Михаил Мутафов: На сцената не съм съвършен, но се стремя да бъда!
Михаил Мутафов, емблемата на Варненския трагичен спектакъл “Стоян Бъчваров”, чества рожден ден на 4 юли. Роден е през 1947 година в Харманли, в фамилията на фармацевти, бежанци от Беломорска Тракия. Той е тазгодишният притежател на Наградата за чест и достолепие на Съюза на артистите в България. Изиграл е над 100 функции в театъра и над 50 в киното, отличен е с доста национални и интернационалните награди и най-много с любовта на публиката.
За триумфа си той споделя: “Трябва да си предан на актьорската специалност, това е! Наградите се дават, с цел да им се радваме - непретенциозно отбелязва той. -А по отношение на героите, чувствам функциите като мои. Усещам пъстър, многопластов облик, по този начин мога да се превъплътя в ролята. У мен има една сензитивност, граничеща с мъка, това от време на време пречи, а различен път оказва помощ.
Трябва да има обич, някаква обвързаност към театъра. Не съм пробвал в никакъв случай дрога, само че си мисля, че театърът е като дрога - не можеш без него. Най-хубавото е да обичаш работата си, тогава се получава, тогава е хубаво. Важно е в какво вярваш, към какво се стремиш. Когато играеш на сцената, ти не можеш да бъдеш идеален, само че значимото е да се стремиш. Аз съм гледал да бъда почтен в работата си, доколкото мога, несъмнено, въпреки всичко ние сме актьори”, споделя Мутафов.
Детството му минава в Ивайловград, където приключва гимназия.
Следва 3 години в МЕИ, преди да се посвети на театъра
Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Желчо Мандаджиев през 1972 година В интервала 1972-1975 година играе в Димитровградския спектакъл “Апостол Карамитев”, от 1975 година е един от най-изявените артисти в състава на Варненския трагичен спектакъл “Стоян Бъчваров”. Един от огромните артисти на Явор Гърдев, играе във всичките му постановки във Варна и в някои отвън Варна.
Сред функциите, изиграни от него на варненска сцена, са княз Зигфрид в “Многострадална Геновева” от Васил Станилов, реж. Николай Колев; Портос в “Честна мускетарска” от Валери Петров, реж. Гриша Островски; Индианецът в “Полет над кукувиче гнездо” от Кен Киси, реж. Станчо Станчев; Йоан Кукузел в “Процесът срещу богомилите” от Стефан Цанев...
Често се разхожда из варненските улици. Или около морето. Очите му се реят, опипват пейзажа и вършат открития, които очевидно го карат да се изолира в себе си и да мисли над тях. Името на артиста Михаил Мутафов е обвързвано с морския град повече от 40 години. Няма да е пресилено, в случай че се каже, че той познава всеки сантиметър от сцената на Варненския спектакъл “Стоян Бъчваров”. В кариерата си има стотици изиграни функции, голям брой награди, над 25 кино лентата. Известен е със своята отдаденост на функциите, със способността постоянно да се откроява в спектаклите, да изненадва публиката, да внася дълбочина в персонажите на своите герои.
“Това се случваше при работата ми със Стоян Камбарев, в този момент с Явор Гърдев взаимно се съветваме, работим върху пиесата. И когато тя стане, аз се усещам свободен, тъй като не помня за нещата, които ме лимитират. Например не помня за мизансцен. Когато ролята стане, се чувстваш като във вода. Плуваш!
Това, което претърпявам на сцената за 2 часа, това в живота се случва за години, а от време на време въобще не се случва, от време на време всекидневието е скучно.
На сцената може да дадеш цялата си емоционалност, да дадеш воля на вътрешните си настройки, което е мъчно постижимо и даже невероятно в действителността.
Постигаш катарзис, изповед в функциите. Защото, говорейки посредством устата на героя си, аз от време на време приказвам и за себе си”, споделя Мутафов. Определя като положителни функциите, в които азът и героят се слеят в едно.
Голямото обвързване с театъра в действителност стартира с киното. Михаил (или Мишо, както го назовават всички) Мутафов е роден в Харманли, където обаче живее единствено 6 месеца. След това фамилията му се реалокира, по думите му, “в един дребен, граничен град до Гърция - Ивайловград”. “То не е като в този момент! Тогава нямаше телевизия. Кино идваше на 2 седмици един път. А спектакъл веднъж в годината. Военният спектакъл идваше там. Това бяха толкоз редки срещи, толкоз изключителни! Че за човек, който е благоразположен към това, са чак шокиращи.
Без да ми е минавало през мозъка, че ще стана актьор, когато някои герои ми харесваха, си ги играех, представях си, че съм тях, дори ги сънувах
Но аз не просто ги играех, внушавах си, че съм тях”, спомня си артистът. Допуска, че точно затвореността на Ивайловград, неговата изолация са възбудили у него интерес към театъра. “Невъзможността, която усещах, в този момент е мъчно да си я показа човек. Сега желанията наподобяват осъществими, само че тогава тези срещи изглеждаха нереални за реализиране. Мен ме потискаха престижите, които съществуваха. Не можех да позволи даже, че мога да бъда като Коста Кисимов или Апостол Карамитев. Но в цялата неспособност, в която съм живял, несъмнено неумишлено съм схванал, че желая да бъда различен, различен”, реди пъзела на кариерата си емблематичният артист на варненския спектакъл. След детските години продължава да поддържа жив огъня в себе си към сцената с разнообразни учебни постановки. Когато идва време разделно, в което да реши какво желае да учи, се оказва, че нищо не му е забавно, към нищо няма увлечение. Яхнал вълната на всеобщия интерес към мъжките специалности в МЕИ, кандидатства и го одобряват в компетентност “Електроснабдяване и обзавеждане на промишлени предприятия”.
Когато следването му стига третата година, взема решение да се завърти край студентския спектакъл, където се явява на конкурс. “Стана инцидентно! Решиха да ми дадат основната роля, което малко ме шокира. След като представлението завърши, кинорежисьорът Людмил Кирков седна да приказва с мен и ме убеди да аплайвам във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). И ме одобриха. А тогава беше стълпотворение от претенденти, 3-4 хиляди души се бореха за 30 актьорски места.”
Стъписани от взетото решение, роднините на Михаил Мутафов пробват още веднъж да го накарат да се върне в МЕИ и да се откаже от ВИТИЗ.
Чичо му заявява, че е подготвен да му даде колосалната сума (по това време междинната работна заплата е била 60 лева.) от 5 хиляди лв. единствено да не изоставя специалността си в техническия университет
Това прелъщение обаче не проработва. Михаил Мутафов попада в класа на проф. Желчо Мандаджиев и проф. Крикор Азарян. “Когато прочувствено взимам решения, те нормално са верни. Рационално когато се пробвам да обмислям, нормално постоянно се дъня жестоко”, споделя артистът. След като приключва, три години е в Драматичния спектакъл “Апостол Карамитев” - Димитровград, след което отпътува във Варна.
За една от функциите си - Индианеца в “Полет над кукувиче гнездо”, Михаил Мутафов отива в психиатрията, с цел да следи държанието на мъж с вариация на шизофрения, която се демонстрира с цялостна устойчивост, спиране на връзките с околния свят. “Тогава започнах да одобрявам функциите, в които се мълчи. Защото те имат различен живот, собствен! Обичам си тази роля, тъй като трябваше да проведа деяние посредством безмълвие и усетих сладостта му”, споделя Мутафов.
Това е откровено, там не може да се лъже. Мога да кажа - аз доста те одобрявам, само че в случай че го прочетеш в очите ми, там не мога да излъжа. Няма по какъв начин?!”, разсъждава артистът. Казва, че мълчанието е по-многопластово, надълбоко като пропаст. Именно по този метод, с една дума, поддържа връзка с режисьори като Явор Гърдев, починалия Стоян Камбарев.
Обича да цитира мисълта на Атанас Далчев, че мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.
Паулина БОЯНОВА
За триумфа си той споделя: “Трябва да си предан на актьорската специалност, това е! Наградите се дават, с цел да им се радваме - непретенциозно отбелязва той. -А по отношение на героите, чувствам функциите като мои. Усещам пъстър, многопластов облик, по този начин мога да се превъплътя в ролята. У мен има една сензитивност, граничеща с мъка, това от време на време пречи, а различен път оказва помощ.
Трябва да има обич, някаква обвързаност към театъра. Не съм пробвал в никакъв случай дрога, само че си мисля, че театърът е като дрога - не можеш без него. Най-хубавото е да обичаш работата си, тогава се получава, тогава е хубаво. Важно е в какво вярваш, към какво се стремиш. Когато играеш на сцената, ти не можеш да бъдеш идеален, само че значимото е да се стремиш. Аз съм гледал да бъда почтен в работата си, доколкото мога, несъмнено, въпреки всичко ние сме актьори”, споделя Мутафов.
Детството му минава в Ивайловград, където приключва гимназия.
Следва 3 години в МЕИ, преди да се посвети на театъра
Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Желчо Мандаджиев през 1972 година В интервала 1972-1975 година играе в Димитровградския спектакъл “Апостол Карамитев”, от 1975 година е един от най-изявените артисти в състава на Варненския трагичен спектакъл “Стоян Бъчваров”. Един от огромните артисти на Явор Гърдев, играе във всичките му постановки във Варна и в някои отвън Варна.
Сред функциите, изиграни от него на варненска сцена, са княз Зигфрид в “Многострадална Геновева” от Васил Станилов, реж. Николай Колев; Портос в “Честна мускетарска” от Валери Петров, реж. Гриша Островски; Индианецът в “Полет над кукувиче гнездо” от Кен Киси, реж. Станчо Станчев; Йоан Кукузел в “Процесът срещу богомилите” от Стефан Цанев...
Често се разхожда из варненските улици. Или около морето. Очите му се реят, опипват пейзажа и вършат открития, които очевидно го карат да се изолира в себе си и да мисли над тях. Името на артиста Михаил Мутафов е обвързвано с морския град повече от 40 години. Няма да е пресилено, в случай че се каже, че той познава всеки сантиметър от сцената на Варненския спектакъл “Стоян Бъчваров”. В кариерата си има стотици изиграни функции, голям брой награди, над 25 кино лентата. Известен е със своята отдаденост на функциите, със способността постоянно да се откроява в спектаклите, да изненадва публиката, да внася дълбочина в персонажите на своите герои.
“Това се случваше при работата ми със Стоян Камбарев, в този момент с Явор Гърдев взаимно се съветваме, работим върху пиесата. И когато тя стане, аз се усещам свободен, тъй като не помня за нещата, които ме лимитират. Например не помня за мизансцен. Когато ролята стане, се чувстваш като във вода. Плуваш!
Това, което претърпявам на сцената за 2 часа, това в живота се случва за години, а от време на време въобще не се случва, от време на време всекидневието е скучно.
На сцената може да дадеш цялата си емоционалност, да дадеш воля на вътрешните си настройки, което е мъчно постижимо и даже невероятно в действителността.
Постигаш катарзис, изповед в функциите. Защото, говорейки посредством устата на героя си, аз от време на време приказвам и за себе си”, споделя Мутафов. Определя като положителни функциите, в които азът и героят се слеят в едно.
Голямото обвързване с театъра в действителност стартира с киното. Михаил (или Мишо, както го назовават всички) Мутафов е роден в Харманли, където обаче живее единствено 6 месеца. След това фамилията му се реалокира, по думите му, “в един дребен, граничен град до Гърция - Ивайловград”. “То не е като в този момент! Тогава нямаше телевизия. Кино идваше на 2 седмици един път. А спектакъл веднъж в годината. Военният спектакъл идваше там. Това бяха толкоз редки срещи, толкоз изключителни! Че за човек, който е благоразположен към това, са чак шокиращи.
Без да ми е минавало през мозъка, че ще стана актьор, когато някои герои ми харесваха, си ги играех, представях си, че съм тях, дори ги сънувах
Но аз не просто ги играех, внушавах си, че съм тях”, спомня си артистът. Допуска, че точно затвореността на Ивайловград, неговата изолация са възбудили у него интерес към театъра. “Невъзможността, която усещах, в този момент е мъчно да си я показа човек. Сега желанията наподобяват осъществими, само че тогава тези срещи изглеждаха нереални за реализиране. Мен ме потискаха престижите, които съществуваха. Не можех да позволи даже, че мога да бъда като Коста Кисимов или Апостол Карамитев. Но в цялата неспособност, в която съм живял, несъмнено неумишлено съм схванал, че желая да бъда различен, различен”, реди пъзела на кариерата си емблематичният артист на варненския спектакъл. След детските години продължава да поддържа жив огъня в себе си към сцената с разнообразни учебни постановки. Когато идва време разделно, в което да реши какво желае да учи, се оказва, че нищо не му е забавно, към нищо няма увлечение. Яхнал вълната на всеобщия интерес към мъжките специалности в МЕИ, кандидатства и го одобряват в компетентност “Електроснабдяване и обзавеждане на промишлени предприятия”.
Когато следването му стига третата година, взема решение да се завърти край студентския спектакъл, където се явява на конкурс. “Стана инцидентно! Решиха да ми дадат основната роля, което малко ме шокира. След като представлението завърши, кинорежисьорът Людмил Кирков седна да приказва с мен и ме убеди да аплайвам във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). И ме одобриха. А тогава беше стълпотворение от претенденти, 3-4 хиляди души се бореха за 30 актьорски места.”
Стъписани от взетото решение, роднините на Михаил Мутафов пробват още веднъж да го накарат да се върне в МЕИ и да се откаже от ВИТИЗ.
Чичо му заявява, че е подготвен да му даде колосалната сума (по това време междинната работна заплата е била 60 лева.) от 5 хиляди лв. единствено да не изоставя специалността си в техническия университет
Това прелъщение обаче не проработва. Михаил Мутафов попада в класа на проф. Желчо Мандаджиев и проф. Крикор Азарян. “Когато прочувствено взимам решения, те нормално са верни. Рационално когато се пробвам да обмислям, нормално постоянно се дъня жестоко”, споделя артистът. След като приключва, три години е в Драматичния спектакъл “Апостол Карамитев” - Димитровград, след което отпътува във Варна.
За една от функциите си - Индианеца в “Полет над кукувиче гнездо”, Михаил Мутафов отива в психиатрията, с цел да следи държанието на мъж с вариация на шизофрения, която се демонстрира с цялостна устойчивост, спиране на връзките с околния свят. “Тогава започнах да одобрявам функциите, в които се мълчи. Защото те имат различен живот, собствен! Обичам си тази роля, тъй като трябваше да проведа деяние посредством безмълвие и усетих сладостта му”, споделя Мутафов.
Това е откровено, там не може да се лъже. Мога да кажа - аз доста те одобрявам, само че в случай че го прочетеш в очите ми, там не мога да излъжа. Няма по какъв начин?!”, разсъждава артистът. Казва, че мълчанието е по-многопластово, надълбоко като пропаст. Именно по този метод, с една дума, поддържа връзка с режисьори като Явор Гърдев, починалия Стоян Камбарев.
Обича да цитира мисълта на Атанас Далчев, че мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.
Паулина БОЯНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ