Миграционната политика на ЕС е една от най-чувствителните и с

Миграционната политика на Европейски Съюз е една от най-чувствителните и с доста различия вътре в страните членки. Най-засегнати са страни като нас, които са на външната граница на Европейски Съюз. Това сподели в студиото на " Денят стартира с Георги Любенов " по Българска национална телевизия политикът и посланик Меглена Плугчиева.

Случаят отпреди два дни край Локорско е следващото доказателство, че главната група мигранти, която идва в страните от Европейски Съюз, е от Афганистан. Редно е да се запитаме какво се случва в Афганистан, откакто Съединени американски щати и Европейски Съюз го напуснаха. Там няма стабилизация и е реалност, че тези хора в действителност търсят леговище. Същевременно поток тече и от Северна Африка, посочи тя.

" Това значи, че единият огромен въпрос е стабилизация и помощ за тези страни. Другият въпрос е регулация на миграционната политика в Европейски Съюз и разликите, които там съществуват, към това се прибавя и войната в Украйна ", уточни Плугчиева.

Според нея ислямизацията на Европа е реалност. Постави въпроса, че след визитата на австрийския министър-председател у нас и лобирането му за в допълнение финансиране за България поради мигрантския напън, такова не е пристигнало.

Плугчиева разяснява и листата " Магнитски ", като уточни, че това е обезпокоително и уронва нашия авторитет като страна.

" С огромно оскърбление би трябвало да ви кажа, че и на Балканите изглеждаме зле, и в европейски проект също. В европейски проект нямаме един явен профил, който да покаже приноса на България в Европейски Съюз по дадени политики. Това, което можехме да създадем и се очакваше от нас - да бъдем с лидерска роля в района на Балканите и с такава роля в Черноморския район. За страдание ние освободихме тази ниша ", сподели тя.

По думите ѝ от ден на ден Хърватия заема тази роля и не е учудващо, че тя влезе в Шенген, в еврозоната.

България от две години е в непрекъснати избори, което приказва за политическа неустойчивост, лекомисленост за сътрудниците ни.

Плугчиева се спря на визитата на черногорския президент, който идва у нас по покана на нашия президент. Посочи, че сред България и Черна гора съществуват едни доста положителни партньорски и другарски връзки. Нашият главен ангажимент е да им спомагаме и да ги поддържаме в евроинтеграционния им път. Подчерта обаче, че имаме и редица пропуски.

" Имаме една самодейност, която се поддържа от доста други посланици и сътрудници, надлежно да притеглим младежите в тези балкански страни да учат в България. Защо ги тласкаме да вървят към Белград или към Западна Европа, когато ние имаме близка история, просвета, а и дс огромна част от тях имаме сходна езикова непосредственост, което ни дава предпоставки да ги притеглим. Правихме такава борса в Черна гора, само че ми се коства, че е незадоволителна, защото Черна гора е прекомерно дребна. В Сърбия, Република Северна Македония, Босна и Херцеговина това би могло да се направи и това е дълготрайно настоящ план ", уточни тя.

Плугчиева е безапелационна, че има доста обстоятелства за това, че от доста години насам Балканите са обект на напън от страна на Русия. Един от сериозните проводници на тези ползи е посредством Сръбската православна черква, която е един политически артист освен в Черна гора, а въобще на Балканите. По думите ѝ Европейска комисия и Европейски Съюз остават в дълг. Европейски Съюз закъснява в действителната си помощ за Балканите. Не бива да се позволява това бяло леке на европейската карта - Западните Балкани, да се трансформира в черна дупка.

" 2003 година беше Срещата на върха на Европейски Съюз в Солун и обещанието - бъдещето на Балканите е в Европейски Съюз. Сега е 2023 година 20 години напредъкът в това отношение е извънредно непълен, изключително при новата геополитическа обстановка, в която се намираме ", разяснява тя.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !