Миграцията отвъд цифрите отново е цифра, но отбелязва броя съдби.

SOS HUMANITY: Човешки съдби в бурното море или миграцията отвъд цифрите

Миграцията оттатък цифрите още веднъж е цифра, само че отбелязва броя ориси. Най-малко 655 души починаха или изчезнаха в Средиземно море през първите два месеца на годината. Докато прекосяванията не престават, неправителствените организации правят задачи за търсене и избавяне, от време на време нарушавайки закона, с цел да го създадат.

Колеги кореспонденти от Екологичен потенциал се причисляват към една от тях в морето във водите сред Либия и Италия.

Около 02:55 през нощта на 3 февруари. „ Хюманити 1 “, избавителен транспортен съд, ръководен от немската неправителствена организация SOS Humanity, сканира покрайнините си за бедстващи лодки. Морето е бурно довечера и вълните се разрушават от лявата страна.

На хоризонта пламъци от либийски нефтени платформи оцветяват небето в алено, хвърляйки тъкмо толкоз светлина, едвам разкрият дървена лодка в далечината. Либийското крайбрежие е на към 120 км.

Екипът SAR – екипажът, виновен за оперативната страна на морското избавяне – е на палубата, снабден със избавителни жилетки и каски, подготвен да се качи на борда на Tango, по-голямата от избавителните лодки на кораба. От портативните радиостанции на всички отекват гласовете на капитана и Вивиана ди Бартоло (координаторът на SAR на борда), които управляват избавителната интервенция.

За по-малко от 10 минути 12 души са качени безвредно на борда. Всичко се случва за момент

Няколко часа по-късно, позвъняване от аероплан, ръководен от неправителствената организация Sea-Watch, оповестява за друга лодка в неволя, на 27 морски благи от позицията на Humanity 1. Спасителни лодки са спуснати още веднъж. На борда има 21 мъже. Всички са избавени.

Някои са очевидно в потрес, треперейки от хипотермия. Веднага щом са издърпани върху надуваемия съд, двама губят схващане. Телата им са подгизнали и леденостудени. Бързо са трансферирани на кораба-майка, където екипът за грижи на борда – парамедик, доктор и акушерка – им поставя грижи.

Трудно е да се опише какво е възприятието да погледнеш в лицата на хора, които са били толкоз покрай гибелта.

Два дни по-късно, Humanity 1 дебаркира в Трапани, Сицилия. 33 избавени мъже слизат на брега. Някои са облекчени, други уплашени, трети дезориентирани, несигурни какво следва. Дузина служители на реда ги ескортират до приемен център, където стартират дългия и нерешителен развой на леговище, задържане или депортиране.

Междувременно екипажът е задължен да остане на борда и да чака публични заповеди. Време е всички да се разтоварят и да стартират наложителното надълбоко разчистване на плавателния съд.

Седмица по-късно италианските управляващи произнасят присъдата си: корабът ще бъде арестуван за 60 дни. Ще последва санкция от 10 000 евро. Humanity 1 не е координирала тази избавителна интервенция с либийската брегова защита. Според италианското законодателство това е нарушаване.

Миграцията като бизнес

Либия е основна директна страна за хора, опитващи се да стигнат до Европа, само че напускането на северноафриканската страна може да бъде мъчно.

„ Вкарват те в пандиза без причина и в случай че не платиш, те бият всеки ден “, сподели един от оживелите от избавителната акция на 2 февруари пред „ Европейският сътрудник “.

Оцелелите разказват месеци, от време на време години, прекарани в центрове за задържане, ръководени от въоръжени милиции. Принудителният труд, изнудването, трафикът на хора, половото принуждение и дехуманизацията са всекидневие. За да изоставен, хората заплащат до 18 000 евро, съгласно няколко оживели, с които разговарях след спасяването.

Според Международната организация по миграция (МОМ) 73% от мигрантите в Либия са подложени на насилствен труд, работейки на строителни обекти, ферми и в центрове за задържане, където употребата им облагодетелства финансово въоръжени групировки.

Дори когато хората съумеят да изоставен Либия на борда на негодни за корабоплаване плавателни съдове, доста от тях биват прихващани от либийската брегова защита и изпращани назад в центрове за задържане.

Между 2024 и 2025 година 48 878 мигранти са били прихванати и изпратени назад в Либия.

„ Най-често срещаните нарушавания на правата на индивида в морето са насилствените изтегляния, осъществявани от либийската брегова защита “, сподели Марсел, наблюдаващ по правата на индивида на борда на Humanity 1. „ Съгласно интернационалното право тези изтегляния са противозаконни, тъй като хората се връщат в Либия, която не се смята за безвредна страна. “

Разграничението сред либийската брегова защита и въоръжените групировки постоянно е размито. Подразделения, настоящи под публични наименования – като да вземем за пример Главната администрация за крайбрежна сигурност – са свързани с лица, ръководещи центрове за задържане.

Бреговата защита „ Завия “, до 2024 година под контрола на известния трафикант на хора Абделрахман Милад, е обвързвана с въоръжената формация „ Бригада ал- Наср “, водена от водача на милицията Мохамед Хушлаф, който ръководи пандиза „ Осама “. Подразделенията в Триполи и Хомс също са изправени пред обвинявания в съучастничество с милиции.

Европейско утвърждение

Този цикъл е позволен от италианското законодателство: Указът „ Пиантедоси “ от 2023 година изисква всички избавителни сили, настоящи в либийската зона за търсене и избавяне, да споделят и да си сътрудничат с либийската брегова защита.

Но съдействието датира от по-далечни времена. След меморандум от 2017 година Италия дава на либийската брегова защита техническа поддръжка, образование, патрулни лодки и оперативна съгласуваност.

Италия финансира и зоната за търсене и избавяне на Либия, личната морска зона за търсене и избавяне на Либия, която включва както либийски териториални води, по този начин и интернационалните води.

Подкрепата от Европейски Съюз е даже по-широка.

Финансирането минава през стратегии като „ Подкрепа за интегрирано ръководство на границите и миграцията в Либия “ (SIBMMIL), която активизира милиони евро за граничен и миграционен надзор.

Допълнителни запаси идват от Инструмента за съседство, развиване и интернационално съдействие – Глобална Европа (NDICI), от интервенция EUNAVFOR MED Irini (2020–2027 г.), от задачата EUBAM Libya и от Фонда за вътрешна сигурност, на обща стойност към 200 милиона евро.

И в този момент, когато насилието е институционализирано, декретът „ Пиантедоси “ принуждава гражданското общество да сътрудничи с либийската брегова защита.

„ Не можем да считаме либийската брегова защита за престиж “, сподели Хуан, координатор на SAR в SOS Humanity, пред The European Correspondent. „ Виждали сме толкоз доста пъти по какъв начин те отвличат хора с принуждение и ги изпращат назад в Либия, по какъв начин са стреляли по хора, които търсят леговище, по какъв начин са стреляли по транспортен съд на неправителствена организация. “

Ето за какво, в нощта на 2 февруари, Humanity 1 реши да не осведоми либийските управляващи за спасяването, което докара до задържането и глобяването на неправителствената организация от Италия.

„ Тъй като не можем да ги считаме за брегова защита, която си прави работата, към този момент не споделяме с тях, към този момент не им изпращаме имейли, към този момент не го вършим, тъй като не желаеме да бъдем техни съучастници “, изясни Хуан.

И SOS Humanity не е единствената организация в тази позиция.

Флотът на справедливостта

Има 14 неправителствени организации, работещи по същите правила, които неотдавна се сплотиха в коалиция, наречена „ Флотът на справедливостта “.

Основана е в края на 2025 година, откакто патрулен транспортен съд на либийската брегова защита е изстрелял над 200 изстрела по Ocean Viking, избавителния транспортен съд на SOS Méditerranée.

Това означи кулминационната точка на ескалацията на насилието от страна на либийската брегова защита, която към този момент се беше намесвала в избавителни интервенции няколко пъти, размахвайки огнестрелно оръжие, стреляйки покрай бедстващи лодки и малтретирайки оживели от корабокрушения, като по този метод систематично нарушаваше интернационалното право.

„ Това, което желаеме да създадем като „ Флийт на справедливостта “, е да покажем какъв брой случайни са законите, които ни се постановат, и да демонстрираме, че политиките на Европейски Съюз за екстернализация работят единствено тъй като Европейски Съюз сътрудничи с нарушителите “, сподели Тил, началник на задачата в SOS Humanity, по време на среща с екипажа на Humanity 1.

„ На процедура желаеме да понижим, където е допустимо, риска да станем част от закононарушение против човечеството и ще го създадем, като търсим правдивост в трибуналите. “

Стратегията зад този съюз е точно да се обърне към съдилищата, с цел да се показва незаконността на Закона Пиантедози, наблягайки напрежението сред отговорностите, които той постанова, и зачитането на главните права на индивида.

Италианските съдилища към този момент са се произнесли в интерес на „ Флот на справедливостта “ по седем каузи. Във всеки случай решенията са се основавали на ясно обвързване по интернационалното право: да се избавят бедстващи в морето хора и да се отведат на несъмнено място допустимо най-бързо.

Екипажът на Humanity 1 се надява, че това ще бъде осмият.

Но правната конюнктура може би се трансформира. Италия ще организира референдум (22-23 март) за промяна на правосъдната система. Предложена от италианския министър председател Джорджия Мелони, тя ще промени метода, по който се назначават и управляват съдиите и прокурорите. Правителството твърди, че това ще понижи политизацията, само че критиците предизвестяват, че може да усили политическото въздействие върху правосъдната система.

Ако референдумът мине, централната тактика на Флота на справедливостта за търсене на отговорност посредством правосъдни канали може да бъде съществено подкопана. Всъщност това би подкрепило по-широката цел на държавното управление за изтласкване на избавителните кораби на неправителствените организации от Средиземно море.

И това не е единствената опасност, пред която е изправен гражданският флот на SAR.

На 10 февруари, малко откакто Европейският парламент утвърди две основни промени – едната вкарва общ лист на Европейски Съюз с по този начин наречените сигурни страни на генезис, а другата улеснява двустранните съглашения с страни отвън Европейски Съюз, считани за „ безвредни “, за екстернализиране на процедурите за даване на леговище – италианското държавно управление утвърди нов законопроект за имиграцията с извънредно рестриктивни ограничения.

Наречен от критиците „ морска обсада “, законопроектът ще разреши на управляващите да забранят на задгранични кораби да минават през италианските териториални води за период до шест месеца от съображения за сигурност.

С други думи, за избавителен транспортен съд рискът от криминализиране би се нараснал още повече.

Поглед към човечеството
На борда на Humanity 1 разговарях със Зейна Несер, културния посредник на SOS Humanity.

„ Когато погледнеш оживелите в очите, когато чуеш историята им, към този момент не можеш да вярваш на формалния роман. Защото осъзнаваш, че не приказваме за цифри. Говорим за хора. За обособени персони. За животи, които до избран миг са били изцяло елементарни. А след това те се трансфораха в проблем. “

Онази нощ на 2 февруари, когато видях лицата на 21-те избавени в морето души, изпитах надълбоко възприятие на съпричастност. Тези хора, за които четем като за „ мигранти “, прекосяващи морето, са също толкоз човешки, колкото и ние. Те имат боязън, наслада, стремежи, фантазии, семейство, другари и обич.

Това е, което постоянно липсва в описа. Емпатия.

„ И по тази причина за мен ролята ми е да превеждам човечността “, сподели Несер. „ Защото, в случай че премахнете човечността от тази история, тогава всичко става целесъобразно. Но в случай че я поставите назад в центъра, тогава към този момент не можете да приемате всичко това за обикновено. “

Като се замислим, по какъв начин е обикновено, че на северните крайбрежия на Средиземно море всяко нарушаване на човешките права се смята за неприемливо, до момента в който на южните крайбрежия то в действителност се финансира и делегира?

И за какво тези, които избавят животи, са криминализирани, до момента в който тези, които упражняват принуждение, се третират като законни събеседници?