Мец е град на три хиляди години. Бил е голям Келтски център през

Мец - киш Лорен от слънчев камък

Мец е град на три хиляди години. Бил е голям Келтски център през желязната ера, по-късно става доста значимо комерсиално и политическо средище по време (на) и след войните на Цезар с Галите, а след тях става столица на кралството Австразия на Меровингите и на идната ги династия на Каролингите.

В Мец се е зародило Грегорианското песнопение, което се практикува и до през днешния ден в Католическата Църква. В допълнение, през днешния ден грегорианската музика се употребява за медитиране, а от време на време за декор на събирания, които изискват спокойна конюнктура. Можете да чуете образец за този тип музика тук.

Мец наподобява като дете от разбъркан брак – толкоз френски и толкоз немски по едно и също време. Това е столицата на Лотарингия (Лорейн, Лорен)- в миналото кралство, а в този момент регион на Франция. Елзас и Лотарингия са проблематична зона в връзките сред Германия и Франция от епохи. Мец е ситуиран на основно място във връзка с пътищата – значим в комерсиално и военно отношение факт през всяка ера, само че изключително през междинните епохи. Днес има и други възможности в превоза – влакове, самолети, само че това не постоянно е било по този начин. Градът е бил независим и мощен, бил е една от дребното самопровъзгласили се републики в Европа. И през днешния ден се вижда въздействието по едно и също време на френската и на немската просвета, в това число характерния език/акцент, който приказват хората тук.

Мец е дал своя принос за цивилизацията и посредством храните, произлезли от тук, сред които киш Лорен, знаковите френски сладки маделини, пастет Лорен, сливи Мирабела, вино и коняк.

Имахме опцията да минем през Мец за два дни в късната есен на предходната година. Посещението ни не беше характерно туристическо, само че ситуацията ни предразположи и подтикна да забележим най-малко главните забележителности на града.

Мецката Катедрала „ Свети Стефан “е издигната сред 1220г. и 1552г., когато е и осветена. Катедралата е висока 42м, което я прави една от най-високите готически постройки в Европа и третата по височина черква във Франция. Изградена е като събирателна постройка на две по-малки църкви, за да бъде основната епископална катедрала на Лотарингия. Най-високата кула на постройката е 91м. и е забавна със закачената 11 килограмова камбана. Когато е извисена за пръв път през 1605г., камбаната е била употребена, с цел да известява на жителите за евентуални врагове, които наближават към Мец. С годините камбаната е трансформирала фунциите си и по време на френската окупация 1552-1790 камбаната е биела всяка вечер в 6.00 ч., с цел да пожелае „ лека нощ на краля на Франция и фамилията му “. Камбаната е била за последно през 1918г., когато французите си върнали Мец назад от Прусия.

Всичко в остарелия центърът на Мец, в това число катедралата, е построено от един доста необикновен камък-Pierre de Jaumont (камъкът на Jaumont). Това е 175 милиона годишен оолитов варовик от интервала Горна юра (времето на динозаврите), който се вади в камноломните на близката планина Malancourt-la-Montagne. Името Jaumont е редуциране от Jaumont-Montagne, което значи Жълтата планина. Камъкът е именуван с обич „ безоблачен камък “, тъй като придава топлота на постройките, изключително в сивите зимни дни. Жълтият цвят се дължи на стоманената наслойка, която се е образувала и задържала във варовика.

Всяка фигура по външните стени на катедралата е изтънчено направена. Може да се преглежда с часове. Вижда се какъв брой труд и средства са вложени.

Точно до основния вход се бяха изправили две отлично облечени мощни румънски ромки, които просеха, явно не от потребност, а тъй като това им е специалността. Изглеждаха по-скоро заплашително, в сравнение с за жалост. Много неприятно и несвоевременно, само че и никой не ги изгони.

Най- забележителното е, че това е катедралата с най-голяма повърхност на витражите в света: 6,496 кв.м., което с изключение на всичко друго я прави впечатляващо осветена вътре на естествена дневна светлина. Това справедливо ѝ е спечелило прякора God’s lantern (Божият фенер). Вътре всичко е внушително. Дължината на пътеката, която виждате на фотографията, е 123.3м. от стена до стена. Hermman von Münster (1330-1392) е майсторът, който е изработил първия кръговиден стъклопис в дъното.

Стъклописът е с диаметър 11.25м. и е обезпечил на майстора си място в криптата на катедралата (под олтара), където почива и през днешния ден дружно с други персони, съдействали финансово или посредством изкуството си за построяването на катедралата.