Червеният заговорнически маршал
Михаил Николаевич Тухачевски (1893-1937г.) е може би най-популярният руски офицер, когато стане дума за така наречен „ сталински репресии “ през 1937г. Той бил основният обвинен в правосъдното дело, което придобило известност с неговото име: „ делото Тухачевски “. След като го арестували, обвиняванията против него били извънредно тежки, а признанията му шокирали всички. Той съобщил пред следователите от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), че подготвял боен скрит план. Неговата цел била да се смъкна съществуващия режим в Съветския съюз и да се сътвори военна тирания. Освен това, предал на немското разузнаване доста секретни сведения за Червената войска. Присъдата била бърза, сурова и безкомпромисна.
Но в действителност, кой е Тухачевски? По време на Гражданската война той е запомнен основно с две неща. Първото е нечуваната свирепост, с която се отнасял към мирните поданици. При потушаване на селските протести в Тамбовска губерния Тухачевски прави едно от най-големите военни закононарушения в международната история: заповядва да се употребяват бойни отровни газове. По този метод са избити над 100 хиляди селяни.
Второто, с което се отличил „ аленият маршал “, е разгромът на Червената войска при Варшава през 1921г. В началото настъплението на болшевишките войски било сполучливо – само че полският маршал Юзеф Пилсудски нанася мощни удари по фланга на Тухачевски и разгромява изцяло неговия Западен фронт. Поражението било извънредно. Червената войска отстъпвала чак до Минск. Поляците завладели над 120 хиляди червеноармейци, които оставили да измрат от апетит и заболявания в концлагери. Западните области на Украйна и Белорусия минали към Полша.
А ето една заповед от 23 юни 1921 година, подписана от командващия Тухачевски и ръководителя на пълномощната комисия Антонов-Овсеенко: „ Заповядвам да бъдат набелязани бандитски настроените области. Да се изпратят там отделения на военните съдилища и военни елементи. При идването на място да се обкръжи региона, да се вземат минимум 100 заложници и да се вкара обсадно състояние. На жителите да се дават по 2 часа, с цел да предадат бандитите, оръжието им и техните фамилии. Ако откажат, заложниците да бъдат разстреляни. Да се вземат нови заложници и още веднъж да се дадат 2 часа. Ако след приключването на този период бандитите още веднъж не бъдат посочени, заложниците да се разстрелят и да се вземат нови “.
И още една заповед на бъдещия „ червен маршал “, от 8 юли 1921г.: „ Разгромените банди се крият в горите. Те стоварват безсилната си завист върху локалното население. Горят мостовете, унищожават бентовете и другата национална благосъстоятелност. Заповядвам незабавно да се вземат от всяко село минимум по 50 заложници. Ако непосредствен мост бъде опустошен, заложниците да бъдат разстреляни “.
Логиката на Тухачевски в тези заповеди е много странна: разгромените бандити се крият в горите и изливат безсилната си завист върху локалното население – по тази причина ще разстрелваме по 50-100 души от същото това локално население. Но вземането на заложници е неразрешено в Хагската спогодба от 1907г. и е изключително тежко военно закононарушение. Във всички столетия пълководец, който взема заложници, се покрива с безконечен срам. Това обаче очевидно не смущавало Тухачевски.
През ноември 1935г. той получава звание маршал на Съветския съюз, а напролет на 1936г. е назначен за първи заместник-комисар на защитата. На тези свои висоти Тухачевски предлага такива хрумвания за военното строителство в Съюз на съветските социалистически републики, които, ако бъдели осъществени, просто щели да разрушат отбранителната дарба на страната. Така да вземем за пример, през 1928 година той предлага за 1 година да бъдат издигнати 100 хиляди танка. Това означавало сигурно цялостен колапс на стопанската система. Освен това, по това време руският танк Т-18 развивал скорост 16 км/ч по шосе, а челната и страничната ризница били дебели 16 мм. В случай, че концепцията на Тухачевски била осъществена, Съюз на съветските социалистически републики щял да влезе във войната с хитлеристка Германия с такива танкове, които приличали повече на железни каруци. Да не приказваме, че стопанската система просто трябвало да изостави всичко останало и да създава единствено сходни ламаринени возила… Такива количества танкове никоя страна не е имала. Германия влиза във Втората международна война с 3400 танка, а Съединени американски щати – с 400. Освен това, Тухачевски забавил развиването на едно оръжие, което по-късно се оказало изключително ефикасно – минохвъргачките. С две думи – той бил сръчен главорез, само че долнокачествен пълководец.
А времето на палачите отминало – те били „ настоящи “ през революцията от 1917г. и последвалата я Гражданска война 1918-1921г. Пред лицето на очертаващата се международна война, Сталин имал към този момент потребност от кадърни военачалници – а не от садистични изверги.
На 12 юни 1937г. Тухачевски и други 7 висши командири от Червената войска били разстреляни. Те си получили заслуженото поради всеобщите убийства на стотици хиляди елементарни хора, които били смазани от „ Червеното колело “ (ако използваме фамозното заглавие на Александър Солженицин). Това страховито колело на насилието (смята се, че в революцията и Гражданската война в Русия от 1917 до 1921г. умират над 7 милиона души) било задвижвано точно от такива палачи като Тухачевски. Съвсем разумно, най-после пристигнал и техният ред.
