Спират пенсии и обезщетения, ако получателят не докаже, че е жив
Мигрантите имат право да получават пенсиите си в страната си на престояване, като се подсигурява непрекъснатост на правото на приемане на пенсии, отпуснати въз основата на годините, в които са били в обезпечаване. Въпреки това, с цел да бъдат тези пенсии вярно изплащани, от значително значение е социалноосигурителните институции от време на време да ревизират дали бенефициентът е към момента жив, изясняват специалистите от Национален осигурителен институт.
В един все по-глобализиран свят милиони служащи се местят от една страна в друга, развивайки своята кариера и пренасяйки социалноосигурителните си вноски отвън границите на една страна. Освен това от ден на ден са служащите, които вземат решение да емигрират в края на трудовата си кариера, търсейки място, където да се насладят на пенсионирането си с по-ниски разноски за живот, по-добър климат или по-високо качество на услугите. Това събитие е особено освен за страни със мощна стопанска система, където пенсионерите се стремят да усилят покупателната си дарба, само че може да бъде следено и когато пенсионерите се стремят да се причислят към членовете на своето семейство, които живеят в чужбина. Възможността за приемане на пенсия в чужбина е от решаващо значение за тези, които вземат решение да емигрират.
Международните съглашения за обществена сигурност играят решаваща роля при миграцията на пенсионерите, защото основават основата за отбрана на техните добити права и подсигуряват непрекъснатост на техните пенсии при миграция от една страна в друга. Освен това те могат да включват в себе си разпореждания за отбягване на двойното данъчно облагане на пенсиите, което е от решаващо значение за пенсионерите, за които може да се окаже, че са обект на данъчно облагане както от страната, изплащаща пенсията, и от страната на престояване.
Все по-голям брой социалноосигурителни институции по света реализираха забележителен прогрес в дигитализацията на доказателството за живот, само че някои служби към момента поддържат обичайните способи, като засвидетелствуване „ лице в лице “ в офиси или консулства. Тази обстановка основава неудобства на бенефициентите, живеещи в чужбина или в региони с сложен достъп. Липсата на прогрес в тези случаи акцентира нуждата от по-широка и по-единна рационализация на световно равнище, с цел да се подсигурява, че всички пенсионери имат достъп до по-ефективни и налични услуги.
istock
От друга страна някои социалноосигурителни институции са избрали да не изискват доказателство за живот като наложителна процедура, с цел да се продължи заплащането. Тези администрации разчитат на други механизми и контроли, с цел да подсигуряват целостта на информацията за своите бенефициенти. Въпреки че тази процедура отстрани потребността от дейности от страна на пенсионерите, като понижава административната тежест за институциите, тя също по този начин допуска използване на различни контроли за попречване на измами и изисква акуратност при обработката на данните.
Едно от главните провокации, които показва анализът на доказателството за живот на национално и интернационално равнище, е неналичието на точна и консолидирана информация за размера на парите, изплатени на умряли пенсионери, което от своя страна допуска липса на познаване на измерението на евентуалния проблем.
В този подтекст институциите, виновни за администрирането и изплащането на пенсиите, би трябвало да разполагат с механизми, посредством които да удостоверяват, че бенефициентите, получаващи заплащанията, не престават да дават отговор на изискванията да ги получават и най-много, че не са умряли. Тези механизми зависят преди всичко от мястото им на престояване.
Почти всеки втори се пенсионира без нужните стаж и възраст
Ако бенефициентът обитава в същата страна, в която се намира и институцията, изплащаща компенсацията, тогава институцията може да получи данните за положението живот от органите, които ръководят тази информация, като употребяват механизми за шерване на данни или продан на информация в същата страна. В случай че лицето обитава в страна, друга от тази на институцията, настояването за тази информация до страната на престояване изисква съглашение сред страните, с цел да бъде формализиран обмена й.
При липса на информация, предоставена от локални или задгранични институции, системите за обществена сигурност са открили процедури, с цел да подсигуряват, че заплащанията доближават до законните бенефициенти. Пример за това е персоналното доказателство за живот. Доказателството за живот предотвратява неточности или измами при заплащания на компенсации, направени с интернационалните преводи, като заобикаля продължителни, комплицирани и скъпи процеси за възобновяване на непозволено получени суми.
Доказателството за живот се състои от самостоятелно засвидетелствуване, което изисква деяние от страна на пенсионера (на хартия или по интернет), като през годините тази процедура се разви доста, изключително с включването на цифровите технологии. Внедряването на тези нововъведения обаче е неравномерно, като някои институции минават към по-модерни решения, а други не престават да употребяват обичайните модели.
Доказателство за живот и непозволени заплащания
Доказателството за живот на бенефициенти, живеещи отвън страната, изплащаща техните пенсии (износ на социалноосигурителни плащания), е основен механизъм за подобен надзор. Всъщност във всички страни, в които се ползва доказателство за живот, незавършването на процедурата води до прекъсване на заплащането на компенсации.
Използват се няколко типа форми за инспекция на положението, като всеки вид има свои лични способи и условия, които могат да варират според от страната и наличната технология.
1. Присъствено: Този вид инспекция изисква бенефициентът да се яви персонално в избран орган като държавна работа, консулска работа, банков клон или разплащателна институция. При това свое посещаване бенефициентът би трябвало да показа годна идентификация, а може да се наложи даже да подпише формуляри или да отговори на въпроси, с цел да удостовери самоличността си. Този способ е най-старият и обичаен, като към момента е необятно употребен.
Само 17% от пенсионерите в България не престават да работят
2. Удостоверения за живот: Може да се изисква от бенефициентите да получат уверение за живот, издадено от локален орган, като да вземем за пример работа по цивилен вписвания или нотариална адвокатска фирма. Този документ удостоверява, че лицето е живо. Той се изпраща на организацията, администрираща заплащанията. Този способ е постоянно срещан, когато срещите „ лице в лице “ не са изключително практични, заради огромното разстояние или неналичието на подобаваща инфраструктура.
3. Електронно или цифрово доказателство: С напредъка на технологиите някои страни са възприели електронни способи за потвърждаване на положението. То може да включва потребление на цифрови платформи, налични през интернет страници или мобилни приложения, на които бенефициентите дават видеоклипове с идентифицираща информация за себе си или употребяват биометрични системи (като лицево различаване или пръстови отпечатъци), с цел да потвърдят съществуването си. Понякога видео диалозите се употребяват и за отдалечена инспекция дали лицето е към момента живо.
4. Доказателство посредством финансови институции: В някои случаи финансовите институции, които обработват заплащанията на компенсации, могат да изискат доказателство за живот от името на социалноосигурителни институции. Това може да включва от време на време отчитане на бенефициента в банков клон или в офиса на разплащателната институция, с цел да удостовери самоличността си, като извърши разноски с банковата си карта или подпише декларация за живот.
istock
Прилагането от страна на социалноосигурителните институции на интернационално доказване на положение посредством цифрови платформи, налични през мобилни приложения и уеб страници, съставлява незабравим метод на администрацията към жителите. Този цифровизиран развой дава опция на пенсионерите и бенефициентите по целия свят да извършват отговорностите си по по-пряк и наличен метод, прескачайки географските бариери и предоставяйки по-приобщаваща услуга, съобразена с потребностите на всеки участник в системата.
В един все по-глобализиран свят милиони служащи се местят от една страна в друга, развивайки своята кариера и пренасяйки социалноосигурителните си вноски отвън границите на една страна. Освен това от ден на ден са служащите, които вземат решение да емигрират в края на трудовата си кариера, търсейки място, където да се насладят на пенсионирането си с по-ниски разноски за живот, по-добър климат или по-високо качество на услугите. Това събитие е особено освен за страни със мощна стопанска система, където пенсионерите се стремят да усилят покупателната си дарба, само че може да бъде следено и когато пенсионерите се стремят да се причислят към членовете на своето семейство, които живеят в чужбина. Възможността за приемане на пенсия в чужбина е от решаващо значение за тези, които вземат решение да емигрират.
Международните съглашения за обществена сигурност играят решаваща роля при миграцията на пенсионерите, защото основават основата за отбрана на техните добити права и подсигуряват непрекъснатост на техните пенсии при миграция от една страна в друга. Освен това те могат да включват в себе си разпореждания за отбягване на двойното данъчно облагане на пенсиите, което е от решаващо значение за пенсионерите, за които може да се окаже, че са обект на данъчно облагане както от страната, изплащаща пенсията, и от страната на престояване.
Все по-голям брой социалноосигурителни институции по света реализираха забележителен прогрес в дигитализацията на доказателството за живот, само че някои служби към момента поддържат обичайните способи, като засвидетелствуване „ лице в лице “ в офиси или консулства. Тази обстановка основава неудобства на бенефициентите, живеещи в чужбина или в региони с сложен достъп. Липсата на прогрес в тези случаи акцентира нуждата от по-широка и по-единна рационализация на световно равнище, с цел да се подсигурява, че всички пенсионери имат достъп до по-ефективни и налични услуги.
istock От друга страна някои социалноосигурителни институции са избрали да не изискват доказателство за живот като наложителна процедура, с цел да се продължи заплащането. Тези администрации разчитат на други механизми и контроли, с цел да подсигуряват целостта на информацията за своите бенефициенти. Въпреки че тази процедура отстрани потребността от дейности от страна на пенсионерите, като понижава административната тежест за институциите, тя също по този начин допуска използване на различни контроли за попречване на измами и изисква акуратност при обработката на данните.
Едно от главните провокации, които показва анализът на доказателството за живот на национално и интернационално равнище, е неналичието на точна и консолидирана информация за размера на парите, изплатени на умряли пенсионери, което от своя страна допуска липса на познаване на измерението на евентуалния проблем.
В този подтекст институциите, виновни за администрирането и изплащането на пенсиите, би трябвало да разполагат с механизми, посредством които да удостоверяват, че бенефициентите, получаващи заплащанията, не престават да дават отговор на изискванията да ги получават и най-много, че не са умряли. Тези механизми зависят преди всичко от мястото им на престояване.
Почти всеки втори се пенсионира без нужните стаж и възраст
Ако бенефициентът обитава в същата страна, в която се намира и институцията, изплащаща компенсацията, тогава институцията може да получи данните за положението живот от органите, които ръководят тази информация, като употребяват механизми за шерване на данни или продан на информация в същата страна. В случай че лицето обитава в страна, друга от тази на институцията, настояването за тази информация до страната на престояване изисква съглашение сред страните, с цел да бъде формализиран обмена й.
При липса на информация, предоставена от локални или задгранични институции, системите за обществена сигурност са открили процедури, с цел да подсигуряват, че заплащанията доближават до законните бенефициенти. Пример за това е персоналното доказателство за живот. Доказателството за живот предотвратява неточности или измами при заплащания на компенсации, направени с интернационалните преводи, като заобикаля продължителни, комплицирани и скъпи процеси за възобновяване на непозволено получени суми.
Доказателството за живот се състои от самостоятелно засвидетелствуване, което изисква деяние от страна на пенсионера (на хартия или по интернет), като през годините тази процедура се разви доста, изключително с включването на цифровите технологии. Внедряването на тези нововъведения обаче е неравномерно, като някои институции минават към по-модерни решения, а други не престават да употребяват обичайните модели.
Доказателство за живот и непозволени заплащания
Доказателството за живот на бенефициенти, живеещи отвън страната, изплащаща техните пенсии (износ на социалноосигурителни плащания), е основен механизъм за подобен надзор. Всъщност във всички страни, в които се ползва доказателство за живот, незавършването на процедурата води до прекъсване на заплащането на компенсации.
Използват се няколко типа форми за инспекция на положението, като всеки вид има свои лични способи и условия, които могат да варират според от страната и наличната технология.
1. Присъствено: Този вид инспекция изисква бенефициентът да се яви персонално в избран орган като държавна работа, консулска работа, банков клон или разплащателна институция. При това свое посещаване бенефициентът би трябвало да показа годна идентификация, а може да се наложи даже да подпише формуляри или да отговори на въпроси, с цел да удостовери самоличността си. Този способ е най-старият и обичаен, като към момента е необятно употребен.
Само 17% от пенсионерите в България не престават да работят
2. Удостоверения за живот: Може да се изисква от бенефициентите да получат уверение за живот, издадено от локален орган, като да вземем за пример работа по цивилен вписвания или нотариална адвокатска фирма. Този документ удостоверява, че лицето е живо. Той се изпраща на организацията, администрираща заплащанията. Този способ е постоянно срещан, когато срещите „ лице в лице “ не са изключително практични, заради огромното разстояние или неналичието на подобаваща инфраструктура.
3. Електронно или цифрово доказателство: С напредъка на технологиите някои страни са възприели електронни способи за потвърждаване на положението. То може да включва потребление на цифрови платформи, налични през интернет страници или мобилни приложения, на които бенефициентите дават видеоклипове с идентифицираща информация за себе си или употребяват биометрични системи (като лицево различаване или пръстови отпечатъци), с цел да потвърдят съществуването си. Понякога видео диалозите се употребяват и за отдалечена инспекция дали лицето е към момента живо.
4. Доказателство посредством финансови институции: В някои случаи финансовите институции, които обработват заплащанията на компенсации, могат да изискат доказателство за живот от името на социалноосигурителни институции. Това може да включва от време на време отчитане на бенефициента в банков клон или в офиса на разплащателната институция, с цел да удостовери самоличността си, като извърши разноски с банковата си карта или подпише декларация за живот.
istock Прилагането от страна на социалноосигурителните институции на интернационално доказване на положение посредством цифрови платформи, налични през мобилни приложения и уеб страници, съставлява незабравим метод на администрацията към жителите. Този цифровизиран развой дава опция на пенсионерите и бенефициентите по целия свят да извършват отговорностите си по по-пряк и наличен метод, прескачайки географските бариери и предоставяйки по-приобщаваща услуга, съобразена с потребностите на всеки участник в системата.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ