да изчезнат даже в случай че американците продадат клуба на нови притежатели.
Екзекуцията на белия рицар
В свят, където футболът е равностоен на бизнес, Малдини остана уединен рейнджър. Неговата история, престиж и обич към почитателите бяха търсени от притежателите не с цел да върнат клуба на върха, а поради красива картина. Той беше скъп не поради неповторимия си футболен опит и нюх, а поради маркетинга и стилния си имидж - като предан амулет. Но дали Малдини е роден, с цел да играе второстепенна роля в Милан?
Чувствайки, че приносът му се обезценява, Паоло направи обезверен опит да се свърже с американските притежатели и изнесе спора с Фурлани на обществено място. Реакцията на огромните шефове беше тъкмо съгласно корпоративния кодекс. Без да допират конференции и церемонии, без минимален възторг и почитание, американците зачертаха Малдини от актуалния Милан, като че ли в никакъв случай не е бил там. След като се оправи с съперника си, Фурлани получи картбланш да построи клуба на фантазиите си - технокрация, която цени отчетите повече от живата връзка с играчи и почитатели. Резултатите не закъсняха. Въпреки впечатляващата ведомост за заплати, Милан падна надолу в таблицата и се върна на същите позиции, от които Елиът и Малдини потеглиха преди 5 години. Без Шампионската лига алфата и омегата на Фурлани - финансовата непоклатимост - е под опасност.
Оказа се, че даже бизнесът в Милан не върви без душа
Фурлани се опита да поправи грешките, като размени Малдини и Пиоли с опитни експерти, попили италианската просвета, само че в този момент клубът не мечтае за титли. Може би единствената победа, на която „ росонерите “ могат да разчитат през идващия сезон, е построяването на тим, който най-малко може да се въодушевява.
Но е малко евентуално Милан на Фурлани да бъде кадърен да бъде въодушевен и обичан.
Корпоративният Милан е всъщност непосредствен до тима, който прекара доста години в ерата на закачките, страдайки от структурни дефекти и липса на развиване. Душата и тялото са хармонични дружно - само че съществуващи настрана едно от друго, те изчезват в празнотата.
Ключът към триумфа е синергията.
Милан навлезе в епоха на разцвет, когато Фурлани и Малдини - макар цялата полярност - работеха дружно за положителното на клуба. Рационално и интуитивно, пресмятане и пристрастеност, рамка и страст - те не се разтвориха един в различен, а поддържаха клуба в нежно и живо равновесие. Съюзът им беше сложен, от време на време мъчителен, само че точно конфликтът на две сили с противоположни знаци създаваше напредък и разцвет.
Докато имаше тънка нишка на доверие сред белите и тъмните рицари, Милано не беше просто тим, а цялостна история, в която предишното не се намесваше в бъдещето, а го въодушевяваше.
Прекъсването на тази нишка сподели, че без хрумвания числата са мъртви, без система пристрастеността е сляпа.
Само там, където студеното пресмятане е затоплено от религия, а традицията се основава на напредък, поражда това, поради което футболът въобще съществува - пристрастеност, обич и победи!
Ново възобновление е допустимо, в случай че белите и тъмните рицари работят един до друг. Една нощ, когато мрак и мъгла покрият Милано с мрачен саван, двамата герои ще се срещнат още веднъж - този път не поради борба, а поради съюз.
В името на клуба и града!
Само дружно те ще върнат Милан към успеха!
Единият е грациозен и възвишен, роден да свети в светлината на прожекторите, безконечен капитан. Живее за победи и не знае по какъв начин да играе в полутонове, приказва за традициите и душата на Милан, която не може да бъде сменена за никаква полезност. Той е последният воин на остарелия свят. Той е бял рицар.
Другият е предпазлив и въздържан, теоретичен да ръководи от сенките, прагматик до мозъка на костите си. Вярва в числата, стопанската система и студените калкулации. Не се нуждае от светлина - той плете мрежата си в полумрака, търпеливо изграждайки постоянни опори. Той е мрачен рицар.
Общият им съюз, Малдини и Фурлани, беше противоречив, само че ефикасен. Състезавайки се до безсилие и несъгласни по всичко, върлите врагове завоюваха общо Скудето и стигнаха до полуфиналите на Шампионската лига.
Сега бойното поле е празно. Белият рицар е пропъден, тъмният рицар победи. Но спечелили няма и Милан от ден на ден губи своята еднаквост.
Алианс на супергероите
Паоло Малдини не се съмнява, че Милан заслужава най-хубавото. Потомствен миланист, вдигнал пет шампионски купи, Паоло, както никой различен, зарежда с възторг, въодушевява своите приятели и даже скептиците. Понякога доверчив, само че постоянно откровен, той не се уморява да припомня: " Във футбола освен парите печелят, а концепциите и традициите! ". Неговото Скудето, както нищо друго, потвърждава правилността на идеализма.
Паоло Малдини
Белият рицар обезверено вярваше, че може да върне Милан към изгубената му популярност, само че 6 юни 2023 година раздели миланската действителност на " преди " и " след ". На този ден фондовете „ Елиът “ и „ Червената птица “ уволниха Малдини. На този ден сантименталният подем на „ росонерите “ завърши - и стартира ерата на прагматични калкулации.
Това беше време, когато управлението на Милан изглеждаше като образец за подражателство, тъй като през последните години клубът удвои приходите си. Идвайки от света на финансите, тъмният рицар Фурлани възприема футбола не като конфликт на прочувствено заредени хора, а като борба на капиталови портфейли. Просто би трябвало да намерите няколко печеливши контракта на пазара - и резултатът ще пристигна самичък.
Фурлани е воден не от победи на терена, а от триумф в корпоративните доклади. За него шампионатът е просто непряк резултат от вярно конфигуриран финансов модел. Докато Милан на Малдини харчи пари, с цел да завоюва Шампионската лига, Милан на Фурлани печели милиард от стадиона и комерсиалните контракти.
Удивително е, че в тази странна композиция от милански обичаи и американски бизнес, в подмолните разправии и битки за власт се роди нещо живо. Отборът, застоял след починалия Берлускони, получи нов подтик с идването на средства и Малдини. Но незабавно щом Фурлани се отърва от идеологическия си зложелател, Милан стартира назад гмуркане към ерата на Бантър.
AC Moneylan
Конфликтът сред супергероите беше неминуем. Разногласията им бяха персонални, само че в основата си отразяват бездънен метафизичен раздор сред романтизма и прагматизма, който за Паоло е като нож в гърлото. Футболът, който той обича с цялото си сърце, се трансформира в безчувствен бизнес модел - без завещание, чест, миланска еднаквост.
В най-лошите обичаи на киберпънк жанра, клубовете се трансфораха в мегакорпорации, водени от главната цел да трансформират страстите на почитателите в нови яхти за своите вложители. Вместо именити играчи има развъдник, ориентиран към Реал и Сити, вместо златни медали има платинена карта от спонсор от Emirates Airlines.
И по този начин, за какво Фурлани е антагонист, а не изверг? Джорджо се осмелява да означи, че Шампионската лига се печели извънредно от тимове от челната десетка в класацията на Delotte. Така че, с цел да се върне Милан на върха, клубът би трябвало да се изкачи нагоре по финансовата пирамида. Първо, резистентност, доста резистентност, чак по-късно идеали и жанр.
Джорджо Фурлани
Шансовете Милан да бъде платен от шейхове са почти същите като възможностите Илън Мъск да стане Батман. Оттук и заключението - популяризирането на клуба на задграничните пазари и построяването на нов " Сан Сиро " е по-висок приоритет от спечелването на втора звезда над емблемата. Това са действителностите на пазара, които няма да изчезнат даже в случай че американците продадат клуба на нови притежатели.
Екзекуцията на белия рицар
В свят, където футболът е равностоен на бизнес, Малдини остана уединен рейнджър. Неговата история, престиж и обич към почитателите бяха търсени от притежателите не с цел да върнат клуба на върха, а поради красива картина. Той беше скъп не поради неповторимия си футболен опит и нюх, а поради маркетинга и стилния си имидж - като предан амулет. Но дали Малдини е роден, с цел да играе второстепенна роля в Милан?
Чувствайки, че приносът му се обезценява, Паоло направи обезверен опит да се свърже с американските притежатели и изнесе спора с Фурлани на обществено място. Реакцията на огромните шефове беше тъкмо съгласно корпоративния кодекс. Без да допират конференции и церемонии, без минимален възторг и почитание, американците зачертаха Малдини от актуалния Милан, като че ли в никакъв случай не е бил там. След като се оправи с съперника си, Фурлани получи картбланш да построи клуба на фантазиите си - технокрация, която цени отчетите повече от живата връзка с играчи и почитатели. Резултатите не закъсняха. Въпреки впечатляващата ведомост за заплати, Милан падна надолу в таблицата и се върна на същите позиции, от които Елиът и Малдини потеглиха преди 5 години. Без Шампионската лига алфата и омегата на Фурлани - финансовата непоклатимост - е под опасност.
Оказа се, че даже бизнесът в Милан не върви без душа
Фурлани се опита да поправи грешките, като размени Малдини и Пиоли с опитни експерти, попили италианската просвета, само че в този момент клубът не мечтае за титли. Може би единствената победа, на която „ росонерите “ могат да разчитат през идващия сезон, е построяването на тим, който най-малко може да се въодушевява.
Но е малко евентуално Милан на Фурлани да бъде кадърен да бъде въодушевен и обичан.
Корпоративният Милан е всъщност непосредствен до тима, който прекара доста години в ерата на закачките, страдайки от структурни дефекти и липса на развиване. Душата и тялото са хармонични дружно - само че съществуващи настрана едно от друго, те изчезват в празнотата.
Ключът към триумфа е синергията.
Милан навлезе в епоха на разцвет, когато Фурлани и Малдини - макар цялата полярност - работеха дружно за положителното на клуба. Рационално и интуитивно, пресмятане и пристрастеност, рамка и страст - те не се разтвориха един в различен, а поддържаха клуба в нежно и живо равновесие. Съюзът им беше сложен, от време на време мъчителен, само че точно конфликтът на две сили с противоположни знаци създаваше напредък и разцвет.
Докато имаше тънка нишка на доверие сред белите и тъмните рицари, Милано не беше просто тим, а цялостна история, в която предишното не се намесваше в бъдещето, а го въодушевяваше.
Прекъсването на тази нишка сподели, че без хрумвания числата са мъртви, без система пристрастеността е сляпа.
Само там, където студеното пресмятане е затоплено от религия, а традицията се основава на напредък, поражда това, поради което футболът въобще съществува - пристрастеност, обич и победи!
Ново възобновление е допустимо, в случай че белите и тъмните рицари работят един до друг. Една нощ, когато мрак и мъгла покрият Милано с мрачен саван, двамата герои ще се срещнат още веднъж - този път не поради борба, а поради съюз.
В името на клуба и града!
Само дружно те ще върнат Милан към успеха!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ