Метростанцията ви е далеч, нямате удобна връзка, улицата е с

Метростанцията ви е надалеч, нямате комфортна връзка, улицата е с кратери, трамваят ще се разпадне, подлезът е нещо приблизително сред тоалетна и тунел на ужасите, на Графа му падна " р " -то и се трансформира в нарицателно за гаф – плочките са криви, образуват се локви, чакате в запушване, смятате, че цената на билета е доста за сходно качество, детето ви не е признато в градина, вечер си затваряте прозорците, с цел да не влезе замърсен въздух.... Така е, тъй като всичко хубаво от София е отишло във Фандъкова .
Качеството, функционалността, симетрията и успеваемостта на ремонтните действия. Всичко това е в непоклатима структура в непукизма на госпожата. Тя е преподавател, не забравяйте и всякога ни преподава урока си, набива ни го в главичките постоянно и настойчиво (за по-сигурно постави перките по Графа и те да ни набият главичките) – изчаква нужното време, появява се пред ТВ екраните и закаканизва – " всички би трябвало да поставим старания ", " резултатите са забележими ", " през ХХ година прокарахме ХХ км метро, строим ХХ градини ", " изпълнителите ще бъдат санкционирани ".
В съвестта ѝ е чисто, пречисто, заради празнотата, където би трябвало да се настани това качество. Там е едно проветриво място, което не задържа никакъв гаф, простете  - замърсен въздух . Освен това тя не диша, по какъв начин да си поеме въздух, до момента в който изрежда всичките си заслуги, когато получи въпрос всъщност.
Пред очите ѝ е хубаво, тъй като не вижда по-далече от носа си. Фикусът в кабинета ѝ стига - за какво желаете повече дървета? А стажът ѝ като учителка евентуално я кара да прави всичко допустимо, с цел да не се мъчат други учителки с тез софиянчета.
Стабилността на градското ръководство на столицата е желязно, не стоманЕно, като безотговорността на русокосата " р " -ъкаща дама. Проектантите, реализатори, зам.-кметове, софиянци, остаряла ВиК мрежа, законодателство, пришълци от провинцията. Цялата отговорност на кметицата се разлива като пролетен проливен дъжд по софийска улица със запушена шахта.
Тя е възпитанието на младото потомство, което схваща за какво множеството политици са лъжци, когато са ги чули сутринта в новините по какъв начин се работи по дребните улички, а детето одеве се е спънало в преносима плочка. Тя е гражданското схващане на децата (дори и те не ѝ вярват), които споделят: " Първо да оправи улиците, а след това да строи аквапарк. "
Тя е устойчивото бъдеще, което (докато се препъваш по същия тоя Граф) поражда концепцията да се направи една ваденка в цялостен растеж косо на тротоара (и в по-голям размер ще ѝ я направим), по който да минават напред-назад трамваи и хора, че да остане спомен за всеки идващ кмет по какъв начин НЕ съдебна експертиза прави.
Тя е безкрайността, тъкмо като минутите оставащи до идването на идващия рейс или 3-те минути, светещи на таблото (там, където го има), прескачащи закона на времето и разтягащи се повече и повече. Тя е безкрайността на търпението на софиянци, на нелепостта да се допусне, като опция (доколкото се познаваме), да бъде определена за следващ път за кмет на София.
Всичко хубаво в София е във Фандъкова. Тя е като един мираж, в който имаме постоянен и първокласен градски превоз с билети за време, с безвъзмездни карти за всички възпитаници, едни красиви и безвредни градски паркове и алеи, чист въздух, зелени билети, когато го няма, законно строителство, грижа за паметниците на културата, зелени площи, градинки и детски градини... Какво ли няма в този оазис... Само нас ни няма.
Автор: Евгения Чаушева