Класическата музика е чалгата на феодалите
Михаил Големинов е пианист, композитор, програмист на мултимедийни приложения. През 1987 година във Виена се дипломира като експерт по електроакустична музика и програмиране в Института по електроакустика. Пак там през 1989. приключва Висшето учебно заведение за музика и изпълнителски изкуства. Работил е в " Бургтеатър ", Австрия, като композитор и музикант, също по този начин като редактор в музикалното издателство " Доблингер " в Австрия.
------
- Г-н Големинов, вие сте авангарден композитор, а неотдавна изненадахте публиката с лиричните си четири пиеси за камерен оркестър. Звучеше напълно друго от вашите композиции. Ще се ориентирате ли към по-класическата музика?
- През годините, определението " авангарден " придобива все по-неясни измерения за мен. Навремето (през 70-те и 80-те години) у нас беше известно и съвременно да се спекулира с наклонността за принадлежност към стилове и посоки, видимо или отчасти противоположни на настоящия за това време мейнстрийм. Но изключително откакто европейският по този начин наименуван авангард се трансформира в непоклатима и съвсем академична вкаменелост, ползата към творчество, претендиращото да бъде притежател на най-новото, сякаш спадна доста.
- Защо?
- Защото понятието " авангард " се покри с прахуляк, съвсем се загуби в световния поток. Що се отнася до четирите пиеси за камерен оркестър, те съставляват една задявка с минимализма, не с класиката. Не пиша за първи път в този жанр. Въпросът за ориентацията към класическата музика ме затруднява, тъй като няма друга класическа музика с изключение на виенската класика. Опитите за одобряване на определението модерна класическа музика провокират у мен подигравка и неразбиране. Това е някаква импортирана от Съединени американски щати дивотия.
- Известен сте с непокорен дух, още през 1983 година организирахте първия самостоятелен фестивал на актуалната музика в музикалната академия в София, без единодушието на управлението. Не се ли страхувахте да деянията такава смелост в тези " програмирани " времена?
- Не се считам за бунтовник и не съм. Правеше ми се нещо, което да разсее царящата в държавната консерватория академична досада. Помня, че реакцията на професорските кръгове беше слаба, и това дори ме разочарова. Чак толкоз не ще да са били програмирани упоменатите времена, още повече нереалният език на музиката мъчно се поддава на канализиране. Освен това имаше персони, като да вземем за пример професор Боян Лечев, които пламенно спомагаха за реализирането на концертите. Всъщност позволявам, че във връзка въпросните фестивали на самостоятелното студентско музикално творчество (1983 и 1984 г.) се е генерирала визията, че съм авангарден композитор може би заради някои употребявани от мен и от някои други сътрудници композиционни похвати, минаващи за модерни. А те са били остарели още тогава, само че не сме си давали сметка за това.
- А към наследството имате ли отношение? Десетина години реставрирате остарели ръкописи в музикалния списък на Музикферайн (Виена). Как оценявате този интервал?
- Нямам отношение към музикалното завещание. Въпросната работа беше по поръчка и единственото, което изрично разбрах с напредването на този план, беше фактът, че класическите композитори не работят с автентичен авторски материал, а построяват музиката си въз основата на песенния, танцов и лиричен фолклор от съответните райони. В този подтекст насъбраният по това време опит ми оказа помощ да осъзная, че класическото музикално завещание следва да бъде оценено обективно, без да се не помни, че е основано от естествени индивиди. Все отново класическата музика е чалгата на феодалите.
- Как по този начин?
- Това е различен дълъг диалог...
- Непрекъснато подхвърляте провокативни, новаторски хрумвания. Срещате ли опозиция?
- Не пробутвам хрумвания, сътворявам артистично-музикални обстановки, стремейки се да посветя целия си ангажимент на генерирането на атмосфера, в която да се потопи аудиторията. Да я откъсна от всекидневието. Още повече една концепция се счита за новаторска досега, в който научиш, че някой я е осъществил много преди теб. В този смисъл всичко е доста релативно и в множеството случаи претенцията за иновативност се оказва безпредметна. Не знам какво тъкмо значи думата опозиция. Правя нови планове със или без съидейници.
- А сполучливо ли?
- Някои от тези планове се реализират, други - не. Не съм се замислял дали срещам опозиция, по-скоро мисля, че за реализацията някои хрумвания не ми е достигнала сила или шанс....
- Дългогодишен член сте на интернационалната група за интуитивна музика Satellite-Z. Бихте ли споделили в какво се състои същността на интуитивната музика?
- Въпросната група от дълго време не съществува, това беше също единствено епизод, само че с последици за мисленето ми. За мен музиката по принцип е интуитивна, само че има разлика сред интуитивна интерпретация и интуитивна импровизация. По принцип се придържам към личната си идея за импровизация, основаваща се на един взор към музикалната материя, отричащ квалифицираната импровизация. Импровизация значи не да правиш това, което си научил, а това, което не можеш.
- Тоест?
- Истинската импровизация значи да се оставиш на интуицията и да забравиш, да игнорираш насъбрания опит. На процедура това се оказва много мъчно и съвсем непостижимо, само че е вълнуващо точно с непредвидимостта си.
- Заедно с пианистката Анжела Тошева сте създател на Orange Factori (музикално издателство и студио за компютърна музика и музикално оформление). Лесно ли се утвърждава компютърната музика у нас?
- Да уточня - Orange Factory е музикална къща със следните акценти в активността: образуване на концерти и фестивали, продуцентска и издателска активност, в това число създаване на нов художествено насочен програмен продукт, на първо място интерактивни аудиовизуални приложения. Не знам какво е компютърна музика. Компютърът се утвърди като помощно средство, все по-често употребявано от музикантите. Широко публикуваната визия, че компютърът прави музиката, е много налудничава. Да, има доста опити да бъде употребен компютър за съчиняване на нова " авторска " музика, изключително в подтекста на новите достижения в региона на изкуствения разсъдък. Самият аз съм разработвал приложения, генериращи музика в действително време, нещо като импровизационни стратегии, само че всичко това изисква практическо използване на композиционни логаритми, зад които въпреки всичко стои индивидът с мислите и страстите си, т.е. това може по-скоро да се назова музика, основана благодарение на компютър.
- А има ли бъдеще в това?
- Бъдещето е непредсказуемо. Иначе не би било бъдеще.
- Неглижира ли се музикалното обучение у нас?
- Словосъчетанието " у нас " привнася местен колорит и не показва казуса задоволително точно. Ако в тази област има недостиг, той е световен. Но нещата явно са стигнали до една точка, в която музикалното обучение би трябвало да рухне, с цел да се роди отначало, и то единствено в случай че в действителност има потребност от него. Нещо, в което не съм доста уверен. Музика ще има и без обучение. Защото тя е част от есенцията на човешката същина, а не просветителна категория.
------
- Г-н Големинов, вие сте авангарден композитор, а неотдавна изненадахте публиката с лиричните си четири пиеси за камерен оркестър. Звучеше напълно друго от вашите композиции. Ще се ориентирате ли към по-класическата музика?
- През годините, определението " авангарден " придобива все по-неясни измерения за мен. Навремето (през 70-те и 80-те години) у нас беше известно и съвременно да се спекулира с наклонността за принадлежност към стилове и посоки, видимо или отчасти противоположни на настоящия за това време мейнстрийм. Но изключително откакто европейският по този начин наименуван авангард се трансформира в непоклатима и съвсем академична вкаменелост, ползата към творчество, претендиращото да бъде притежател на най-новото, сякаш спадна доста.
- Защо?
- Защото понятието " авангард " се покри с прахуляк, съвсем се загуби в световния поток. Що се отнася до четирите пиеси за камерен оркестър, те съставляват една задявка с минимализма, не с класиката. Не пиша за първи път в този жанр. Въпросът за ориентацията към класическата музика ме затруднява, тъй като няма друга класическа музика с изключение на виенската класика. Опитите за одобряване на определението модерна класическа музика провокират у мен подигравка и неразбиране. Това е някаква импортирана от Съединени американски щати дивотия.
- Известен сте с непокорен дух, още през 1983 година организирахте първия самостоятелен фестивал на актуалната музика в музикалната академия в София, без единодушието на управлението. Не се ли страхувахте да деянията такава смелост в тези " програмирани " времена?
- Не се считам за бунтовник и не съм. Правеше ми се нещо, което да разсее царящата в държавната консерватория академична досада. Помня, че реакцията на професорските кръгове беше слаба, и това дори ме разочарова. Чак толкоз не ще да са били програмирани упоменатите времена, още повече нереалният език на музиката мъчно се поддава на канализиране. Освен това имаше персони, като да вземем за пример професор Боян Лечев, които пламенно спомагаха за реализирането на концертите. Всъщност позволявам, че във връзка въпросните фестивали на самостоятелното студентско музикално творчество (1983 и 1984 г.) се е генерирала визията, че съм авангарден композитор може би заради някои употребявани от мен и от някои други сътрудници композиционни похвати, минаващи за модерни. А те са били остарели още тогава, само че не сме си давали сметка за това.
- А към наследството имате ли отношение? Десетина години реставрирате остарели ръкописи в музикалния списък на Музикферайн (Виена). Как оценявате този интервал?
- Нямам отношение към музикалното завещание. Въпросната работа беше по поръчка и единственото, което изрично разбрах с напредването на този план, беше фактът, че класическите композитори не работят с автентичен авторски материал, а построяват музиката си въз основата на песенния, танцов и лиричен фолклор от съответните райони. В този подтекст насъбраният по това време опит ми оказа помощ да осъзная, че класическото музикално завещание следва да бъде оценено обективно, без да се не помни, че е основано от естествени индивиди. Все отново класическата музика е чалгата на феодалите.
- Как по този начин?
- Това е различен дълъг диалог...
- Непрекъснато подхвърляте провокативни, новаторски хрумвания. Срещате ли опозиция?
- Не пробутвам хрумвания, сътворявам артистично-музикални обстановки, стремейки се да посветя целия си ангажимент на генерирането на атмосфера, в която да се потопи аудиторията. Да я откъсна от всекидневието. Още повече една концепция се счита за новаторска досега, в който научиш, че някой я е осъществил много преди теб. В този смисъл всичко е доста релативно и в множеството случаи претенцията за иновативност се оказва безпредметна. Не знам какво тъкмо значи думата опозиция. Правя нови планове със или без съидейници.
- А сполучливо ли?
- Някои от тези планове се реализират, други - не. Не съм се замислял дали срещам опозиция, по-скоро мисля, че за реализацията някои хрумвания не ми е достигнала сила или шанс....
- Дългогодишен член сте на интернационалната група за интуитивна музика Satellite-Z. Бихте ли споделили в какво се състои същността на интуитивната музика?
- Въпросната група от дълго време не съществува, това беше също единствено епизод, само че с последици за мисленето ми. За мен музиката по принцип е интуитивна, само че има разлика сред интуитивна интерпретация и интуитивна импровизация. По принцип се придържам към личната си идея за импровизация, основаваща се на един взор към музикалната материя, отричащ квалифицираната импровизация. Импровизация значи не да правиш това, което си научил, а това, което не можеш.
- Тоест?
- Истинската импровизация значи да се оставиш на интуицията и да забравиш, да игнорираш насъбрания опит. На процедура това се оказва много мъчно и съвсем непостижимо, само че е вълнуващо точно с непредвидимостта си.
- Заедно с пианистката Анжела Тошева сте създател на Orange Factori (музикално издателство и студио за компютърна музика и музикално оформление). Лесно ли се утвърждава компютърната музика у нас?
- Да уточня - Orange Factory е музикална къща със следните акценти в активността: образуване на концерти и фестивали, продуцентска и издателска активност, в това число създаване на нов художествено насочен програмен продукт, на първо място интерактивни аудиовизуални приложения. Не знам какво е компютърна музика. Компютърът се утвърди като помощно средство, все по-често употребявано от музикантите. Широко публикуваната визия, че компютърът прави музиката, е много налудничава. Да, има доста опити да бъде употребен компютър за съчиняване на нова " авторска " музика, изключително в подтекста на новите достижения в региона на изкуствения разсъдък. Самият аз съм разработвал приложения, генериращи музика в действително време, нещо като импровизационни стратегии, само че всичко това изисква практическо използване на композиционни логаритми, зад които въпреки всичко стои индивидът с мислите и страстите си, т.е. това може по-скоро да се назова музика, основана благодарение на компютър.
- А има ли бъдеще в това?
- Бъдещето е непредсказуемо. Иначе не би било бъдеще.
- Неглижира ли се музикалното обучение у нас?
- Словосъчетанието " у нас " привнася местен колорит и не показва казуса задоволително точно. Ако в тази област има недостиг, той е световен. Но нещата явно са стигнали до една точка, в която музикалното обучение би трябвало да рухне, с цел да се роди отначало, и то единствено в случай че в действителност има потребност от него. Нещо, в което не съм доста уверен. Музика ще има и без обучение. Защото тя е част от есенцията на човешката същина, а не просветителна категория.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ