Милан Коприваров: Ще видим различен Левски при Мъри! Аз бях един късметлия, докоснал се до идолите си…
Милан Коприваров е роден през 1983 година в Ихтиман. Юноша е на Левски. Ще остане вечно в сърцата на сините почитатели с гола си против Оксер, който класира Левски в групите на шампионата за Купата на УЕФА, откъдето започва Синята приказка и тимът стигна до 1/4-финалите. Кой по-подходящ събеседник от един някогашен футболист на Станимир Стоилов да приказва за дебюта на… Станимир Стоилов.
Ето какво сподели Милан Коприваров пред екипа на:
-Милане, следва дебют на Станимир Стоилов, който е предстоящ от синята общественост повече от 10 години. Какво очакваш от Левски?
-Честно казано, чакам сините да победят най-много поради страстта и еуфорията, която се настани в синята общественост. Завръщането на фигура като Станимир Стоилов връща самочувствието и увереността на всички сини почитатели и на хората в клуба.
-Локомотив Пловдив обаче е опрян до стената поради слабите резултати от началото на сезона.
-Това сигурно ще повлияе на домакините. Във футбола няма мачове на живот и гибел, само че в случай че някой мач е значим за бъдещето на Александър Тунчев, съгласно мен това е идният с Левски.
-Какво може да промени Станимир Стоилов за десетина дни?
-Разбира се, че генералните промени ще се случват в идващите месеци, даже години. Но резултатът на новия треньор съвсем на 80-90% дава резултат в съблекалнята в чисто психически аспект. А при Стоилов ще стигне до 100%. За тези две седмици Стоилов може да пипне някои неща, да промени тактически, да размести дребните зрънца и да ги подреди по точния метод, както самият той е доказвал, че може да го направи. Мога да ви кажа, че две седмици за един добър треньор и психолог са както малко, по този начин и доста. Ще забележим друг Левски под управлението на Станимир Стоилов. За човек, врял и кипял във футбола, дребните елементи са доста значими. Трябва му да донагласи нещата, да пипне някои неща и ще има резултат. Вече, в случай че приказваме за дълготрайна идея, това изискав повече време. Не инцидентно с Наско Сираков оповестиха дълготраен проект, както преди време имаше проект 2007.
-Спомняш ли си какъв брой подигравки провокира тогава изявлението му за „ План 2007 “ в Левски? А вие записахте изключителни триумфи още преди достигането на този интервал?
-Доколкото го познавам, евентуално и самият Станимир Стоилов надали е вярвал, че толкоз бързо ще реализираме тези триумфи. Неговият проект е бил за развиване на самия клуб по-скоро като организация, база, треньори и така нататък Но си спомняте какво направихме още през лятото на 2005 година. Преди няколко дни Стоилов сподели, че тогава по наше време е бил основал колектив – преди всичко, от положителни момчета и мъжкари, а по-късно и от положителни футболисти. Това е самата истина – ние бяхме един огромен колектив.
-Как гледаш на сравненията, които неизбежно ще стартират сред първия престой на Станимир Стоилов и настоящето предизвикателство пред него?
-Да сравнявнаш генерации, футболисти и тимове през 10-15 години или повече, не е вярно. Винаги съм се учудвал на мнения по какъв начин може хората да съпоставят с Георги Аспарухов-Гунди и Стоичков. Проява на доста ниско равнище е да се съпоставяме по този метод, както в този момент вършат с Петър Жеков и Мартин Камбуров. Единият е играл преди 40 и повече години, другият играе в този момент. Футболът няма нищо общо. Трябва да се радваме и да почитаме тези хора.
-Има ли капацитет в сегашния тим на Левски?
-Виждам положителни млади момчета, които имат късмет да се потвърдят при Мъри Стоилов. Всичко си зависи от тях. И да знаят – шансът ще им бъде даден. Моето персонално мнение е, че някои от момчетата изгубиха няколко години. Според мен по-правилно бе да бъдат преотстъпвани, с цел да могат да играят, да бъдат следени и да натрупат игрови опит, в сравнение с да седят и да не получават никакъв късмет.
-Ти мина тъкмо по този път, когато преди време те преотстъпиха в Родопа Смолян? Разочарова ли се, че те пратиха там?
-Времената бяха напълно други. Тогава нямаше телевизия, която предаваше всички мачове, да не приказваме за дуелите от Б група. Нямаше обществени мрежи, нямаше репортажи. Кой ще те види на другия завършек на България, в случай че не пристигна персонално да те следи в мачовете. И по тази причина сегашните момчета са облагодетелствани, че където и да играят в България, могат да бъдат следени. Когато мен ме преотстъпиха, треньор беше Славолюб Муслин с Ратко Доктанич. Никой от тях обаче не пристигна да приказва с мен. Направи го Станимир Стоилов, който тогава към момента беше играещ асистент треньор. Мъри пристигна и ми сподели да отида в Родопа, който тогава беше в „ Б “ група, само че се бореше да влезе в елита. По-важното беше, че треньор на Родопа тогава беше Войн Войнов. Ето това е разликата сред преди и в този момент – че преди години в множеството тимове имаше някогашни левскари. Бяха разпръснати на всички места. Говоря за Войнов, Геле Станков, Петър Петров-Чори и доста други. И те помагаха на юношите на Левски, взимаха ги, даваха им късмет и им подаваха ръка. Тогава някак си тези митове помагаха на Левски, бяха признателни за прекараните години на Герена и давайки ръка на нас – юношите, отново имаха принос за бъдещето на клуба. Впоследствие това нещо изчезна… за жалост.
-През пролетта на 2004 година с твой гол Родопа Смолян победи Левски с 2:1. Вярна ли е онази легенда по какъв начин след мача Тодор Батков сърдит е споделил да те връщат на Герена?
-Не напълно, тъй като аз действително си доизкарах пролетта в Смолян. Освен на Левски, вкарах и на Литекс. След това настъпи лятната пауза, Левски се събра за подготовка, само че не ме върнаха. През есента започнах още веднъж в Родопа и си припомням, че вкарах гол и играх добре против Локомотив София. Ако не се неистина, тогава лека му пръст Васил Методиев-Шпайдела е идвал да ме гледа и чак през зимата на 2004-та против 2005 година се върнах на Герена. Лятото на 2004 година си спомняте, че Левски отпадна от Беверен, имаше напрежение, само че Наско Сираков застана зад Станимир Стоилов и не се стигна до треньорска смяна. През зимата Мъри освободи десетина футболисти, вкара с изключение на мен и още момчета от школата и по този начин сложи началото на бъдещия сполучлив тим. Истината е, че с помощта на Станимир Стоилов съумях да играя в Левски и се допрях до хора, които преди този момент са ми били идоли. Защото аз съм от това потомство, което помни успехите над ЦСКА със 7:1, Локо София с 8:0. Идоли са ми били Наско Сираков, Златко Янков, Цанко Цветанов. На мачовете им гонех топките зад вратите, тъй като от 11-годишен упражнявам на Герена. Не знам дали може да си визиите какво е да гледаш тези футболисти и да се радваш на успехите им и единствено 10 години по-късно да си в една съблекалня с тях – някои от тях като ръководители, треньори, а други като Боримиров даже и съотборници.
-Стигна се и до лятото на 2005 година, когато с твой гол елиминирахте Оксер и влязохте в групите на шампионата за Купата на УЕФА?
-Ще стартира малко от по-далеч. Загубихме от Публикум в Словения с 0:1 първия мач. Феновете бяха настръхнали. Ако не ги бяхме били на реванша, не знам какво щеше да се случи с нас. Добре, че спечелихме с 3:0. Мачът с Оксер не се не помни. Вкарах относително ранен гол и до края на мача дадохме каквото имахме от силите си, с цел да ги отстраним. Дори и с малко антифутболни дейности, само че ги елиминирахме, тъй като в този мач крайният резултат беше значим – и нищо друго. А и имаше леко напрежение преди реванша, тъй като ЦСКА в профил Леверкузен малко по-рано денем и към този момент беше в групите на шампионата. Оксер тогава беше воден от Жак Сантини, а аз играх против Бакари Саня.
-Вярвал ли си, че може да стигнеш до тези триумфи с Левски?
-Когато тренираш от 10-11-годишен в школата на Герена, фантазиите изключително на нашето потомство, което не беше заобиколено от тъпотии, обществени мрежи и инстаграми, беше единствено и само да играем за Левски. Бяхме вглъбени в тази концепция. Аз съм страховит късметлия, че получих късмет да се доближа до тези хора – Топузаков, Георги Иванов, Дани Боримиров, както и че Станимир Стоилов и Наско Сираков бяха тандем в Левски. В тима бяха още страхотни футболисти – Телкийски, Йовов, Станислав Ангелов, Гошо Петков. И като прибавим малко, само че качествени чужденци – Лусио Вагнер, Томашич, Бардон и Ричард, и всичко се получи. Много се надявам и в този момент да стане тъкмо по този начин. Станимир Стоилов знае рецептата и може да го направи.
-Ти беше част от Левски, когато към момента не бе настъпил хегемонът Лудогорец. Защо по този начин световно се промени футбола у нас в последните десетина години?
-Слава богу моето детство мина с мачовете на Наско, Боримиров, Златко Янков и другите, за които към този момент загатнах. Мина в закачките и разногласията на тематика Левски – ЦСКА. На моментите, в които преживявахме всеки мач все едно на обичания си тим все едно е най-важното нещо на света. Сега обаче времената са други. Честно казано не съм очаквал, че ще се сътвори такава разлика сред Лудогорец, Левски и ЦСКА. Очаквах, че двата тима ще се приближат като конкуренция, в случай че не като финансови благоприятни условия, бази и вложения, то най-малко да са близо поради имената, историята и най-важното – голямата фенска маса, с която разполагат.
Ето какво сподели Милан Коприваров пред екипа на:
-Милане, следва дебют на Станимир Стоилов, който е предстоящ от синята общественост повече от 10 години. Какво очакваш от Левски?
-Честно казано, чакам сините да победят най-много поради страстта и еуфорията, която се настани в синята общественост. Завръщането на фигура като Станимир Стоилов връща самочувствието и увереността на всички сини почитатели и на хората в клуба.
-Локомотив Пловдив обаче е опрян до стената поради слабите резултати от началото на сезона.
-Това сигурно ще повлияе на домакините. Във футбола няма мачове на живот и гибел, само че в случай че някой мач е значим за бъдещето на Александър Тунчев, съгласно мен това е идният с Левски.
-Какво може да промени Станимир Стоилов за десетина дни?
-Разбира се, че генералните промени ще се случват в идващите месеци, даже години. Но резултатът на новия треньор съвсем на 80-90% дава резултат в съблекалнята в чисто психически аспект. А при Стоилов ще стигне до 100%. За тези две седмици Стоилов може да пипне някои неща, да промени тактически, да размести дребните зрънца и да ги подреди по точния метод, както самият той е доказвал, че може да го направи. Мога да ви кажа, че две седмици за един добър треньор и психолог са както малко, по този начин и доста. Ще забележим друг Левски под управлението на Станимир Стоилов. За човек, врял и кипял във футбола, дребните елементи са доста значими. Трябва му да донагласи нещата, да пипне някои неща и ще има резултат. Вече, в случай че приказваме за дълготрайна идея, това изискав повече време. Не инцидентно с Наско Сираков оповестиха дълготраен проект, както преди време имаше проект 2007.
-Спомняш ли си какъв брой подигравки провокира тогава изявлението му за „ План 2007 “ в Левски? А вие записахте изключителни триумфи още преди достигането на този интервал?
-Доколкото го познавам, евентуално и самият Станимир Стоилов надали е вярвал, че толкоз бързо ще реализираме тези триумфи. Неговият проект е бил за развиване на самия клуб по-скоро като организация, база, треньори и така нататък Но си спомняте какво направихме още през лятото на 2005 година. Преди няколко дни Стоилов сподели, че тогава по наше време е бил основал колектив – преди всичко, от положителни момчета и мъжкари, а по-късно и от положителни футболисти. Това е самата истина – ние бяхме един огромен колектив.
-Как гледаш на сравненията, които неизбежно ще стартират сред първия престой на Станимир Стоилов и настоящето предизвикателство пред него?
-Да сравнявнаш генерации, футболисти и тимове през 10-15 години или повече, не е вярно. Винаги съм се учудвал на мнения по какъв начин може хората да съпоставят с Георги Аспарухов-Гунди и Стоичков. Проява на доста ниско равнище е да се съпоставяме по този метод, както в този момент вършат с Петър Жеков и Мартин Камбуров. Единият е играл преди 40 и повече години, другият играе в този момент. Футболът няма нищо общо. Трябва да се радваме и да почитаме тези хора.
-Има ли капацитет в сегашния тим на Левски?
-Виждам положителни млади момчета, които имат късмет да се потвърдят при Мъри Стоилов. Всичко си зависи от тях. И да знаят – шансът ще им бъде даден. Моето персонално мнение е, че някои от момчетата изгубиха няколко години. Според мен по-правилно бе да бъдат преотстъпвани, с цел да могат да играят, да бъдат следени и да натрупат игрови опит, в сравнение с да седят и да не получават никакъв късмет.
-Ти мина тъкмо по този път, когато преди време те преотстъпиха в Родопа Смолян? Разочарова ли се, че те пратиха там?
-Времената бяха напълно други. Тогава нямаше телевизия, която предаваше всички мачове, да не приказваме за дуелите от Б група. Нямаше обществени мрежи, нямаше репортажи. Кой ще те види на другия завършек на България, в случай че не пристигна персонално да те следи в мачовете. И по тази причина сегашните момчета са облагодетелствани, че където и да играят в България, могат да бъдат следени. Когато мен ме преотстъпиха, треньор беше Славолюб Муслин с Ратко Доктанич. Никой от тях обаче не пристигна да приказва с мен. Направи го Станимир Стоилов, който тогава към момента беше играещ асистент треньор. Мъри пристигна и ми сподели да отида в Родопа, който тогава беше в „ Б “ група, само че се бореше да влезе в елита. По-важното беше, че треньор на Родопа тогава беше Войн Войнов. Ето това е разликата сред преди и в този момент – че преди години в множеството тимове имаше някогашни левскари. Бяха разпръснати на всички места. Говоря за Войнов, Геле Станков, Петър Петров-Чори и доста други. И те помагаха на юношите на Левски, взимаха ги, даваха им късмет и им подаваха ръка. Тогава някак си тези митове помагаха на Левски, бяха признателни за прекараните години на Герена и давайки ръка на нас – юношите, отново имаха принос за бъдещето на клуба. Впоследствие това нещо изчезна… за жалост.
-През пролетта на 2004 година с твой гол Родопа Смолян победи Левски с 2:1. Вярна ли е онази легенда по какъв начин след мача Тодор Батков сърдит е споделил да те връщат на Герена?
-Не напълно, тъй като аз действително си доизкарах пролетта в Смолян. Освен на Левски, вкарах и на Литекс. След това настъпи лятната пауза, Левски се събра за подготовка, само че не ме върнаха. През есента започнах още веднъж в Родопа и си припомням, че вкарах гол и играх добре против Локомотив София. Ако не се неистина, тогава лека му пръст Васил Методиев-Шпайдела е идвал да ме гледа и чак през зимата на 2004-та против 2005 година се върнах на Герена. Лятото на 2004 година си спомняте, че Левски отпадна от Беверен, имаше напрежение, само че Наско Сираков застана зад Станимир Стоилов и не се стигна до треньорска смяна. През зимата Мъри освободи десетина футболисти, вкара с изключение на мен и още момчета от школата и по този начин сложи началото на бъдещия сполучлив тим. Истината е, че с помощта на Станимир Стоилов съумях да играя в Левски и се допрях до хора, които преди този момент са ми били идоли. Защото аз съм от това потомство, което помни успехите над ЦСКА със 7:1, Локо София с 8:0. Идоли са ми били Наско Сираков, Златко Янков, Цанко Цветанов. На мачовете им гонех топките зад вратите, тъй като от 11-годишен упражнявам на Герена. Не знам дали може да си визиите какво е да гледаш тези футболисти и да се радваш на успехите им и единствено 10 години по-късно да си в една съблекалня с тях – някои от тях като ръководители, треньори, а други като Боримиров даже и съотборници.
-Стигна се и до лятото на 2005 година, когато с твой гол елиминирахте Оксер и влязохте в групите на шампионата за Купата на УЕФА?
-Ще стартира малко от по-далеч. Загубихме от Публикум в Словения с 0:1 първия мач. Феновете бяха настръхнали. Ако не ги бяхме били на реванша, не знам какво щеше да се случи с нас. Добре, че спечелихме с 3:0. Мачът с Оксер не се не помни. Вкарах относително ранен гол и до края на мача дадохме каквото имахме от силите си, с цел да ги отстраним. Дори и с малко антифутболни дейности, само че ги елиминирахме, тъй като в този мач крайният резултат беше значим – и нищо друго. А и имаше леко напрежение преди реванша, тъй като ЦСКА в профил Леверкузен малко по-рано денем и към този момент беше в групите на шампионата. Оксер тогава беше воден от Жак Сантини, а аз играх против Бакари Саня.
-Вярвал ли си, че може да стигнеш до тези триумфи с Левски?
-Когато тренираш от 10-11-годишен в школата на Герена, фантазиите изключително на нашето потомство, което не беше заобиколено от тъпотии, обществени мрежи и инстаграми, беше единствено и само да играем за Левски. Бяхме вглъбени в тази концепция. Аз съм страховит късметлия, че получих късмет да се доближа до тези хора – Топузаков, Георги Иванов, Дани Боримиров, както и че Станимир Стоилов и Наско Сираков бяха тандем в Левски. В тима бяха още страхотни футболисти – Телкийски, Йовов, Станислав Ангелов, Гошо Петков. И като прибавим малко, само че качествени чужденци – Лусио Вагнер, Томашич, Бардон и Ричард, и всичко се получи. Много се надявам и в този момент да стане тъкмо по този начин. Станимир Стоилов знае рецептата и може да го направи.
-Ти беше част от Левски, когато към момента не бе настъпил хегемонът Лудогорец. Защо по този начин световно се промени футбола у нас в последните десетина години?
-Слава богу моето детство мина с мачовете на Наско, Боримиров, Златко Янков и другите, за които към този момент загатнах. Мина в закачките и разногласията на тематика Левски – ЦСКА. На моментите, в които преживявахме всеки мач все едно на обичания си тим все едно е най-важното нещо на света. Сега обаче времената са други. Честно казано не съм очаквал, че ще се сътвори такава разлика сред Лудогорец, Левски и ЦСКА. Очаквах, че двата тима ще се приближат като конкуренция, в случай че не като финансови благоприятни условия, бази и вложения, то най-малко да са близо поради имената, историята и най-важното – голямата фенска маса, с която разполагат.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ