Милан Кундера, чешкият писател, наложил се като един от най-влиятелните

Милан Кундера, чешкият публицист, наложил се като един от най-влиятелните създатели на 20-и век, само че прекарал огромна част от живота си в усамотение, е умрял в Париж във вторник, написа CNN, цитирайки известие на Моравската библиотека в Бърно. Той беше на 94.   Авторът на „ Непосилната лекост на битието “ беше прочут със своите остроумни, трагикомични разкази, които постоянно бяха преплетени с дълбоки метафизичен диспути и сатирични изображения на живота под комунистическо подтисничество, разяснява CNN.   Роден през април 1929 година в Бърно, Чехословакия, Кундера е част от авторитетно потомство чешки писатели, режисьори и интелектуалци, израснали през бурните години след Втората международна война.   Подобно на мнозина от това потомство, Кундера се причислява към Комунистическата партия, когато тя поема властта малко след войната и известно време твърдо има вяра в нейната идеология. Той е изключен от партията през 1950 година поради рецензия на режима, само че участието му е възобновено няколко години по-късно.   Като сполучлив публицист и издирван учен, той става авторитетен сериозен глас в партията по време на интервала на либерализация в края на 60-те години, прочут като Пражката пролет. През тази ера е оповестен първият му разказ „ Шегата “, трансформирал се в международен бестселър.   През август 1968 година руската инвазия ненадейно поставя завършек на фантазията за по-демократична версия на социализма. В началото на 70-те години книгите на Кундера са неразрешени и отстранени от библиотеките. Той губи учителската си работа и му е неразрешено да разгласява.   Обявен е за зложелател на режима и е безмилостно унизен от комунистическата полиция. В последна сметка Кундера е заставен да емигрира и е лишен от чехословашкото си поданство.   Той прекарва остатъка от живота си в заточение в Париж, ставайки френски жител през 1981 година   Именно в Париж литературната кариера на Кундера процъфтява същински с публикуването на трите му най-аплодирани произведения - „ Книга за смеха и забравата “, „ Непосилната лекост на битието “ и „ Безсмъртие “.   Вярващ в силата на романа, род, който съгласно него би трябвало да бъде приет като обособена форма на изкуство, Кундера последователно стартира да пази творчеството си все по-яростно.   Той изследва деликатно преводите на творбите си и не разрешава всички акомодации на книгите му след кино лентата от 1988 година, основан на „ Непосилната лекост на битието “. Кундера е съветник по кино лентата с присъединяване на Даниел Дей-Луис и Жулиет Бинош, само че по-късно сподели, че лентата няма доста общо с духа на книгата.     „ Безсмъртие “ е последният разказ, който той написа на родния си език, преди да премине към френски – ход, който акцентира комплицираните връзки на Кундера с родината му, в която се връща рядко, а когато го прави, пътува тайно, резервирайки хотели под псевдоним. Когато чешкото му поданство е възобновено през 2019 година, той към този момент е френски създател, чийто дом е във Франция.   Кундера постоянно е отхвърлял концепцията, че работата му е въодушевена от личния му житейски опит.    През 2008 година чешкият седмичник Respekt разгласява публикация, обвиняваща фамозния създател, че е работил като осведомител на комунистическата полиция през 1950 година   Въз основа на следствие на Чешкия институт за проучване на тоталитарните режими, историята твърди, че полицейски отчет от същата година демонстрира, че Кундера, тогавашен началник на студентско общежитие, е осъдил млад някогашен водач, който е дезертирал след комунистическия прелом и по-късно се е върнал като западен сътрудник. Арестуван е и прекарва 14 години в трудови лагери.   Кундера, прекарал повече от две десетилетия в усамотение и отказвайки да дава изявленията, предприе необикновената стъпка да приказва. Той изрично отхвърли обвиняването, наричайки го „ ликвидиране на създател “.   Писателят беше защитаван от доста известни чешки и интернационалните писатели, в това число някогашния чешки президент и драматург Вацлав Хавел, напомня CNN и добавя, че все пак епизодът оставя неуместна въпросителна по отношение на същинското ентусиазъм за някои от най-възхваляваните романи на Кундера, доста от които се въртят към тематиките за разочарованието, отговорността, виновността и изобличението.