Миглена Ангелова пред "ШОУ" за ВИП Брадър: Мога да се справя с всеки кретен
Миглена Ангелова е шилото, което в никакъв случай не стои в торбата! И е обичаната звезда на България, откакто завоюва безапелационно 10-ия юбилеен сезон на „ ВИП брат ”. И макар че шоуто е завършило преди месеци, и до през днешния ден реакцията на хората към нея е извънредно екзалтирана – тъкмо както в деня на финала. Миглена дава рядко изявленията и нормално след тях се разлайват всички кучета… А диалозите с нея по традиция са цялостни освен с бетонни обстоятелства, само че и с заключения, от които човек може да настръхне.
- Меги, откогато стана „ Любимата звезда на България” „ ВИП брадър” стана най-коментираното риалити шоу у нас! Колко значим за теб се оказа този обществен опит?
- Неотдавна показах изненадата си пред сътрудник от екипа на „ Биг брадър”, че хората още ми се радват, когато ме видят, освен това не просто ми се радват, те се стараят да ми е прелестно и това доста ме трогва. Очаквах да не помнят сезона месец-два след края му. Когато чух, че присъединяване ми в сезона ще се помни още дълго, се замислих. Възможно е, това да се дължи на сериозното ми отношение към формата. То е идентично със сериозното ми отношение към живота. „ Биг брадър” е самият живот, единствено че „ превъртян” със средствата на малкия екран, т.е. по-бързо, по-ясно, с нагледни образци и мнения, плюс - най-важното: камери и микрофони на всички места. Последното е допустимо единствено в телевизионния вид на живота и по тази причина е толкоз гледан този „ обществен експеримент”, тъй като той дава доказателства, каквито в живота няма кой да ти даде. В живота можеш да предполагаш едно или друго, само че в „ Биг брадър” разполагаш с доказателства. А във връзка с мен самата, бих споделила, че още не мога да възприема тази страхотна поддръжка в подобен необятен възрастов и обществен диапазон, че - признавам - от време на време, когато нуждая се от мощ, си чета мненията на страницата на Big Brother Bulgaria във фейсбук и до сълзи ме трогва добросърдечността, точната преценка на феновете и тяхната мощ и неотстъпчивост.
- Защо хората се плашат толкоз от свалянето на маски, какъвто беше акцентът и в твоя сезон? В същото време всеки борави с думи от вида „ ще бъда себе си”, като че ли желае да убеди, да му повярват, осъзнавайки, че очевидно преди този момент е бил някой различен...
- Ние всички живеем в подтекста на своето време. Масовата просвета прави елементарно налични облиците на герои, които всички желаят да следват. Но, както е било във всички времена, малко на брой са тези, които желаят да платят цената на героизма. Под подвиг имам поради най-общата му формулировка: друг от останалите. Затова множеството хора имитират различност:
имитират усеща, имитират половост, имитират искреност,
имитират добрина и така нататък Имат заучени красиви реплики, имат заучени дейности, които да ги извисяват в личните им очи. Но те не са подготвени да платят действителната цена за героизма - да бъдат отхвърлени от останалите, другите да ги санкционират с заточение, и по тази причина имитират. А, когато стане „ напечено” са си както ги е майка родила и възпитала - без маски, със странни реакции, подбудени от боязън и неодобрение от себе си. Най-неприятното е, че всеки подражател е наясно с играта си. Дали надълбоко в себе си, дали по-плитко, няма огромно значение - той е наясно. И по тази причина свирепо се нервира, когато някой инцидентно го разкрие. Спомням си едно изречение, което доста харесвах преди време най-много поради неговата тествана годност: същинското лице на колегата си можете да видите единствено откакто му съобщите, че се разделяте с него. Ето тогава маските падат и имитациите свършват, стартира егоизмът и персоналната експанзия. Мисля, че по тази причина хората толкоз се плашат от рухването на маските - не желаят да бъдат разкрити. А и истина е, че достойните са малко.
- От анонса за новия сезон на „ ВИП брадър” разбираме, че ще е отдаден на любовта, само че предходният юбилеен сезон се оказа повече от индикативен в тази посока?! Защото хората, които те избраха за победител, като крайни проценти, бяха рекордно високи за формата!
- Любовта има доста измерения и още повече форми, само че за нея е доста значима една обща причинност: любовта е обич единствено когато е почтена. Тоест когато в нея не са забъркани отрицателните човешки страсти и качества, като измама, боязън, уязвимост, необразованост и така нататък И в Библията даже написа: владей възприятията си и образовай сърцето си, т.е. бъди заслужен. Защо бяха толкоз доста хората, които гласоподаваха за мен? За късото време, в което форматът излъчваше нашия живот, феновете видяха метода, по който аз въобще пребивавам живота си. Разпознаха в мен своите качества и своите критерии за избор на едно или друго житейско решение. Аз постоянно заплащам сама цената на моите решения, освен това както на неверните, по този начин и на сполучливите. Не се опасявам да платя цената. Знам, че я има.
Не се пробвам да мърморя, когато се „ договарям” с живота,
не се пробвам да мина метър. Ценя хората, оценявам насладата, оценявам добротата в сърцето и така нататък „ Биг брадър” е формат, в който имитацията излиза скъпо, само че в това време и в който можеш елементарно да проследиш нечия житейска позиция, в случай че нея я има. Житейската позиция има отличителното качество да е непрекъсната. Аз я имам - постоянно. Имах я и във формата. Мисля, че феновете видяха точно това. А, че българският фен е интелигентен човек, който не би трябвало да бъде подценяван - това го знам сигурно и от дълго време. Затова, както и споделих на финала на „ Биг брат 2016”, моята победа е победа на хората, които разпознаха у мен своите лични качества. Аз обичам тези българи и съм щастлива, гордея се с това, че те обичат мен.
- Всъщност тъкмо тяхната голяма обич съумя да те разплаче най-после...
- Любовта, добротата, великодушието, достолепието, достойнството - това са качества на образованите сърца. За тях се изисква огромна мощ. Аз съм наясно какъв брой боли, до момента в който си образоваш сърцето. На мен не би трябвало да ми се изяснява през какво е минал един човек, който има тези качества - аз мога да си показва какво е усещал, по какъв начин е заспивал и по какъв начин се е събуждал, а и детайлностите нямат значение, значимо е, че е минал и е запазил човечността си - ето това постоянно може да ме разплаче. Човешката мощ да следваш себе си, да можеш да обичаш, да подкрепиш другите като теб.
- Разбрах, че си получила покана да се присъединиш към Ники Кънчев и Алекс Сърчаджиева като трети водещ. А това значи, че ще имаш положителната опция да продължиш под някаква форма повече от сполучливото си показване в Къщата…
- И аз го научих май от същото място (смее се). Истината е, че още не зная. Имахме преди време някакви диалози с продуцентите на шоуто, само че към този момент аз най-малко не съм осведомена за детайлностите. За всички е ясно, че аз просто водещ няма по какъв начин да бъда, в смисъл аз не мога да чета непознати изречения и да задавам непознати въпроси. Но мисля, че „ Биг брадър” с изключение на, че е биг е и извънредно смарт - и нееднократно през предишния сезон се убедих в неговата мъдрост. Ако той ме сложи в обстановка, която да ми е забавна, непредсказуема и аз да имам свободата да отвръщам откровено и персонално, то това ще е забавно за всички фенове.
- Ти си от хората, които постоянно се самокритикуват и са пределни перфекционисти. За какво най-често се превъзпитаваш? И по кое време е най-трудно да си дръпнеш юздите?
- Като начало ще се похваля, че от дълго време сложих юзди на перфекционизма и го трансформирах в много по-успешния и щадящ оптимализъм. През последните седмици се пробвам да обуздая възприятието си за отговорност или най-малко да слага себе си малко по-напред в редицата на тези, към които съм виновна. Защото, в случай че продължа да съм все виновна, няма да има по кое време да бъда щастлива, защото няма решения и дейности, които да удовлетворяват всички. Ето това си, дресирано през годините качество, превъзмогвам у себе си, или най-малко се пробвам, и доста се надявам, че ще съумея, а още повече се надявам, че ще получа навременна помощ, в случай че реша да потегли по познатия път и да стартира с безмълвното плетене на ризи от коприва (усмихва се) - въпреки всичко човек има и другари и те са за това.
- Ако този сезон на „ ВИП брадър” е отдаден на любовта, то упованията към теб сигурно ще клонят към метод, който да припомня емблематичното ти предаване „ Искрено и лично”. В този смисъл това звучи като една много сполучлива формула от страна на продуцентите. Но пък ти мъчно би могла да бъдеш вкарана в риалити сюжет, който не импонира на вътрешното ти чувство за хора и обстановки?! Как си се представяш в този случай?
- Не зная по какъв начин да отговоря. Аз съм „ Искрено и лично”. Участието ми в „ Биг брат 2016” също може да мине под мотото: „ Искрено и лично”. Аз пребивавам по този начин. Където не е откровено и персонално, мен ме няма, и това е ясно на всички умни хора. Не играя, не оплитам интриги, не вземам участие в театри, не се присламчвам до болшинството единствено, тъй като е многочислено, пробвам се да не неистина себе си. Ясно е и, че няма такава цена, която да може да ме склони, да ме принуди да бъда някъде, където не е откровено и персонално. Риалитито по тази причина е риалити, тъй като сюжетът следва ставащото, а не противоположното. На мен ми е забавно човешкото държание и реакциите, забавно ми е да ги дешифрирам - това е същинско наслаждение за мен. Така, че ще забележим, в действителност не зная още.
- Помня, че когато излезе на финала, сподели: „ България е към този момент изменена!” Колко е значимо това обръщение за всеки един човек пред дребния екран, а и освен там – за всеки, който би желал да има вяра, че няма непреодолими обстановки?
- А кой не знае, че няма непреодолими обстановки, с изключение на две: убитата душа и убитата обич - всичко друго е преодолимо, постоянно са задоволителни няколко телефонни позвънявания. И няма потребност да се има вяра в това - би трябвало да се знае. А, че България е друга подозирах от дълго време, само че успеха ми в „ Биг брадър”, успеха на „ тима на попфолка” над
псевдоинтелектуалците сподели тъкмо това - хората в България към този момент умеят да разграничават искреността от имитацията, достолепието от имитираната псевдочест, смелостта от наглостта, емоционалността от грубостта, добротата от нелепостта и така нататък При това освен да ги разграничават, само че и да пазят същински скъпите качества. Не мога да не повторя, че се преклонявам пред мъдростта на феновете, в която в никакъв случай не съм се съмнявала.
- А помниш ли по кое време надскочи за първи път себе си? Човек се калява, с цел да заслужи сходен темперамент!
- Мисля, че и аз, като множеството хора, по-лесно надскачам себе си на работното място. Когато, обаче, там се понаучиш да отстояваш позициите си и освободиш време и пространство, то по-лесно можеш да приложиш „ наученото” в персоналния си живот, където самозаблудите, обидите, страстите, възприятията, т.е. неналичието на ясна логичност, основават съществени главоболия. Така, че моите скокове над себе си започваха преди 20-тина години в Регионален ТВ център Русе и продължиха много време. Някъде тогава ми стана ясно, че
не мога да си изкривявам душата - прекомерно ми е скъпа
че не мога да заблуждавам хората, които са ми се доверили и, че положителното зрителско отношение за мен е доста скъпо. После лека-полека прилагах наученото на работа в персоналния си живот. Отказвах да върша взаимни отстъпки и да притеснявам душата си, не се помирявах с това да понасям следствията от неверните си настройки и като техен резултат - неправилните избори. И по този начин последователно крачка след крачка станах това, което съм в този момент: влюбена, предана, щастлива. Реално, единственото което сме в положение да променим, това сме самите ние. Можем да променим само себе си. Ако в живота ни идва от ден на ден наслада и благополучие, значи се движим вярно, в случай че не - то би трябвало да се мисли, и то в тишина.
- Обичаш ли борбите? Когато видяхме сълзи в очите ти в края на предния сезон, бе доста нетипично – нещо, което изненада даже самата теб. В същото време, когато знаят, че са на екран, доста от известните ни персони обожават да драматизират, да преекспонират и даже да центрират личната си пародийност.
- Всъщност, аз не обичам борбите и нормално поставям доста старания, с цел да ги избегна. С мен постоянно можеш да се разбере всеки интелигентен човек, освен това няма значение на какви позиции сме в началото, а и към края на връзките ни. Аз почитам непознатото мнение и позиция, само че отхвърлям да заплащам за непознатите решения, отхвърлям различен да избира вместо мен моята позиция, и да ми внушава мнението си. И, когато насреща има човек, който не се интересува от моя избор, то той заплаща скъпо за това си недовиждане, тъй като чува за себе си неща, които не желае да чуе, а в това време самият прелестно ги знае. А след това следват дейности.
Няма по какъв начин да се примиря с каквато и да било форма на иго
В последна сметка много кръв е проляло човечеството за своята лична независимост. Мога да бъда владеене само на индивида, който обичам. А във връзка с драматизациите, ще би трябвало да повторя всичко, което към този момент споделих за имитациите. Позата на жертвата, на трагичния воин, естествено, ме отвращава, както и всяка друга поза. Ти знаеш моята доктрина за известните хора - от положително детство известен не се става. Повечето известни хора имат вътрешен дисбаланс. По-важно е по какъв начин го преодоляват.
- Замисляла ли си се кое в действителност те прави толкоз събрана и съсредоточена в сложните моменти? Както добре сподели, а и съобщи освен за присъединяване си Брадъра, а и въобще – „ мога да се оправя с всеки кретен”!
- Мисля, че такава събрана и съсредоточена ме прави Любовта и поклонението пред всяка забележителна, въодушевила ме персона, за която зная. Пред многото хора преодолели, осмелили се, отрекли се, усамотили се, победили, завършили. И да, аз мога да се оправя с всеки глупак, тъй като го разбирам, а той в никакъв случай няма по какъв начин да разбере мен.
- „ Отборът на попфолка”, както се бяхте кръстили с Емануела и Боби, от дълго време излезе от периметъра на шоуто и като че ли се трансформира в нарицателно, с което се уязвява това псевдоповедение на по този начин наречените „ интелектуалци” в обществото - които жонглират с думичката „ морал” с лекотата, с която биха посочили и междинен пръст…
- Любимите ми двойни стандарти. Всяка спекулация, в която участваме, е почтена активност, и всяка почтена активност, в която не участваме, е долна спекулация. У нас интелектуалците по този начин се държат от години, че е срамно да си интелектуалец. Често това значи да си подкупен, повратлив гнусар, който от дълго време е не запомнил какво е чест и персонално достолепие. Няма значение какво декларираш и по какъв начин се наричаш, или какъв брой облечен твърдиш, че си, до момента в който се разхождаш гол. Има значение само какъв си действително. Как постъпваш, когато ти е мъчно. Как понасяш щастието на хората към себе си. Дори проблемите ти не те характеризират - характеризира те методът, по който се справяш с тях. И в последна сметка единственият, на който дължиш пояснение - това си самият ти, самичък пред себе си.
- Пишеш книга за присъединяване си в шоуто, в която евентуално ще пресъздадеш и моменти, които не сме имали опция да проследим. Докъде стигна с нея и по кое време да чакаме появяването й, тъй като тя сигурно ще провокира вълна от интерес?
- Мдааа, малко трудно потегли книжлето. Все не можех да му намеря точната формула, само че към този момент я приключих. И скоро влиза в щемпел. Изпратих я на младежи, които познавам като почтени другари, да я прочетат и да ми дадат противоположна връзка. Всички настояват, че им е дала сили и ги е въодушевила да не се предават, да се борят, да отстояват себе си. Признавам, че това беше задачата ми - да опиша всички паралели сред „ Биг брадър” и самият живот. И мисля, че се оправих. В книгата няма махленщина, няма пояснения, няма изясняваници постфактум. Аз не обичам това. Заглавието й е: „ Искрено и персонално за Големия VIP Brother”.
- А можеш ли да издадеш нещо от или за книгата в задатък?
- Мисля, че е забавно да кажа, че всяка книга ще има собствен неповторим номер-ключ, с който ще може да се отваря уеб страницата към книгата, в който има илюстрации към нея във тип на къси откъсчета от моето присъединяване във формата, само че - по-важното: има доста скъпа литература за саморазвитие. Част от материалите, по които сме правили предаванията по приложна логика на психиката. Мисля, че те трансформираха мен, по тази причина ми се желае да ги дава на хората, които желаят да трансформират себе си.
- Пак ще ти напомня една мисъл на Махатма Ганди, която изключително доста пасна на присъединяване ти в този формат: „ Първо те пренебрегват, след това ти се присмиват, след това те санкционират и най-после ти побеждаваш!” Ако я съотнесеш в житейски аспект – евентуално не са малко случаите, когато си побеждавала точно по този метод?!
- Или Махатма Ганди е омагьосал и мен, или това е формулата на същинската победа, при която с цел да стигнеш до нея, си се претопил по този начин, че е останал единствено металът. Все едно какъв е, значимото е да е незамърсен. И още веднъж - благодаря на всички, които победиха дружно с мен. Бих им се поклонила още един път - това е моят метод да покажа уважението и благодарността си за съпричастността и съмишлието.
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. " ШОУ "
- Меги, откогато стана „ Любимата звезда на България” „ ВИП брадър” стана най-коментираното риалити шоу у нас! Колко значим за теб се оказа този обществен опит?
- Неотдавна показах изненадата си пред сътрудник от екипа на „ Биг брадър”, че хората още ми се радват, когато ме видят, освен това не просто ми се радват, те се стараят да ми е прелестно и това доста ме трогва. Очаквах да не помнят сезона месец-два след края му. Когато чух, че присъединяване ми в сезона ще се помни още дълго, се замислих. Възможно е, това да се дължи на сериозното ми отношение към формата. То е идентично със сериозното ми отношение към живота. „ Биг брадър” е самият живот, единствено че „ превъртян” със средствата на малкия екран, т.е. по-бързо, по-ясно, с нагледни образци и мнения, плюс - най-важното: камери и микрофони на всички места. Последното е допустимо единствено в телевизионния вид на живота и по тази причина е толкоз гледан този „ обществен експеримент”, тъй като той дава доказателства, каквито в живота няма кой да ти даде. В живота можеш да предполагаш едно или друго, само че в „ Биг брадър” разполагаш с доказателства. А във връзка с мен самата, бих споделила, че още не мога да възприема тази страхотна поддръжка в подобен необятен възрастов и обществен диапазон, че - признавам - от време на време, когато нуждая се от мощ, си чета мненията на страницата на Big Brother Bulgaria във фейсбук и до сълзи ме трогва добросърдечността, точната преценка на феновете и тяхната мощ и неотстъпчивост.
- Защо хората се плашат толкоз от свалянето на маски, какъвто беше акцентът и в твоя сезон? В същото време всеки борави с думи от вида „ ще бъда себе си”, като че ли желае да убеди, да му повярват, осъзнавайки, че очевидно преди този момент е бил някой различен...
- Ние всички живеем в подтекста на своето време. Масовата просвета прави елементарно налични облиците на герои, които всички желаят да следват. Но, както е било във всички времена, малко на брой са тези, които желаят да платят цената на героизма. Под подвиг имам поради най-общата му формулировка: друг от останалите. Затова множеството хора имитират различност:
имитират усеща, имитират половост, имитират искреност,
имитират добрина и така нататък Имат заучени красиви реплики, имат заучени дейности, които да ги извисяват в личните им очи. Но те не са подготвени да платят действителната цена за героизма - да бъдат отхвърлени от останалите, другите да ги санкционират с заточение, и по тази причина имитират. А, когато стане „ напечено” са си както ги е майка родила и възпитала - без маски, със странни реакции, подбудени от боязън и неодобрение от себе си. Най-неприятното е, че всеки подражател е наясно с играта си. Дали надълбоко в себе си, дали по-плитко, няма огромно значение - той е наясно. И по тази причина свирепо се нервира, когато някой инцидентно го разкрие. Спомням си едно изречение, което доста харесвах преди време най-много поради неговата тествана годност: същинското лице на колегата си можете да видите единствено откакто му съобщите, че се разделяте с него. Ето тогава маските падат и имитациите свършват, стартира егоизмът и персоналната експанзия. Мисля, че по тази причина хората толкоз се плашат от рухването на маските - не желаят да бъдат разкрити. А и истина е, че достойните са малко.
- От анонса за новия сезон на „ ВИП брадър” разбираме, че ще е отдаден на любовта, само че предходният юбилеен сезон се оказа повече от индикативен в тази посока?! Защото хората, които те избраха за победител, като крайни проценти, бяха рекордно високи за формата!
- Любовта има доста измерения и още повече форми, само че за нея е доста значима една обща причинност: любовта е обич единствено когато е почтена. Тоест когато в нея не са забъркани отрицателните човешки страсти и качества, като измама, боязън, уязвимост, необразованост и така нататък И в Библията даже написа: владей възприятията си и образовай сърцето си, т.е. бъди заслужен. Защо бяха толкоз доста хората, които гласоподаваха за мен? За късото време, в което форматът излъчваше нашия живот, феновете видяха метода, по който аз въобще пребивавам живота си. Разпознаха в мен своите качества и своите критерии за избор на едно или друго житейско решение. Аз постоянно заплащам сама цената на моите решения, освен това както на неверните, по този начин и на сполучливите. Не се опасявам да платя цената. Знам, че я има.
Не се пробвам да мърморя, когато се „ договарям” с живота,
не се пробвам да мина метър. Ценя хората, оценявам насладата, оценявам добротата в сърцето и така нататък „ Биг брадър” е формат, в който имитацията излиза скъпо, само че в това време и в който можеш елементарно да проследиш нечия житейска позиция, в случай че нея я има. Житейската позиция има отличителното качество да е непрекъсната. Аз я имам - постоянно. Имах я и във формата. Мисля, че феновете видяха точно това. А, че българският фен е интелигентен човек, който не би трябвало да бъде подценяван - това го знам сигурно и от дълго време. Затова, както и споделих на финала на „ Биг брат 2016”, моята победа е победа на хората, които разпознаха у мен своите лични качества. Аз обичам тези българи и съм щастлива, гордея се с това, че те обичат мен.
- Всъщност тъкмо тяхната голяма обич съумя да те разплаче най-после...
- Любовта, добротата, великодушието, достолепието, достойнството - това са качества на образованите сърца. За тях се изисква огромна мощ. Аз съм наясно какъв брой боли, до момента в който си образоваш сърцето. На мен не би трябвало да ми се изяснява през какво е минал един човек, който има тези качества - аз мога да си показва какво е усещал, по какъв начин е заспивал и по какъв начин се е събуждал, а и детайлностите нямат значение, значимо е, че е минал и е запазил човечността си - ето това постоянно може да ме разплаче. Човешката мощ да следваш себе си, да можеш да обичаш, да подкрепиш другите като теб.
- Разбрах, че си получила покана да се присъединиш към Ники Кънчев и Алекс Сърчаджиева като трети водещ. А това значи, че ще имаш положителната опция да продължиш под някаква форма повече от сполучливото си показване в Къщата…
- И аз го научих май от същото място (смее се). Истината е, че още не зная. Имахме преди време някакви диалози с продуцентите на шоуто, само че към този момент аз най-малко не съм осведомена за детайлностите. За всички е ясно, че аз просто водещ няма по какъв начин да бъда, в смисъл аз не мога да чета непознати изречения и да задавам непознати въпроси. Но мисля, че „ Биг брадър” с изключение на, че е биг е и извънредно смарт - и нееднократно през предишния сезон се убедих в неговата мъдрост. Ако той ме сложи в обстановка, която да ми е забавна, непредсказуема и аз да имам свободата да отвръщам откровено и персонално, то това ще е забавно за всички фенове.
- Ти си от хората, които постоянно се самокритикуват и са пределни перфекционисти. За какво най-често се превъзпитаваш? И по кое време е най-трудно да си дръпнеш юздите?
- Като начало ще се похваля, че от дълго време сложих юзди на перфекционизма и го трансформирах в много по-успешния и щадящ оптимализъм. През последните седмици се пробвам да обуздая възприятието си за отговорност или най-малко да слага себе си малко по-напред в редицата на тези, към които съм виновна. Защото, в случай че продължа да съм все виновна, няма да има по кое време да бъда щастлива, защото няма решения и дейности, които да удовлетворяват всички. Ето това си, дресирано през годините качество, превъзмогвам у себе си, или най-малко се пробвам, и доста се надявам, че ще съумея, а още повече се надявам, че ще получа навременна помощ, в случай че реша да потегли по познатия път и да стартира с безмълвното плетене на ризи от коприва (усмихва се) - въпреки всичко човек има и другари и те са за това.
- Ако този сезон на „ ВИП брадър” е отдаден на любовта, то упованията към теб сигурно ще клонят към метод, който да припомня емблематичното ти предаване „ Искрено и лично”. В този смисъл това звучи като една много сполучлива формула от страна на продуцентите. Но пък ти мъчно би могла да бъдеш вкарана в риалити сюжет, който не импонира на вътрешното ти чувство за хора и обстановки?! Как си се представяш в този случай?
- Не зная по какъв начин да отговоря. Аз съм „ Искрено и лично”. Участието ми в „ Биг брат 2016” също може да мине под мотото: „ Искрено и лично”. Аз пребивавам по този начин. Където не е откровено и персонално, мен ме няма, и това е ясно на всички умни хора. Не играя, не оплитам интриги, не вземам участие в театри, не се присламчвам до болшинството единствено, тъй като е многочислено, пробвам се да не неистина себе си. Ясно е и, че няма такава цена, която да може да ме склони, да ме принуди да бъда някъде, където не е откровено и персонално. Риалитито по тази причина е риалити, тъй като сюжетът следва ставащото, а не противоположното. На мен ми е забавно човешкото държание и реакциите, забавно ми е да ги дешифрирам - това е същинско наслаждение за мен. Така, че ще забележим, в действителност не зная още.
- Помня, че когато излезе на финала, сподели: „ България е към този момент изменена!” Колко е значимо това обръщение за всеки един човек пред дребния екран, а и освен там – за всеки, който би желал да има вяра, че няма непреодолими обстановки?
- А кой не знае, че няма непреодолими обстановки, с изключение на две: убитата душа и убитата обич - всичко друго е преодолимо, постоянно са задоволителни няколко телефонни позвънявания. И няма потребност да се има вяра в това - би трябвало да се знае. А, че България е друга подозирах от дълго време, само че успеха ми в „ Биг брадър”, успеха на „ тима на попфолка” над
псевдоинтелектуалците сподели тъкмо това - хората в България към този момент умеят да разграничават искреността от имитацията, достолепието от имитираната псевдочест, смелостта от наглостта, емоционалността от грубостта, добротата от нелепостта и така нататък При това освен да ги разграничават, само че и да пазят същински скъпите качества. Не мога да не повторя, че се преклонявам пред мъдростта на феновете, в която в никакъв случай не съм се съмнявала.
- А помниш ли по кое време надскочи за първи път себе си? Човек се калява, с цел да заслужи сходен темперамент!
- Мисля, че и аз, като множеството хора, по-лесно надскачам себе си на работното място. Когато, обаче, там се понаучиш да отстояваш позициите си и освободиш време и пространство, то по-лесно можеш да приложиш „ наученото” в персоналния си живот, където самозаблудите, обидите, страстите, възприятията, т.е. неналичието на ясна логичност, основават съществени главоболия. Така, че моите скокове над себе си започваха преди 20-тина години в Регионален ТВ център Русе и продължиха много време. Някъде тогава ми стана ясно, че
не мога да си изкривявам душата - прекомерно ми е скъпа
че не мога да заблуждавам хората, които са ми се доверили и, че положителното зрителско отношение за мен е доста скъпо. После лека-полека прилагах наученото на работа в персоналния си живот. Отказвах да върша взаимни отстъпки и да притеснявам душата си, не се помирявах с това да понасям следствията от неверните си настройки и като техен резултат - неправилните избори. И по този начин последователно крачка след крачка станах това, което съм в този момент: влюбена, предана, щастлива. Реално, единственото което сме в положение да променим, това сме самите ние. Можем да променим само себе си. Ако в живота ни идва от ден на ден наслада и благополучие, значи се движим вярно, в случай че не - то би трябвало да се мисли, и то в тишина.
- Обичаш ли борбите? Когато видяхме сълзи в очите ти в края на предния сезон, бе доста нетипично – нещо, което изненада даже самата теб. В същото време, когато знаят, че са на екран, доста от известните ни персони обожават да драматизират, да преекспонират и даже да центрират личната си пародийност.
- Всъщност, аз не обичам борбите и нормално поставям доста старания, с цел да ги избегна. С мен постоянно можеш да се разбере всеки интелигентен човек, освен това няма значение на какви позиции сме в началото, а и към края на връзките ни. Аз почитам непознатото мнение и позиция, само че отхвърлям да заплащам за непознатите решения, отхвърлям различен да избира вместо мен моята позиция, и да ми внушава мнението си. И, когато насреща има човек, който не се интересува от моя избор, то той заплаща скъпо за това си недовиждане, тъй като чува за себе си неща, които не желае да чуе, а в това време самият прелестно ги знае. А след това следват дейности.
Няма по какъв начин да се примиря с каквато и да било форма на иго
В последна сметка много кръв е проляло човечеството за своята лична независимост. Мога да бъда владеене само на индивида, който обичам. А във връзка с драматизациите, ще би трябвало да повторя всичко, което към този момент споделих за имитациите. Позата на жертвата, на трагичния воин, естествено, ме отвращава, както и всяка друга поза. Ти знаеш моята доктрина за известните хора - от положително детство известен не се става. Повечето известни хора имат вътрешен дисбаланс. По-важно е по какъв начин го преодоляват.
- Замисляла ли си се кое в действителност те прави толкоз събрана и съсредоточена в сложните моменти? Както добре сподели, а и съобщи освен за присъединяване си Брадъра, а и въобще – „ мога да се оправя с всеки кретен”!
- Мисля, че такава събрана и съсредоточена ме прави Любовта и поклонението пред всяка забележителна, въодушевила ме персона, за която зная. Пред многото хора преодолели, осмелили се, отрекли се, усамотили се, победили, завършили. И да, аз мога да се оправя с всеки глупак, тъй като го разбирам, а той в никакъв случай няма по какъв начин да разбере мен.
- „ Отборът на попфолка”, както се бяхте кръстили с Емануела и Боби, от дълго време излезе от периметъра на шоуто и като че ли се трансформира в нарицателно, с което се уязвява това псевдоповедение на по този начин наречените „ интелектуалци” в обществото - които жонглират с думичката „ морал” с лекотата, с която биха посочили и междинен пръст…
- Любимите ми двойни стандарти. Всяка спекулация, в която участваме, е почтена активност, и всяка почтена активност, в която не участваме, е долна спекулация. У нас интелектуалците по този начин се държат от години, че е срамно да си интелектуалец. Често това значи да си подкупен, повратлив гнусар, който от дълго време е не запомнил какво е чест и персонално достолепие. Няма значение какво декларираш и по какъв начин се наричаш, или какъв брой облечен твърдиш, че си, до момента в който се разхождаш гол. Има значение само какъв си действително. Как постъпваш, когато ти е мъчно. Как понасяш щастието на хората към себе си. Дори проблемите ти не те характеризират - характеризира те методът, по който се справяш с тях. И в последна сметка единственият, на който дължиш пояснение - това си самият ти, самичък пред себе си.
- Пишеш книга за присъединяване си в шоуто, в която евентуално ще пресъздадеш и моменти, които не сме имали опция да проследим. Докъде стигна с нея и по кое време да чакаме появяването й, тъй като тя сигурно ще провокира вълна от интерес?
- Мдааа, малко трудно потегли книжлето. Все не можех да му намеря точната формула, само че към този момент я приключих. И скоро влиза в щемпел. Изпратих я на младежи, които познавам като почтени другари, да я прочетат и да ми дадат противоположна връзка. Всички настояват, че им е дала сили и ги е въодушевила да не се предават, да се борят, да отстояват себе си. Признавам, че това беше задачата ми - да опиша всички паралели сред „ Биг брадър” и самият живот. И мисля, че се оправих. В книгата няма махленщина, няма пояснения, няма изясняваници постфактум. Аз не обичам това. Заглавието й е: „ Искрено и персонално за Големия VIP Brother”.
- А можеш ли да издадеш нещо от или за книгата в задатък?
- Мисля, че е забавно да кажа, че всяка книга ще има собствен неповторим номер-ключ, с който ще може да се отваря уеб страницата към книгата, в който има илюстрации към нея във тип на къси откъсчета от моето присъединяване във формата, само че - по-важното: има доста скъпа литература за саморазвитие. Част от материалите, по които сме правили предаванията по приложна логика на психиката. Мисля, че те трансформираха мен, по тази причина ми се желае да ги дава на хората, които желаят да трансформират себе си.
- Пак ще ти напомня една мисъл на Махатма Ганди, която изключително доста пасна на присъединяване ти в този формат: „ Първо те пренебрегват, след това ти се присмиват, след това те санкционират и най-после ти побеждаваш!” Ако я съотнесеш в житейски аспект – евентуално не са малко случаите, когато си побеждавала точно по този метод?!
- Или Махатма Ганди е омагьосал и мен, или това е формулата на същинската победа, при която с цел да стигнеш до нея, си се претопил по този начин, че е останал единствено металът. Все едно какъв е, значимото е да е незамърсен. И още веднъж - благодаря на всички, които победиха дружно с мен. Бих им се поклонила още един път - това е моят метод да покажа уважението и благодарността си за съпричастността и съмишлието.
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. " ШОУ "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ