Диригентът Йордан Камджалов: Концертът с Лиса е сбъдване на личното ми чудо
Михаела Ценкова
Йордан Камджалов учи диригентство в НМА " Проф. Панчо Владигеров " София при проф. Васил Казанджиев и в Музикална Академия " Ханс Айслер " Берлин, както и в майсторските класове на диригенти от международна големина като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман, Даниел Баренбойм. Лауреат е на влиятелните състезания за диригенти " Jorma Panula " (2009) и " Gustav Mahler " (2010) и на редица интернационалните оценки, като премия за извънредно високи артистични достижения от Берлинската академия на изкуствата, единомислещо му е присъдена " Наградата на музикалната рецензия " от 24th Central European Music Festival (2014); Номинация за диригент на годината от Deutschland Radio, " Музикант на годината " от БНР и други През 2011 година е определен с цялостен консенсус за общоприет музикален шеф и основен диригент на забележителния културен център Хайделберг всред над 150 претенденти от целия свят. През 2014 година НАСА и Международния център по астрономия дават неговото име на метеорит 52292 като декларират, че " той свързва света на музиката с очарованието на Вселената ". През 2015 година Йордан Камджалов поемa поста на артистичен шеф и основен диригент на новия български интернационален GENESIS ORCHESTRA.
Лиса Джерард става известна като част от ексцентричното даркуейв дуо от 80-те Dead can dance. Печели „ Златен глобус " за саундтрака към „ Гладиатор " дружно с композитора Ханс Цимер, съавтор е на музиката към „ Вътрешен човек ", документалните ленти „ Барака " и „ Самсара ", а на българска сцена сме я виждали дружно с „ Мистерията на българските гласове ".
Лиса и Йордан, дружно с неговия GENESIS ORCHESTRA, ще изпълнят „ Симфония на скръбните песни " на Х. Гурецки, която съумява да завладее музикалните ранглисти през 1992 година, надминавайки даже известната музика. У нас тя ще зазвучи на 14 март в Зала 1 на НДК.
Зададохме едни и същи въпроси на двамата, отговорите на Лиса Джерард очаквайте във февруарския брой на Списание 8!
- Готвите величествен концерт дружно с Лиса Джерард. Какво ви свързва с нея? - Инстинктът към дълбокото, отвъдното, мистичното, минималистичното, което води до дълбоки пластове на същността и допира хората.
- Какво е свободата? Възможно ли е да бъдем същински свободни? - Тотално свободни няма по какъв начин да бъдем в това пространство. Свободата е нещо, към което аз имам много коренно отношение... Това е дълга тематика. Не мисля, че имам вяра в свободата. Колкото повече нагоре отиваме, толкоз повече тя изчезва… Аз не знам какво е свободата.
- Каква е разликата сред работата с текст и тази единствено с музикална форма? Какво трансформира включването на думите? - Текстът и музиката са два пътя, с които може да се доближи еднообразно надалеч. Има слово, което може да извърши промяна, има и музика, която може да извърши промяна в индивида. Но има слово и музика, които могат да го разболеят. Това не са безспорни величини в смисъла, в който ние ги употребяваме. Това са два велики пътя за нахлуване към човешката душа, към човешкото създание. Аз се удивлявам на хора, които единствено посредством текст могат да доближат „ до дъно ", както и на хора, които могат единствено посредством музика да доближат до дъно – като Лиса Джерард! Това е част от работата за бъдещето на културата.
- Загубили ли са наличие думите? - В актуалния живот думите са изгубили огромна част от своето наличие. Но освен те. Жестовете са изгубили наличие, даже храната е изгубила наличие. И небето, и слънцето, и тревата са изгубили наличие... За настоящия човек връщането към наличието би трябвало да стане в цялостен, повсеместен смисъл, освен във връзка с думите.
- Какво се крие в персоналната ви музикална лаборатория? - Страст към незнайното, пристрастеност към безкрайното. Копнеж... Воля за схващане на нещо, което повдига духа, нещо, което може да бъде споделено. От моята персонална лаборатория няма никакъв смисъл, никаква изгода, в случай че тя не бъде споделена с останалите. Никога не съм търсил музика или изкуство за персонални резултати, персонални удоволствия или задоволство. Това е един инструмент за връзка.
- Темите, които владеят Хенрик Гурецки, са войната, терорът, разделянето и лишението от независимост – в случай че ги прехвърлим към днешния ден и погледнем света, нещо трансформирало ли се е? - В общи линии съвсем нищо не се е трансформирало и то освен от времето на международните войни и Гурецки, а от епохи. Безлюбието е мотор на войните. Малко се е трансформирало, само че ще се промени! Темите в Трета симфония на Гурецки са, за жалост, доста настоящи. Разликата е в неговото отношение, което е футуристично и е почтено за подражателство.
- Полският композитор минава през нападателните музикални картини и авангарда към религиозни тематики в по-късното си творчество – писането на църковна музика и нежни композиции. Трябва ли човек първо да премине през гнева и протеста, с цел да доближи до смирението? - Този път не е повсеместен. Не считам, че всички би трябвало да минат през този път, само че може би в световен смисъл, да. Ако не в този живот, то в предходен, всеки е минал през тези положения. Разбира се, бъдещето е светлината, мира, хубостта, спокойствието, любовта, които са заложени точно в късния интервал на Гурецки, които са неизменима част от идното пред човечеството, без никакво подозрение. Независимо от кое място сме минали, сме минали през тъмното и отиваме към светлото. Това е нашият път.
- Чрез музика могат ли да се преодолеят разликите? - Някои разлики. Не бива да се обобщава, тъй като не излиза наяве за коя музика приказваме, а и за кои разлики. Не може да се чака по никакъв метод, че това е 100% работеща рецепта: „ Правете музика и ще бъдем обединени ". Не, не е по този начин – картината е доста по-сложна. Но ние бихме могли да опитаме.
- Кои са вашите учители? - Когато съм безсънен, всеки и всичко стават мои учители. Когато не съм, тогава нищо не може да ме научи. Нека да бъдем будни, с цел да можем да учим във всеки миг. Мисля, че това е смисълът на живота.
- Как пеят звездите? - Това е въпрос, чийто отговор доста бихме желали да научим, може би поради чисто любознание. Но песента на звездите не може да бъде разбрана от хората, по тази причина и не може да бъде чута от никой човек. Това е част от световната истина на Всемира. Рано или късно човешкият дух и човешката душа ще се срещнат с тази световна истина, само че сега можем единствено да гадаем. Аз не бих си разрешил да предсказвам за нещо толкоз огромно и значимо.
- Можете ли да опишете музиката на тишината? - Музиката на тишината е като белия цвят. Събира всички тонове и звуци. Всичко е вътре. От едно становище е в латентно положение, от друго становище е в кинетично положение. Тишината е фокусът на безусловно всичко. Това е бялата призма, това е призмата, това е кристалът. Тя може да пречупи светлината, с която можем да забележим всички светлини, всички тонове. Тишината е безспорната кулминационна точка на всички звуци. Тишината е бъдещето. Тя има цялостният тон в себе си. Следователно и цялостният тон е бъдещето. Тишината и цялостният тон са тъждествени.
- С какво ви въодушевява Лиса Джерард? В изявление казвате, че актуалният план, осъществен взаимно с нея, е кулминационната точка във вашия професионален живот, по този начин ли е и в случай че да – за какво? - Лиса ме въодушевява с всичко. Не е за подценяване фактът, че чух нейния глас във възрастта, в която търсех моя път в живота, в тоталния смисъл, това е било още 7-8 клас. Това е възраст, която в никакъв случай няма да не помни, тъй като беше съдбоносна в моя живот. Това да застана с нея на една сцена: и то в София, и то с интернационалния GENESIS ORCHESTRA в НДК, е нещо, за което в никакъв случай не съм мечтал. Това не е осъществена фантазия, тъй като фантазия е нещо, за което човек е мислил. А аз в никакъв случай не съм го проектирал в мислите си. Това е повече от фантазия, повече от реализация. Да, намирам го за едно от най-смислените неща, които съм правил в живота си и имам великански упования към срещата Джерард-Гурецки, която се случва за първи път в историята. Българската аудитория ще има достойнството да участва на една същинска международна премиера.
- Има ли независимост в класиката или тя продължава да попада в клишето „ елитарно изкуство "? - Да, в редица връзки класиката обслужва това факсимиле и това статукво в дословен смисъл. Аз се отдалечавам от ден на ден от това, само че отдалечаването е път, който може да бъде преминат единствено през призмата на наличието. Да, класиката би трябвало да бъде освободена от оковите на праха, на остарялото, на мухъла. Трябва да бъде изтръскана. Както и думите на хората, звуците, които издаваме, би трябвало да бъдат чути по нов метод. Мисля, че ние нямаме различен късмет, другояче нещата могат да изчезнат. И за какво не? Нека да изчезнат неща, в които не е влезнала свежа бликам вятър, лъх, вода. Не можем да предлагаме на хората остарели неща – дано „ Новото вино да бъде в нови мехове ". Свобода в класиката – да, това е нещо доста належащо.
- Как изкуството може да бъде „ налично ", без това да снижи неговото качество? - Тук не става въпрос за независимост в посока известност и досегаемост. Тук става въпрос за независимост на духа, на душата – да предадат своя най-много във връзка с височина, дълбочина и ширина, всеобхватната независимост. И в случай че това нещо не се случи, не може да има никаква независимост. Тук не става въпрос по никакъв метод за досегаемост, а за правота, искреност, за връзка сред съществата на хората. Можем да реализираме тази връзка единствено и само посредством същинското прекарване. Това, което прави нещата налични, това, което основава тази връзка, е тъкмо прекарването, неговата достоверност. Разбира се, това, с цел да е професионално, би трябвало да бъде подплатено от една оптимално добре издържана техника, тъй като другояче рискува да навлезе в областта на непрофесионалното, дилетантското. Но същинска техника, подплатена от същинско прекарване, е формулата, която би трябвало да се търси непременно. В друго аз нямам доверие.
- Как се предава интимната картина на скръбта на сцената? - Предава се посредством прекарване. Нулева осанка, безкрайна сърцевина. Точно това е запазената марка на Лиза Джерард, в случай че мога по този начин да кажа. Това е сътрудникът, с който най-добре може да се съобщи тази интимна картина.
- Смъртта – и при двама ви се открива този претекст – в случай че при Лиса го виждаме още в името на дуото, то при вас тази тематика се визира в един от последните ви планове – слагането на „ Реквием " на Моцарт. Какво за вас е гибелта? Защо се насочихте в тази посока? - Според мен разбирането за минорна прочувствена гама не е тъкмо, тъй като ние не търсим минорност и тъга, а промяна, прояснение и катарзис. Това са неща, които могат да минат и през други гами, само че които не могат да се случат без тези минорни гами. Интересът ми към тези тематики не е единствено от „ Реквием " на Моцарт, а откогато се помня, през целия ми живот. Разбира се, тематиката за гибелта и за скръбта е централна за всеки създател. Не познавам създател, който да не е бил в директен допир с тези тематики и те да не са го вълнували. Да, това е един интерес, едно търсене на връзка с отвъдното. Музиката и изкуството са директно свързани с отвъдното. Това е врата към безсмъртието, врата към други светове.
- Какво е мястото на фолклора и класическата музика в света на глобализацията? Какво ще се случи с културата? - Ако фолклорът не изневери на най-дълбоките си корени и архетипи и успее да транспортира това, което никое друго изкуство не умее, той ще пребъде докрая. Ако класическата музика продължава да намира пътища към човешките сърца и да носи съответни мощни, разтърсващи послания, тогава тя също ще пребъде. Тоест, нещата са още веднъж в ръцете на интерпретатора, в нашите ръце. Ако ние сме дълбоки, в случай че разбираме и излизаме на сцената с чувството, знанието и опцията да дадем нещо значително на хората, ще ги има тези неща. Ако това чувство липсва, и тях няма да ги има. И не би трябвало да съжаляваме за това, тъй като кухи форми без наличие не ни трябват. Наша е задачата да напълним тези форми с настоящо наличие. Това, което ще се случи с културата, зависи само и единствено от еволюцията и проявлението на човешкия дух, на човешката душа. Ако ние можем да проявим нещо велико, ще имаме велика просвета. Ако не можем, няма да я създадем велика. Мерилото за всички цивилизации е културата. Аз мисля, че нашата цивилизация към момента има късмет да доближи до такова равнище, докъдето в никакъв случай до момента човечеството не е достигало, колкото и парадоксално да звучи. Според мен нещата порастват, има външни компликации и трудности, само че може би тъкмо това са белезите, че се приготвя ново ходило.
- Ако употребявам фразата на Вагнер: кое е „ художественото произведение на бъдещето "? - Произведението на безспорното наличие. Произведението, в което със свръхмалко е казано свръхмного.
- Какво мислите за музиката, която декларира отношението си към властта, която се стреми да бъде съпротива на в този момент? Кои са тематиките в изкуството, в музиката през днешния ден? - Не знам кои са тематиките на изкуството през днешния ден. Но знам, че бъдещето е на безспорното наличие и то освен в музиката и изкуството, а в цялата човешка просвета – философия, просвета и предприемчивост. Абсолютното наличие е нещо, което идва, с цел да събори старите форми, с цел да освежи износените наличия и да откри директен път към човешката душа. Това е и нашата цел с Лиса Джерард на 14 март тази година в Зала 1 на НДК.
Йордан Камджалов учи диригентство в НМА " Проф. Панчо Владигеров " София при проф. Васил Казанджиев и в Музикална Академия " Ханс Айслер " Берлин, както и в майсторските класове на диригенти от международна големина като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман, Даниел Баренбойм. Лауреат е на влиятелните състезания за диригенти " Jorma Panula " (2009) и " Gustav Mahler " (2010) и на редица интернационалните оценки, като премия за извънредно високи артистични достижения от Берлинската академия на изкуствата, единомислещо му е присъдена " Наградата на музикалната рецензия " от 24th Central European Music Festival (2014); Номинация за диригент на годината от Deutschland Radio, " Музикант на годината " от БНР и други През 2011 година е определен с цялостен консенсус за общоприет музикален шеф и основен диригент на забележителния културен център Хайделберг всред над 150 претенденти от целия свят. През 2014 година НАСА и Международния център по астрономия дават неговото име на метеорит 52292 като декларират, че " той свързва света на музиката с очарованието на Вселената ". През 2015 година Йордан Камджалов поемa поста на артистичен шеф и основен диригент на новия български интернационален GENESIS ORCHESTRA.
Лиса Джерард става известна като част от ексцентричното даркуейв дуо от 80-те Dead can dance. Печели „ Златен глобус " за саундтрака към „ Гладиатор " дружно с композитора Ханс Цимер, съавтор е на музиката към „ Вътрешен човек ", документалните ленти „ Барака " и „ Самсара ", а на българска сцена сме я виждали дружно с „ Мистерията на българските гласове ".
Лиса и Йордан, дружно с неговия GENESIS ORCHESTRA, ще изпълнят „ Симфония на скръбните песни " на Х. Гурецки, която съумява да завладее музикалните ранглисти през 1992 година, надминавайки даже известната музика. У нас тя ще зазвучи на 14 март в Зала 1 на НДК.
Зададохме едни и същи въпроси на двамата, отговорите на Лиса Джерард очаквайте във февруарския брой на Списание 8!
- Готвите величествен концерт дружно с Лиса Джерард. Какво ви свързва с нея? - Инстинктът към дълбокото, отвъдното, мистичното, минималистичното, което води до дълбоки пластове на същността и допира хората.
- Какво е свободата? Възможно ли е да бъдем същински свободни? - Тотално свободни няма по какъв начин да бъдем в това пространство. Свободата е нещо, към което аз имам много коренно отношение... Това е дълга тематика. Не мисля, че имам вяра в свободата. Колкото повече нагоре отиваме, толкоз повече тя изчезва… Аз не знам какво е свободата.
- Каква е разликата сред работата с текст и тази единствено с музикална форма? Какво трансформира включването на думите? - Текстът и музиката са два пътя, с които може да се доближи еднообразно надалеч. Има слово, което може да извърши промяна, има и музика, която може да извърши промяна в индивида. Но има слово и музика, които могат да го разболеят. Това не са безспорни величини в смисъла, в който ние ги употребяваме. Това са два велики пътя за нахлуване към човешката душа, към човешкото създание. Аз се удивлявам на хора, които единствено посредством текст могат да доближат „ до дъно ", както и на хора, които могат единствено посредством музика да доближат до дъно – като Лиса Джерард! Това е част от работата за бъдещето на културата.
- Загубили ли са наличие думите? - В актуалния живот думите са изгубили огромна част от своето наличие. Но освен те. Жестовете са изгубили наличие, даже храната е изгубила наличие. И небето, и слънцето, и тревата са изгубили наличие... За настоящия човек връщането към наличието би трябвало да стане в цялостен, повсеместен смисъл, освен във връзка с думите.
- Какво се крие в персоналната ви музикална лаборатория? - Страст към незнайното, пристрастеност към безкрайното. Копнеж... Воля за схващане на нещо, което повдига духа, нещо, което може да бъде споделено. От моята персонална лаборатория няма никакъв смисъл, никаква изгода, в случай че тя не бъде споделена с останалите. Никога не съм търсил музика или изкуство за персонални резултати, персонални удоволствия или задоволство. Това е един инструмент за връзка.
- Темите, които владеят Хенрик Гурецки, са войната, терорът, разделянето и лишението от независимост – в случай че ги прехвърлим към днешния ден и погледнем света, нещо трансформирало ли се е? - В общи линии съвсем нищо не се е трансформирало и то освен от времето на международните войни и Гурецки, а от епохи. Безлюбието е мотор на войните. Малко се е трансформирало, само че ще се промени! Темите в Трета симфония на Гурецки са, за жалост, доста настоящи. Разликата е в неговото отношение, което е футуристично и е почтено за подражателство.
- Полският композитор минава през нападателните музикални картини и авангарда към религиозни тематики в по-късното си творчество – писането на църковна музика и нежни композиции. Трябва ли човек първо да премине през гнева и протеста, с цел да доближи до смирението? - Този път не е повсеместен. Не считам, че всички би трябвало да минат през този път, само че може би в световен смисъл, да. Ако не в този живот, то в предходен, всеки е минал през тези положения. Разбира се, бъдещето е светлината, мира, хубостта, спокойствието, любовта, които са заложени точно в късния интервал на Гурецки, които са неизменима част от идното пред човечеството, без никакво подозрение. Независимо от кое място сме минали, сме минали през тъмното и отиваме към светлото. Това е нашият път.
- Чрез музика могат ли да се преодолеят разликите? - Някои разлики. Не бива да се обобщава, тъй като не излиза наяве за коя музика приказваме, а и за кои разлики. Не може да се чака по никакъв метод, че това е 100% работеща рецепта: „ Правете музика и ще бъдем обединени ". Не, не е по този начин – картината е доста по-сложна. Но ние бихме могли да опитаме.
- Кои са вашите учители? - Когато съм безсънен, всеки и всичко стават мои учители. Когато не съм, тогава нищо не може да ме научи. Нека да бъдем будни, с цел да можем да учим във всеки миг. Мисля, че това е смисълът на живота.
- Как пеят звездите? - Това е въпрос, чийто отговор доста бихме желали да научим, може би поради чисто любознание. Но песента на звездите не може да бъде разбрана от хората, по тази причина и не може да бъде чута от никой човек. Това е част от световната истина на Всемира. Рано или късно човешкият дух и човешката душа ще се срещнат с тази световна истина, само че сега можем единствено да гадаем. Аз не бих си разрешил да предсказвам за нещо толкоз огромно и значимо.
- Можете ли да опишете музиката на тишината? - Музиката на тишината е като белия цвят. Събира всички тонове и звуци. Всичко е вътре. От едно становище е в латентно положение, от друго становище е в кинетично положение. Тишината е фокусът на безусловно всичко. Това е бялата призма, това е призмата, това е кристалът. Тя може да пречупи светлината, с която можем да забележим всички светлини, всички тонове. Тишината е безспорната кулминационна точка на всички звуци. Тишината е бъдещето. Тя има цялостният тон в себе си. Следователно и цялостният тон е бъдещето. Тишината и цялостният тон са тъждествени.
- С какво ви въодушевява Лиса Джерард? В изявление казвате, че актуалният план, осъществен взаимно с нея, е кулминационната точка във вашия професионален живот, по този начин ли е и в случай че да – за какво? - Лиса ме въодушевява с всичко. Не е за подценяване фактът, че чух нейния глас във възрастта, в която търсех моя път в живота, в тоталния смисъл, това е било още 7-8 клас. Това е възраст, която в никакъв случай няма да не помни, тъй като беше съдбоносна в моя живот. Това да застана с нея на една сцена: и то в София, и то с интернационалния GENESIS ORCHESTRA в НДК, е нещо, за което в никакъв случай не съм мечтал. Това не е осъществена фантазия, тъй като фантазия е нещо, за което човек е мислил. А аз в никакъв случай не съм го проектирал в мислите си. Това е повече от фантазия, повече от реализация. Да, намирам го за едно от най-смислените неща, които съм правил в живота си и имам великански упования към срещата Джерард-Гурецки, която се случва за първи път в историята. Българската аудитория ще има достойнството да участва на една същинска международна премиера.
- Има ли независимост в класиката или тя продължава да попада в клишето „ елитарно изкуство "? - Да, в редица връзки класиката обслужва това факсимиле и това статукво в дословен смисъл. Аз се отдалечавам от ден на ден от това, само че отдалечаването е път, който може да бъде преминат единствено през призмата на наличието. Да, класиката би трябвало да бъде освободена от оковите на праха, на остарялото, на мухъла. Трябва да бъде изтръскана. Както и думите на хората, звуците, които издаваме, би трябвало да бъдат чути по нов метод. Мисля, че ние нямаме различен късмет, другояче нещата могат да изчезнат. И за какво не? Нека да изчезнат неща, в които не е влезнала свежа бликам вятър, лъх, вода. Не можем да предлагаме на хората остарели неща – дано „ Новото вино да бъде в нови мехове ". Свобода в класиката – да, това е нещо доста належащо.
- Как изкуството може да бъде „ налично ", без това да снижи неговото качество? - Тук не става въпрос за независимост в посока известност и досегаемост. Тук става въпрос за независимост на духа, на душата – да предадат своя най-много във връзка с височина, дълбочина и ширина, всеобхватната независимост. И в случай че това нещо не се случи, не може да има никаква независимост. Тук не става въпрос по никакъв метод за досегаемост, а за правота, искреност, за връзка сред съществата на хората. Можем да реализираме тази връзка единствено и само посредством същинското прекарване. Това, което прави нещата налични, това, което основава тази връзка, е тъкмо прекарването, неговата достоверност. Разбира се, това, с цел да е професионално, би трябвало да бъде подплатено от една оптимално добре издържана техника, тъй като другояче рискува да навлезе в областта на непрофесионалното, дилетантското. Но същинска техника, подплатена от същинско прекарване, е формулата, която би трябвало да се търси непременно. В друго аз нямам доверие.
- Как се предава интимната картина на скръбта на сцената? - Предава се посредством прекарване. Нулева осанка, безкрайна сърцевина. Точно това е запазената марка на Лиза Джерард, в случай че мога по този начин да кажа. Това е сътрудникът, с който най-добре може да се съобщи тази интимна картина.
- Смъртта – и при двама ви се открива този претекст – в случай че при Лиса го виждаме още в името на дуото, то при вас тази тематика се визира в един от последните ви планове – слагането на „ Реквием " на Моцарт. Какво за вас е гибелта? Защо се насочихте в тази посока? - Според мен разбирането за минорна прочувствена гама не е тъкмо, тъй като ние не търсим минорност и тъга, а промяна, прояснение и катарзис. Това са неща, които могат да минат и през други гами, само че които не могат да се случат без тези минорни гами. Интересът ми към тези тематики не е единствено от „ Реквием " на Моцарт, а откогато се помня, през целия ми живот. Разбира се, тематиката за гибелта и за скръбта е централна за всеки създател. Не познавам създател, който да не е бил в директен допир с тези тематики и те да не са го вълнували. Да, това е един интерес, едно търсене на връзка с отвъдното. Музиката и изкуството са директно свързани с отвъдното. Това е врата към безсмъртието, врата към други светове.
- Какво е мястото на фолклора и класическата музика в света на глобализацията? Какво ще се случи с културата? - Ако фолклорът не изневери на най-дълбоките си корени и архетипи и успее да транспортира това, което никое друго изкуство не умее, той ще пребъде докрая. Ако класическата музика продължава да намира пътища към човешките сърца и да носи съответни мощни, разтърсващи послания, тогава тя също ще пребъде. Тоест, нещата са още веднъж в ръцете на интерпретатора, в нашите ръце. Ако ние сме дълбоки, в случай че разбираме и излизаме на сцената с чувството, знанието и опцията да дадем нещо значително на хората, ще ги има тези неща. Ако това чувство липсва, и тях няма да ги има. И не би трябвало да съжаляваме за това, тъй като кухи форми без наличие не ни трябват. Наша е задачата да напълним тези форми с настоящо наличие. Това, което ще се случи с културата, зависи само и единствено от еволюцията и проявлението на човешкия дух, на човешката душа. Ако ние можем да проявим нещо велико, ще имаме велика просвета. Ако не можем, няма да я създадем велика. Мерилото за всички цивилизации е културата. Аз мисля, че нашата цивилизация към момента има късмет да доближи до такова равнище, докъдето в никакъв случай до момента човечеството не е достигало, колкото и парадоксално да звучи. Според мен нещата порастват, има външни компликации и трудности, само че може би тъкмо това са белезите, че се приготвя ново ходило.
- Ако употребявам фразата на Вагнер: кое е „ художественото произведение на бъдещето "? - Произведението на безспорното наличие. Произведението, в което със свръхмалко е казано свръхмного.
- Какво мислите за музиката, която декларира отношението си към властта, която се стреми да бъде съпротива на в този момент? Кои са тематиките в изкуството, в музиката през днешния ден? - Не знам кои са тематиките на изкуството през днешния ден. Но знам, че бъдещето е на безспорното наличие и то освен в музиката и изкуството, а в цялата човешка просвета – философия, просвета и предприемчивост. Абсолютното наличие е нещо, което идва, с цел да събори старите форми, с цел да освежи износените наличия и да откри директен път към човешката душа. Това е и нашата цел с Лиса Джерард на 14 март тази година в Зала 1 на НДК.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ