Михайло Шекеровски: Става проблем, когато външни хора се намесят във физическата подготовка на футболистите
Михайло Шекеровски е част от треньорския щаб на Левски от завръщането на Станимир Стоилов на стадион „ Георги Аспарухов “. Кондиционният експерт е в основата на усъвършенстваното физическо положение на „ сините “ напролет. У нас той работи към този момент повече от десетилетие. Бил е в Ботев Пд, Септември София, Локомотив Пд. Освен Купа със „ сините “, има и купа в родината си, само че с баскетболния МТЗ Скопие. Пред „ Труд “ той приказва за процесите в столичния гранд и подготовката за новата акция.
-Г-н Шекеровки, Левски е в разгара на своята лятна подготовка. Колко по-различна е тя, по отношение на предходните. Визирам късия интервал на почивка и относително дребното оставащо време до първия формален мач?
- Трудно е, тъй като имахме 8 национали и всеки участваше в друга групировка или шампионат. Петима бяха с България, други двама с младежите, а Хосе Кордоба бе част от състава на Панама за шампионат във Франция. Всеки от тях имаше своя стратегия за подготовка съгласно зависи какъв брой са упражнявали и играли. Другото е, че имахме 9 почивни дни, от които им бях дал 4 тренировки, тъй че съвсем не са почивали. Гледахме да работим по същия метод, по който сме го правили и в спортния микроцикъл, с цел да няма разпределяне. Сложното пристигна, когато към тима се причисли втората група и трябваше да ги интегрираме към към този момент трениращите. Подготвяме се като тим, само че натоварванията ни са самостоятелни. Следим ги футболистите на GPS по какъв начин се натоварват всеки поотделно. Целта ни не е да са на едно равнище, а от всеки да извличаме максимума - футболистът да дава максимума от себе си. Тук е мястото да кажа, че съм бил в доста тимове, само че в „ Левски “ срещнах най-отговорните и работливи играчи. Не го споделям, тъй като съм тук, а тъй като това е истината.
- Този треньорски щаб на отбора работи към този момент 9 месеца. Колко време бе належащо, с цел да може футболистите да наваксат с изоставащата през есента подготовка, когато бе очевидно, че след 60-ата минута силите напущат футболистите?
- Стараехме се още първоначално да вкараме разнообразни способи, с цел да подобрим общата физическа форма. Реално ни трябваха най-малко 4 седмици, с цел да вдигнем равнището. Отделно самите футболисти се нуждаеха от интервал на акомодация, който продължи може би към 10 тренировки. Тук имам предвид метода на работа при нас, защото е по-различен. При господин Стоилов, когато се каже тактическа подготовка, това е най-трудното занятие, без значение какви други неща се работят.
- Вие отговаряте за тренировките и във фитнеса. Колко тънка е границата сред претоварването в залата, което може да се отрази на скоростта и динамичността в играта на даден състезател? И къде най-често бъркат футболистите?
- Да, доста е тънка. Проблемът идва, когато външни хора работят с избрани футболисти и ние не знаем каква работа са направили. Малко е комплицирано и в един микроцикъл, или даже макро, когато става въпрос за по-дълъг интервал, плануват се нещата и се знае кой ден какви са натоварванията, каква мощ ще се търси и кой ден какви скорости ще се развиват. Границата е тънка и казусът идва, когато външни хора се намесват в общата физическа кондиция на футболистите. Затова нашите условия са да работим от заран до вечер ние с тях и да сме на тяхно разположение, в случай че имат въпроси.
-Направил сте стратегия за школата. Какво съставлява тя и върху какво подчертава?
-Силно казано съм я направил единствено аз. Направихме стратегия, с която желаеме да подобрим доста неща в школата. Започнахме с най-обикновени дейности и проучвания, с цел да установим, че огромен % от децата имат изкривявания на гръбнака и неправилна стойка на тялото, което в бъдеще ще даде резултат и ще докара до травми – първоначално леки, само че в даден стадий от кариерата им и по-тежки. Искаме да предотвратим този проблем, което е изцяло допустимо с леки извършения по няколко пъти седмично в границите на 10 минути. Започнахме при децата в най-ранна детска възраст, с цел да може, когато един ден част от тях стигнат до мъжки футбол и първия тим, да са здрави и да пожелаваме оптимално изпитание от тях. Коригирахме дребни елементи, които след време ще имат огромна изгода.
-Защо се получава по този начин, че доста наши футболисти се снабдяват с по-сериозна физика едвам, откакто отидат в чужбина и влизат ли въобще подготвени за мъжкия футбол у нас?
-Реалността е такава, че споделяме деца на футболисти на 18-20-годишна възраст. Истината е, че мине ли пубертетът, те към този момент са мъже. Тази граница е доста ниска, те доближават зрялост на 14-15 години, само че ние не работим задоволително с тях. Оттам идва и казусът. Говоря за силови тренировки, високи натоварвания. Децата не са деца, прекомерно късно се стартира работа в тази тенденция в България, това е моето мнение. Предполагам оттова идва и разликата с чужбина, където бързо усъвършенстват данните си.
- Работил сте с Ферарио Спасов, Бруно Акрапович, Илиан Илиев и Станимир Стоилов – все одобрени експерти у нас. Какво научихте от тях?
- Да, а също и с Милен Радуканов, Едуард Ераносян и други. От всеки научих по нещо. Почти 11 години съм в България, от всеки има какво да вземеш и да научих – и какво би трябвало, и какво не би трябвало. Това са изключителни персони и треньори. Дойдох в България по рекомендация на сътрудник, търсиха в „ Ботев “ (Пд) кондиционен треньор, започнах с Радуканов. Помня, че президентът на клуба тогава Юли Попов и треньорът пристигнаха в Македония, с цел да приказваме. Разбрахме се бързо и след седмица към този момент работих с тях.
- Кой български състезател ви е направил най-хубаво усещане през всички тези години?
- Като качество несъмнено това беше Иван Цветков, няма две отзиви. Като развиване Тодор Неделев. Имаше при него доста гол напредък, имам предвид интервала, когато Стоилов бе отпред на „ Ботев “ (Пд). После пристигна прехвърлянето му в „ Майнц “.
-Няма по какъв начин да не обърнем внимание на възхода в северномакедонския футбол. На какво се дължат позитивните резултати и забележимия напредък?
-Точно това, което говорихме доскоро – с децата се работи като с мъже. Това е, че част от тях са напуснали Северна Македония доста рано и са работили в задгранични клубове от дребни. Клубният футбол в страната е на ниско равнище, според мен. Добрите резултати на националния тим се дължат на обстоятелството, че има играчи, построени и тренирани от ранна детска възраст зад граница. Тук на Балканите всеки желае да отиде на Запад, въпрос на генерация е, може би.
-За край – какъв съвет бихте дали на младите футболисти, които желаят да се развиват и да търпят напредък в подготвителния развой?
-Съветът ми към младите е да не помнят обществените мрежи или да ги понижат за сметка на работата на терена. Не мога да кажа нещо друго. Колкото повече старания се поставя, толкоз по-голямо е развиването. Едва ли ще видят в Инстаграм и Facebook усилието, което са положили огромните спортисти, с цел да имат в този момент тези милиони почитатели. Но даже самото стоене на телефона въздейства на стойката на тялото и оттова идва това деформиране на тялото, за което говорихме по-рано.
-Г-н Шекеровки, Левски е в разгара на своята лятна подготовка. Колко по-различна е тя, по отношение на предходните. Визирам късия интервал на почивка и относително дребното оставащо време до първия формален мач?
- Трудно е, тъй като имахме 8 национали и всеки участваше в друга групировка или шампионат. Петима бяха с България, други двама с младежите, а Хосе Кордоба бе част от състава на Панама за шампионат във Франция. Всеки от тях имаше своя стратегия за подготовка съгласно зависи какъв брой са упражнявали и играли. Другото е, че имахме 9 почивни дни, от които им бях дал 4 тренировки, тъй че съвсем не са почивали. Гледахме да работим по същия метод, по който сме го правили и в спортния микроцикъл, с цел да няма разпределяне. Сложното пристигна, когато към тима се причисли втората група и трябваше да ги интегрираме към към този момент трениращите. Подготвяме се като тим, само че натоварванията ни са самостоятелни. Следим ги футболистите на GPS по какъв начин се натоварват всеки поотделно. Целта ни не е да са на едно равнище, а от всеки да извличаме максимума - футболистът да дава максимума от себе си. Тук е мястото да кажа, че съм бил в доста тимове, само че в „ Левски “ срещнах най-отговорните и работливи играчи. Не го споделям, тъй като съм тук, а тъй като това е истината.
- Този треньорски щаб на отбора работи към този момент 9 месеца. Колко време бе належащо, с цел да може футболистите да наваксат с изоставащата през есента подготовка, когато бе очевидно, че след 60-ата минута силите напущат футболистите?
- Стараехме се още първоначално да вкараме разнообразни способи, с цел да подобрим общата физическа форма. Реално ни трябваха най-малко 4 седмици, с цел да вдигнем равнището. Отделно самите футболисти се нуждаеха от интервал на акомодация, който продължи може би към 10 тренировки. Тук имам предвид метода на работа при нас, защото е по-различен. При господин Стоилов, когато се каже тактическа подготовка, това е най-трудното занятие, без значение какви други неща се работят.
- Вие отговаряте за тренировките и във фитнеса. Колко тънка е границата сред претоварването в залата, което може да се отрази на скоростта и динамичността в играта на даден състезател? И къде най-често бъркат футболистите?
- Да, доста е тънка. Проблемът идва, когато външни хора работят с избрани футболисти и ние не знаем каква работа са направили. Малко е комплицирано и в един микроцикъл, или даже макро, когато става въпрос за по-дълъг интервал, плануват се нещата и се знае кой ден какви са натоварванията, каква мощ ще се търси и кой ден какви скорости ще се развиват. Границата е тънка и казусът идва, когато външни хора се намесват в общата физическа кондиция на футболистите. Затова нашите условия са да работим от заран до вечер ние с тях и да сме на тяхно разположение, в случай че имат въпроси.
-Направил сте стратегия за школата. Какво съставлява тя и върху какво подчертава?
-Силно казано съм я направил единствено аз. Направихме стратегия, с която желаеме да подобрим доста неща в школата. Започнахме с най-обикновени дейности и проучвания, с цел да установим, че огромен % от децата имат изкривявания на гръбнака и неправилна стойка на тялото, което в бъдеще ще даде резултат и ще докара до травми – първоначално леки, само че в даден стадий от кариерата им и по-тежки. Искаме да предотвратим този проблем, което е изцяло допустимо с леки извършения по няколко пъти седмично в границите на 10 минути. Започнахме при децата в най-ранна детска възраст, с цел да може, когато един ден част от тях стигнат до мъжки футбол и първия тим, да са здрави и да пожелаваме оптимално изпитание от тях. Коригирахме дребни елементи, които след време ще имат огромна изгода.
-Защо се получава по този начин, че доста наши футболисти се снабдяват с по-сериозна физика едвам, откакто отидат в чужбина и влизат ли въобще подготвени за мъжкия футбол у нас?
-Реалността е такава, че споделяме деца на футболисти на 18-20-годишна възраст. Истината е, че мине ли пубертетът, те към този момент са мъже. Тази граница е доста ниска, те доближават зрялост на 14-15 години, само че ние не работим задоволително с тях. Оттам идва и казусът. Говоря за силови тренировки, високи натоварвания. Децата не са деца, прекомерно късно се стартира работа в тази тенденция в България, това е моето мнение. Предполагам оттова идва и разликата с чужбина, където бързо усъвършенстват данните си.
- Работил сте с Ферарио Спасов, Бруно Акрапович, Илиан Илиев и Станимир Стоилов – все одобрени експерти у нас. Какво научихте от тях?
- Да, а също и с Милен Радуканов, Едуард Ераносян и други. От всеки научих по нещо. Почти 11 години съм в България, от всеки има какво да вземеш и да научих – и какво би трябвало, и какво не би трябвало. Това са изключителни персони и треньори. Дойдох в България по рекомендация на сътрудник, търсиха в „ Ботев “ (Пд) кондиционен треньор, започнах с Радуканов. Помня, че президентът на клуба тогава Юли Попов и треньорът пристигнаха в Македония, с цел да приказваме. Разбрахме се бързо и след седмица към този момент работих с тях.
- Кой български състезател ви е направил най-хубаво усещане през всички тези години?
- Като качество несъмнено това беше Иван Цветков, няма две отзиви. Като развиване Тодор Неделев. Имаше при него доста гол напредък, имам предвид интервала, когато Стоилов бе отпред на „ Ботев “ (Пд). После пристигна прехвърлянето му в „ Майнц “.
-Няма по какъв начин да не обърнем внимание на възхода в северномакедонския футбол. На какво се дължат позитивните резултати и забележимия напредък?
-Точно това, което говорихме доскоро – с децата се работи като с мъже. Това е, че част от тях са напуснали Северна Македония доста рано и са работили в задгранични клубове от дребни. Клубният футбол в страната е на ниско равнище, според мен. Добрите резултати на националния тим се дължат на обстоятелството, че има играчи, построени и тренирани от ранна детска възраст зад граница. Тук на Балканите всеки желае да отиде на Запад, въпрос на генерация е, може би.
-За край – какъв съвет бихте дали на младите футболисти, които желаят да се развиват и да търпят напредък в подготвителния развой?
-Съветът ми към младите е да не помнят обществените мрежи или да ги понижат за сметка на работата на терена. Не мога да кажа нещо друго. Колкото повече старания се поставя, толкоз по-голямо е развиването. Едва ли ще видят в Инстаграм и Facebook усилието, което са положили огромните спортисти, с цел да имат в този момент тези милиони почитатели. Но даже самото стоене на телефона въздейства на стойката на тялото и оттова идва това деформиране на тялото, за което говорихме по-рано.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ