> Михаил ЕкимджиевСега Комитетът по правата на човека към ООН

> Михаил Екимджиев
Сега Комитетът по правата на индивида към Организация на обединените нации задължи страната да му заплати заслужено обезщетение за парадокса, на който е станал жертва преди 16 години, когато в една септемврийска вечер се прибрал в родния си град (акта на комитета виж тук).

Бой от полицията за добре пристигнал

Мъжът се споделя Митко Ванчев. Историята, поради която стигна до Организация на обединените нации, стартира на 15 септември 2005 година, когато той си пристигнал в Кърджали от София, където по това време бил студент във втори курс в Техническия университет. Автобусът му дошъл малко преди 20 ч. Навън било мрачно, а уличното осветяване не било включено и младежът решил да слезе до Съдебната палата. Както си вървял по тротоара с пътна чанта в ръка, бил атакуван от висок мъж, който почнал да го дърпа и бута, хванал и чантата му.

Ванчев решил, че мъжът желае да го ограби и по тази причина го блъснал с пестник в лицето. Тогава зад тила на студента изскочил втори мъж, който почнал да го удря с юмруци в главата. След тези удари Ванчев паднал на улицата, а двамата мъже траяли да го удрят и ритат с крайници. Младежът ги умолявал да престанат и ги уверявал, че ще им даде всичките си полезности. Тогава единият от нападателите извикал:  " Къде е тревата? Дай тревата! “. Въпреки уверенията на студента, че няма трева и не се занимава с " такива работи “, двамата му извили ръцете, поставили му белезници и го качили в кола.

Едва тогава се легитимирали и му обяснили, че са служители на реда. В полицейското ръководство се открило, че е станала неточност и търсеното от полицията лице не е Митко Ванчев. Самият той е откаран в болница, където прокиснал четири дни за лекуване на контузиите от побоя.

Полицията в Кърджали прави инспекция и двамата чиновници на Министерство на вътрешните работи са осъдени дисциплинарно, тъй като " са показали немарливост при осъществяване на сложена задача, като не са се убедили, че лицето е схванало тяхното служебно качество “.

Ванчев сезира Военно-окръжната прокуратура в Пловдив (по това време тя е способена за следствията против чиновници на МВР), която внася обвинителен акт против двамата служители на реда за нанесените от тях телесни повреди на Ванчев (обвинението е по чл.131, ал.1, т.2, пр.3, по отношение на чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК).

Пловдивският боен съд ги оправдава и отхвърля гражданския иск на Ванчев, който желае обезщетение от 8000 лева за породените му неимуществени вреди.

Военно-апелативният съд (ВоАпС) обаче признава подсъдимите за отговорни и им постанова административни санкции – санкции от 1 000 лева за всеки. Гражданският иск на Ванчев е почетен за 1500 лева

В претекстовете си ВоАпС установи, че двамата служители на реда са били цивилни, не са се легитимирали и освен това са объркали Ванчев с наркотрафикант, т.е. има неточност в лицето.  " Като добре подготвени служители на реда, приключили висше обучение в Академията на Министерство на вътрешните работи, те е следвало да реагират съответно, а не да се нахвърлят върху първия срещнат юноша и да му нанасят побой. Още повече, че той е бил сам, а те са били двама – като са имали опция да повикат и подкрепление от други полицейски чиновници “, написа съдът. И акцентира, че напълно основателно Ванчев е помислил, че е жертва на нарушители, а не, че се организира полицейска акция.

По закон присъдата на Военно-апелативния съд е дефинитивна. На процедура обаче не се случва по този начин.

Обрат с окончателната неоправдателна присъда

По искане на основния прокурор във Върховния касационен съд (ВКС) стартира дело за анулация на влязлата в действие присъда. Жертвата на закононарушението и цивилен просител Митко Ванчев нито е известен за настояването за обновяване, нито е свикан за разглеждането му от Върховен касационен съд.

Така през 2007 година Върховен касационен съд анулира неоправдателната присъда и връща делото за ново разглеждане на ВоАпС. Мотивът на висшите съдии за това са процесуални нарушавания при постановяването на присъдата. Този път ВоАпС постановява оправдателни присъди за служителите на реда.

От претекстовете му може да се цитира, че откакто двамата служители на реда не са познавали Ванчев, провеждали са акция против наркотрафиканти, които също не познавали (имали единствено описание), било житейски нелогично да нанесат неоснователен побой на непознато лице и то, в случай че дейностите му са били под надзор.

" В съответния случай не може да става дума за неточност в обекта от страна на Сариев и Петков. Грешка в обекта ще е налице, когато деецът заради илюзия насочва своето посягане върху различен обект, а не върху тоя, който мисли, че атакува. Доколкото те са предизвикали телесни увреждания на разположение, което фактически ги е нападнало и се е съпротивлявало, то за неточност въобще не може да се приказва. Без значение е събитието, дали Ванчев е бил лицето, което е трябвало да бъде арестувано или не. Полициите не биха имали право да нанесат побой и на лицето или лицата, които фактически е трябвало да бъдат арестувани, в случай че последните изпълнят законните им разпоредби и не оказват опозиция “, написа към този момент ВоАпС при второто разглеждане на делото, при което приема за потвърдено, че още първоначално цивилният чиновник на Министерство на вътрешните работи, който протяга ръка на младежа бил извикал  " Стой! Полиция “. Така апелативният съд взема решение, че в действителност побоят е разследване от съпротивата на Ванчев и е целял единствено да пречупи съпротивата, която оказал на орган на властта и силата не е надхвърлила нужното.

Когато схваща, че двамата служители на реда са оправдани и в началото почетеният му цивилен иск – отритнат, Ванчев сезира Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. През 2014 година обаче жалбата му е оповестена за неприемлива. Писмото на съда, с което го уведомяват за това, е с бланкетно наличие и не дава информация с какво не дава отговор на изискванията за допустимост.

Да стигнеш до Организация на обединените нации

И в случай че всеки, който твърди, че главните му човешки права са нарушени, приема сезирането на съда в Страсбург за последна опция, Ванчев и юристите Михаил Екимджиев и Снежана Стефанова вземат решение, че няма да спрат до тук. Те се обръщат към Комитета по правата на индивида към Организацията на обединените народи. Това е група от интернационалните специалисти, които следят използването на Международния пакт за цивилен и политически права, който е интернационален контракт за правата на индивида. България го е утвърдила още през 1970 година

Ванчев и отбраната му настояват, че в тази ситуация страната е погазила възбраната за подлагане на изтезание или на грубо, безчовечно или унизително отнасяне или наказване, както и правото на обективен развой.

Комитетът по правата на индивида приема жалбата на българина за позволена, макар че преди този момент съдът в Страсбург я е оповестил за неприемлива. По принцип след произнасянето на една интернационална институция жителите нямат право на тъжба до последваща. В случая обаче комитетът по правата на индивида към Организация на обединените нации се съгласява с юристите на Ванчев, че бланкетното и нестимулирано решение на Европейски съд по правата на човека е равнозначно на непроизнасяне.

" Казусът е емблематичен с това, че когато клиентът и неговите юристи са единомислещи, че би трябвало да бъдат изчерпани всички благоприятни условия за търсене на правдивост, те не би трябвало да се стопират даже откакто и националният съд, и даже Европейски съд по правата на човека, са завършили проблема с неподходящи решения. От правна позиция изключително скъпа е констатацията на Комитета за правата на индивида към Организация на обединените нации, че нестимулираните решения на Европейски съд по правата на човека за недопустимост на жалбите са приравнени на липса на решение. Това е остра и съгласно мен заслужена институционална рецензия към съда в Страсбург, който все по-често се произнася тъкмо с такива нищо незначещи " решения “.

Вижда се, че от време на време правдивост може да бъде получена и от пета интернационална инстанция и че в сходни случаи чакането и услията си заслужават “, разяснява юрист Екимджиев.

Преди да се произнесе дали е подложен на грубо и унизително отнасяне от служителите на реда, той особено отбелязва, че Ванчев има здравно удостоверение за две раздрани рани на главата и за забележими травми на корема и че е прекарал четири дни в болница за лекуване на пострадванията, получени вследствие на побоя.

Комитетът акцентира и че дисциплинарната комисия на Министерство на вътрешните работи е признала, че служителите на реда са употребявали непропорционална и ненужна физическа мощ против Ванчев. Както и че е установила, че те не са се уверили, че той е схванал, че са чиновници на реда.

В мнението си комитетът акцентира, че Ванчев не е получил никакво обезщетение за моралните вреди, които е претърпял от багра и страната не е потвърдила, че той е имал опция за отплата на страданията след анулацията на неоправдателните присъди на служителите на реда.

Затова Комитетът по правата на индивида към Организация на обединените нации заключва, че правото на българина, обезпечено от Международния пакт за цивилен и политически права, да не бъде подлаган на мъчения, грубо и безчовечно отношение, е нарушено.

Важен факт е, че с утвърждението на пакта, България се е задължила да обезпечи на всяко лице, на което правата и свободите, приети в него, са били нарушени, " ефикасни средства за възобновяване им, даже и нарушаването да е осъществено от лице, настоящо в качеството си на публично лице “. Нещо повече страната се е задължила и " да обезпечи привеждането в осъществяване от способените управляващи на такова възобновяване, когато то е било прието за основателно “.

Това обаче не се е случило с Ванчев.

" Държавата е задължена да даде на създателя на сигнала дейно средство за отбрана. Това изисква цялостно обезщетяване на лица, чиито права по пакта са били нарушени. В сегашния случай страната е задължена да обезпечи съответно обезщетение и подобаващи ограничения за задоволство, в това число възобновяване на всички правосъдни и медицински разноски, както и за неимуществени вреди, понесени от създателя на сигнала. Държавата също по този начин е задължена да предприеме всички нужни стъпки за попречване на сходни нарушавания в бъдеще “, декларира Комитетът по правата на индивида към Организация на обединените нации.

И припомня, че България се е включила към факултативния протокол към пакта и по този начин е признала компетентността на комитета. Затова той дава на страната 180 дни, с цел да му рапортува какви ограничения е подхванала, с цел да обезщети Митко Ванчев.

Становището на специалистите от Организация на обединените нации е от 8 юни 2021 година и два месеца от тази половин година към този момент са изтекли. Адвокат Екимджиев изясни, че е в ход постигането на съглашение с Министерството на външните работи, написа " Лекс.бг ".