Михаил Саакашвили не е ангел, но модернизира страната си. Путин

Михаил Саакашвили не е ангел, само че модернизира страната си. Путин в никакъв случай няма да му елементарни, че сподели на света, че и на територията на някогашния Съветски съюз може да се построява правова страна и да се пази националното достолепие, написа политологът Огнян Минчев във Facebook.

Пълният текст на обявата му:

Михаил Саакашвили е на границата на гибелта в частна клиника в Тбилиси, тъй като режимът на олигарха Бидзина Иванишвили отхвърля да го освободи с цел да напусне страната за лекуване в чужбина. Саакашвили е наказан за свои дейности като президент на Грузия след завръщането си в страната през есента на 2021 година Съществуват съществени съмнения за политически стимулиран правосъден развой в една правосъдна система като грузинската, която е в забележителна степен под контрола на ръководещия режим. Трудно е да се каже дали Саакашвили би трябвало да понесе наказателна отговорност за част от своите дейности като президент на Грузия сред 2003 и 2012 година

Това, което е несъмнено е, че Михаил Саакашвили има решващ, основен принос за модернизацията на Грузия в първото десетилетие на 21 век. В резултат на неговото ръководство Грузия се трансформира в страна, способна да претендира за европейска и атлантическа интеграция. Посетих Тбилиси за първи път месеци след Розвата гражданска война от 2003 година Градът изглеждаше като едно злокобно място. " Африканска " мизерия, липса на електричество, безлюдни улици...,. По основния булеврад Руставели възрастни женици, облечени потресаващо оскъдно продаваха за дребни стотинки бонбони, цигари и дъвки... На площада имаше хотел от международна верига. Влизането във фоайето му те изпращаше мигновено в един напълно различен свят - като с машина на времето.

През идващото десетилетие посещавах Тбилиси неколкократно. Под ръководството на Саакашвили градът се разделяше с патината на своята сивота и мизерия, проблясваха същинските полезности и достолепия на този популярен вселенски град на границата сред Европа и Азия. Саакашвили уволни цялата пътна полиция - за систематична корупция - и сътвори грузинския КАТ и полицията от нулата. Обвиняван бе, че злоупотребява с власт, само че под неговото управление архаичните ориенталско-съветски административни устои на грузинската назадничавост и корупция бяха разтърсени радикално. Всеки ден се създаваше нещо ново.

Към реформисткия възторг на ръководещото Национално придвижване (партията на Саакашвили) се присъединяваха съвсем всички неправителствени организации, професионални гилдии, интелктуални кръгове. Саакашвили реформира до неразбираемост държавната администрация. Във всеки регионален град бе построена специфична постройка на националните административни институции, оказващи услуги на жителите. Имаше 24 часов период за регистрация на компания - без разтакаване с документи. За три часа трябваше да се издаде чуждестранен паспорт и персонална карта. Корупцията се преследваше грубо. До ден сегашен - 10 години след слизането на Саакашвили от власт - Грузия заема напълно обичайно място - към 30-та подред в годишната ранглиста на Transparency International за усещане на корупцията. За съпоставяне - България е при започване на седмата десетка.

Позициите на Саакашвили се разклатиха откакто Путин нахлу с войските си в Грузия през август 2008 година, обвинявайки Тбилиси в " експанзия " против Южна Осетия. Последната е част от суверенната територия на Грузия. Но все пак експанзия нямаше. Имаше поредност от ежедневни съветски провокации месеци наред, с цел да бъде предизвикано държавното управление в Тбилиси да реагира и да се отвори пътят на съветската инвазия. Така бе блокирана опцията Грузия да кандидатства за участие в НАТО. След приключването на втория мандат и идването на власт в Тбилиси на политическото придвижване Грузинска пролет на главния съперник на Саакашвили - олигархът Бидзина Иванишвили (направил парите си в Русия през 90-те години), водачът на грузинската " нежна гражданска война " от 2003 година и президент на страната Саакашвили напусна Грузия под опасността да бъде наказан и затворен.

Саакашвили надалеч не е ангел. Неговото ръководство реалистично се свързва с редица силови дейности - в това число такива, които са може би на ръба на закона. Невероятните по постсъветски мащаби промени от десетилетието на Саакашвили не бяха осъществени по " пътека от рози ". Срещу тях имаше мощна и неумолима съпротива. Политическите нрави в Кавказ не допускат враговете да се " галят с перо ". Въпреки всичко, Грузия дължи ужасно доста на своя трети президент след оповестената самостоятелност през 1991 година - Михаил Саакашвили. Евентуалната гибел на този човек на грузинска земя в следствие от продължителни гладни стачки би била оскърбление за грузинското национално достолепие и задочна, само че скъпа победа за главния зложелател на реформатора Саакашвили в Кремъл. Владимир Путин в никакъв случай няма да елементарни на Саакашвили за това, че " Миша " - както неофициално го назоваха другари и врагове - сподели на света, че и на територията на някогашния Съветски съюз може да се живее обикновено, да се построява правова страна и да се пази националното достолепие. Какъв нахален човек в действителност е този Михаил Саакашвили, да оспори главните устои на великодържавната империя - корупция, произвол, подтисничество...