Миграцията на видовете като шанс за оцеляване
Миграцията на другите типове в природата е повече от очарователна, изключително в случай че ученият има опция да съпоставя тъкмо такива сред типовете. Някои откриватели обръщат внимание на термитите, които постоянно могат да се похвалят с една от най-лесните миграции. Погледът им е ориентиран към Африка, където най-често може да се следи сходна миграция. Факт е, че термитите постоянно се движат в голяма маса и постоянно могат да наподобяват на дим, който се носи над небето.
Местните ги разпознават от жуженето им. По време на самото странствуване, термитите могат да се чифтосват и да образуват нови колонии. Цариците на термитите са авансово нахранени, а мъжките, които ще правят самото оплождане, също са подготвени за дългия преход. Наличието на толкоз доста храна във въздуха притегля вниманието и на птиците, които на драго сърце биха желали да пируват, само че има една доста сериозна детайлност – масата на ятото от инсекти е толкоз мощна, че може да опустоши и най-големият им вредите.
Термитите са известни със своя непогрешим синхрон, те изхвърчат по едно също време, движат се с идентична скорост и стават рискови за всички. Благодарение на това групиране, нито един див звяр не е толкоз самоуверен да се спусне самичък. В Африка тъкмо това може да се забележи даже при лъвовете, които постоянно се пробват да уловят най-слабата плячка в едно стадо, доста постоянно има и неприятни изненади – численото предимство печели пред острите зъби.
Странно или не, математиката показва, че в случай че една колония от термити употребява вярното време за хвърчене и излетява поетапно, възможностите от фрапантни загуби – такива въпреки всичко има, може да се намали. По-трудното им разкриване ще ги прави по-неуязвими в природата, само че това по никакъв метод не значи, че насекомите нямат инстинкта за оцеляване и приемане на загубите. Преселението идва и с още позитиви. Добре охранените женски имат съществени и много положителни шансове да се трансфорат в царици. Ако неналичието на храна не е фактор за тях, то най-вероятно няма да има и преселение.
Животът в стадо има и своите качества, изключително при по-едрите животни като бизоните. Животът в стадо има своите позитиви, защото единствено 2-3 мъжки имат шансове да се оправят и с най-големия съперник. Слоновете са задоволително рискови за всеки див звяр в естествения си хабитат, само че все пак заобикалят едрите хищници.
Едно стадо ясно демонстрира, че численото предимство дава високи шансове за оцеляване, само че даже и в това предписание има изключение. Прекалено огромните стада са обречени при оттегляне, те нямат опцията да се разпилян и в голямото пого се дават много жертви. По-малките стада имат тази заложба и при пръскането си ще объркат всеки един див звяр, който към момента търси своята плячка.
Учените показват и още един по-сериозен зложелател на животните, разполагаем и при хората – епидемиите. Високата бройка на хора в едно лимитирано пространство може да бъде съвършен фронт за заразни заболявания. Те постоянно дават отговор за към 50% от загубите, даже и в случай че статистиката ги преглежда като периодически болести. Разликата сред едната и другата опасност е, че при офанзива от хищници се понижава шанса за оцеляване с до 20%, само че при зараза се приказва за близо 50%. Стадата покрай Танзания и Кения постоянно са обект на тъкмо това.
Благодарение на промяна на сезоните, множеството стада се местят във времева цикличност. Така природата има опция да се възвърне и да се развива на стадии. Само Серенгети изхранва повече от 20 тона наедрял добитък на квадратен километър. Тревопасните като че ли осъзнават това и контролират пасищата, без да експлоатират едно до краен лимит. Не е ясно дали приказваме за инстинкт или образование, само че възрастните животни водят младите и не престават цикъла. Твърдението, че има някаква логичност в придвижванията на едно стадо, могат да се потвърдят съществено и от розовите фламинго. Те постоянно прекарват времето си до солени езера на Южна Африка, само че обратно на всички упования, множеството по команда напущат територията и летят десетки хиляди километри, с цел да стигнат до друга дестинация.
По време на заселване стартира и по-сериозното размножаване, правене на гнезда и други.
Фламинго се управляват от храната и стадиите, в които се зараждат. Необходимата храна от едно солено езеро ще разреши изхранването на младото потомство, само че първият преход назад към дома ще докара до висока смъртност – съвсем 1/3 от поколението нямат никакви шансове за оцеляване. Това обаче е цена, която може да се заплати, защото дребните се хранят с избрани водорасли, налични в избран период от годината. Благодарение на синхронизацията сред типовете, възможностите за оцеляване се усилват фрапантно, както може да се забележи даже и при хората – а това се удостоверява от зората на човешката цивилизация.
