Михаил Енде (12 ноември 1929 г. – 28 август 1995)

Михаил Енде (12 ноември 1929 година – 28 август 1995) е немски детски публицист, фамозен с творбите си „ Момо “ и „ Приказка до безкрайност “, преведени на повече от 40 езика. Син е на художника сюрреалист Едгар Енде. Детството му минава тежко, защото съответствува с Втората международна война. Учи в театрално учебно заведение, по-късно работата му е обвързвана с изкуството – бил е артист, сценарист и драматург. Да си напомним цитати от „ Приказка до безкрайност “:Странно нещо са човешките пристрастености, а децата не са по-различни в това отношение от възрастните. Онези, които са обхванати от тях, не могат да ги обяснят, а другите, които в никакъв случай не са изпитвали сходно нещо, не могат да ги проумеят. Най-страшното престава да бъде ужасно, когато непрекъснато се повтаря. "
Можеш да поискаш нещо едвам откакто предходното се е сбъднало.
Никак не е без значение, по кое време и за какво правиш услуга някому.
Началото си търси края.
Всеки път е вечно. Вeчен е единствено мигът.
Има хора, които рискуват живота си, с цел да покорят един планински връх. Никак, даже и самите те, не могат тъкмо да обяснят за какво вършат това. Други се погубват, с цел да завоюват сърцето на дадена персона, която не ще и да знае за тях. Трети пък се провалят, тъй като не могат да устоят на насладите на търбуха или на шишето. Някои затриват цялото си положение, с цел да завоюват в хазарта, или жертват всичко за фиксидея, която в никакъв случай не може да стане действителност. Други мислят, че могат да бъдат щастливи единствено в случай че са някъде другаде, и цялостен живот обикалят по света. Има и такива, които не могат да си намерят покой, преди да се доберат до властта. С две думи, колкото хора — толкоз пристрастености.
Виждаш не външността си, а своята същинска, най-съкровена същина, такава, каквато е в реалност. Който желае да премине през тази врата, би трябвало, по този начин да се каже, да влезе в личната си кожа.
Защо не избягаха от своя тиранин ли? Вече нямаха ни капка вяра. Това ги прави слаби. Нищото ги притегля със страшна мощ и никой от тях няма към този момент да му устои за дълго.
Когато имаш власт с хората можеш да си правиш каквото щеш. А нищо не може да ти даде по-голяма власт над хората от лъжата. Защото индивидът, момчето ми, живее от визиите си. А тях можеш да ги насочваш. Тази власт е единственото, което има смисъл в живота. Затова и аз бях с властта и с цел да се възползвам от нея, й служех, въпреки и по-другояче от теб и тебеподобните.
Когато ти пристигна редът да скочиш в Нищото, също ще се превърнеш в неопределен, слабоволев прислужник на властта. Кой знае защо ще й служиш и ти. Може би с твоя помощ ще карат хората да купуват това, което не им би трябвало, или да ненавиждат това, което не познават, да имат вяра, с цел да се подчиняват, или да се съмняват в това, което може да ги избави. В човешкия свят с вас, дребните фантазийци, се натрупат огромни облаги, разпалват се войни, основават се империи…Енде е извънредно неудовлетворен от филмовата акомодация на „ Приказка до безкрайност “ (реж. Волфганг Петерсен, 1984), несполучливо съди продукцията да изличи името си от надписите, само че парчето на Лимал си остава шлагер и до през днешния ден.