Проучване открива тревожни количества микропластмаса в бебешките изпражнения
Микропластмасата е на всички места. Дори диви места като ледените равнини на Антарктика или пропитите от мрак дълбочини на океаните са нечисти от нашия отпадък.
Ето за какво не би следвало да се изненадваме от обстоятелството, че и ние самите гълтаме пластмаса – преди време откриватели я откриха в нашите изпражнения. По всяка възможност тя се е озовала там след потреблението на храна от пластмасови контейнери. Ново пилотно изследване обаче открива нещо в действителност шокиращо. Стомашно-чревните трактове на бебетата съдържат доста по-големи концентрации на микропластмаса, в сравнение с тези на възрастните, живеещи в същия регион.
По-конкретно учените откриват приблизително повече микропластмаса в изпражненията на шест едногодишни бебата от Ню Йорк, в сравнение с в тези на 10 възрастни. Концентрацията в мекониума (фекалните маси в първите дни след раждането) на три новородени (също от Ню Йорк) пък е сходна с тази на възрастните.
Откритията демонстрират, че новородените са изложени на доста по-големи количества микропластмаса спрямо възрастните. Това евентуално се дължи на обстоятелството, че до момента в който им никнат зъбчета, бебетата обичат да дъвчат пластмасовите принадлежности, пригодени за деца, бибероните, неразливащите се преходни чаши (sippy cup) или пластмасовите играчки.
Резултатите демонстрират, че този феномен би трябвало да бъде изследван по-подробно, защото въздействието на микропластмасата върху здравето на бебетата може да бъде доста по-сериозно. Какви тъкмо биха били последствията? Все още не знаем сигурно. Микропластмасата обаче евентуално не е толкоз безвредна, колкото си мислехме до момента. Скорошни изследвания демонстрират, че микропластмасата под избрани размери може да прекоси клетъчните мембрани и да навлезе в кръвоносната система, оказвайки отрицателно въздействие върху клетъчната функционалност.
Екип от откриватели, управителен от педиатъра Курунтачалам Канан от Нюйоркския университет взема решение да изследва доколко хората са изложени на два постоянно срещани вида микропластмаса – полиетилентерефталат (PET), употребен при опаковките на храната и облеклата, и поликарбонат (PC), който намира приложение в играчките и бутилките.
Учените събират проби от изпражненията на шест едногодишни бебета и 10 възрастни, както и мекониум от 3 новородени. След като сканират пробите за пластмаса (за да получат прецизна картина и да знаят какво тъкмо да търсят в тях), учените ги подлагат на масспектрометрия. Оказва се, че всяка фекална проба съдържа най-малко един вид пластмаса, само че разликите сред възрастните и едногодишните е била поразителна.
„ Концентрациите на PET бяха доста по-високи в фекалните проби на бебетата, в сравнение с в тези на възрастните, до момента в който при тези на PC микропластмасата не се следиха обилни разлики сред двете възрастови групи. Микропластмасата, измерена при бебетата и възрастните, най-вероятно е пристигнала от хранителни източници. “
Източник: Zhang et. al., Environ. Sci. Technol. Lett., 2021
Средно изпражненията на бебетата съдържат над 10 пъти повече PET, в сравнение с тези на възрастните. Въпреки че броят на пробите е прекомерно дребен, с цел да можем да определим изрично на какво се дължи тази голяма разлика, съществуват няколко евентуални пояснения.
Пластмасовите чашки, купички и принадлежности за хранене се смятат за по-безопасни за бебетата, защото се чупят по-трудно от керамичните и стъклените и надлежно шансът да се образува изострен пай е по-малък. Предлагат се и пластмасови артикули за дъвчене за бебета, чийто зъбчета стартират да никнат. Пеленачетата постоянно дъвчат и пластмасовите играчки, които постоянно не са предопределени за това.
„ Едногодишните бебета постоянно слагат в устата си пластмасови артикули и облекла. Освен това други изследвания демонстрираха, че формулата, приготвена в PP бутилки, може да отдели милиони частици микропластмаса, а доста обработени храни за бебета са пакетирани в пластмасови контейнери – това е още един евентуален източник на излагане при едногодишните бебета “, пишат откривателите.
„ Нещо повече – текстилът е източник на PET микропластмаса. Бебетата постоянно дъвчат облекла и надлежно излагането на тази възрастова група на микропластмасата в текстилните артикули е в действителност притеснително. “
Откритията демонстрират, че този феномен би трябвало да изследван по-задълбочено, заключават учените.
Изследването е оповестено в Environmental Science & Technology Letters.
Източник: Science Alert
