Методи Байкушев и Цветелина Георгиева Да си представим, че български

Методи Байкушев и Цветелина Георгиева

Да си представим, че български експортьор от Смолян има да получава пари от дебитор в Лион. В общия случай, с цел да събере вземането си, българският бизнесмен ще би трябвало да води скъпо и времеемко правосъдно произвеждане във Франция.

Но в Европейски Съюз към този момент има необятен набор от други благоприятни условия за деяние, които могат да спестят доста пари, старания и време на правилните търговци. Днес съдът в Смолян може да издаде европейска заповед за запор, която ще бъде изпълнена във Франция или в друга страна, където длъжникът има банкови сметки. Налагането на запор върху сметки постоянно служи като задоволителен тласък за длъжника да погаси дължимите суми, с цел да се избегнат по-нататъшни правосъдни дейности и разходи. Опитът демонстрира, че сходно развиване е извънредно удобно за кредитора, който може за броени дни да събере вземането си.

Регламент № 655/20141 (Регламент) се ползва от началото на 2017 година, като бизнесът към този момент сполучливо се възползва от него. Все повече кредитори на длъжници в други страни от Европейски Съюз осъзнават, че могат да постановат бързо и на ниска цена запори върху банкови сметки в друга страна членка по реда на Регламента. Така в доста случаи към този момент не се постанова фирмите да желаят поръчителство от съда по местоживеене на длъжника или пък да вървят по остарелия път за допускане на поръчителство по реда на българския процесуален закон, което по-късно да бъде привеждано в осъществяване в чужбина по общия и комплициран ред. Изборът сред другите разновидности зависи от редица съответни условия – етапа на правосъдното произвеждане (ако такова е започнало), информацията, с която кредиторът разполага по отношение на сметките на длъжника, типа на имуществото, което ще служи за поръчителство и така нататък Всички тези условия следва да бъдат деликатно оценени, с цел да се вземе вярно стратегическо решение и ползите на кредитора да бъдат опазени в оптималната степен.

Ефектът на изненадата

Регламентът предлага благоприятни условия, които не са за подценяване, стига несъмнено кредиторът (или по-скоро неговият адвокат) да знае по какъв начин да се възползва от тях. Регламентът е потребен най-много с това, че подсигурява резултата на изненадата по отношение на неизправния дебитор. Той не узнава за формираното против него произвеждане досега, в който сметката му към този момент е блокирана. Така, длъжникът, който е далечен на хиляди километри и живее с мисълта, че кредиторът се е отказал да търси правата си, внезапно се оказва с натрапен запор. И тогава небрежно се " сеща “, че има да заплаща една фактура на някого там в България.

Регламентът е използван, когато банковата сметка на длъжника се намира в страна членка, друга от страната, в която се намира кредиторът или в която се желае запорът.

За да може български съд да издаде заповедта, той би трябвало да е способен да постанови решение всъщност на разногласието. Тази подготвеност ще е налице да вземем за пример, в случай че е уредена в контракт сред страните, в случай че е породена щета на българска територия, в случай че е налице проблем при доставка на артикули в България, в случай че са зародили връзки с клон на задгранична компания в България, в случай че се предявява иск против осигурител или от консуматор, както и в други случаи, уредени в европейското право.2 Ако не са налице предпоставките за подготвеност на българския съд, заповедта ще бъде издадена от съда по местоживеенето на длъжника или по мястото, където са открити банковите сметки, и ще бъде изпълнена по същия метод, както в случай че бе издадена в България. Тоест, Регламентът е потребен инструмент и при класическия случай – българска компания доставя артикули в Испания, само че не получава заплащане от локалното сдружение адресат. Тогава може да се желае допускане на запор против испанския покупател от испанския съд. Издадената заповед се извършва непосредствено в Испания.

Запор на сметки в чужбина заобикаля скъпо дело

Запорът може да бъде позволен още преди да е заведено дело, по време на делото или след неговото привършване. Практическият опит на създателите на публикацията демонстрира, че дело може и въобще да не бъде заведено, в случай че длъжникът реши да заплати непринудено след запора. Кредиторът би трябвало да знае банковата сметка на длъжника, която желае да запорира, или най-малко да знае в коя банка е открита тя. На процедура тази информация постоянно е известна на кредитора или би могла да бъде относително елементарно узната. Няма спънка да се желае запор и на повече сметки.

Унифицирана и относително елементарна процедура

Молбата за издаване на заповедта се подава посредством общоприет формуляр. Такива формуляри са планувани от Регламента за всяко деяние от производството, без значение дали то се прави от страна, от съда, от изпълнителния орган или от банката, в която се постанова запорът. Целта на формулярите е процедурата да бъде улеснена, само че на процедура се оказва, че са налице известни компликации при попълването им и превода им. Тези компликации обаче не са непреодолими за правист с задоволителен опит в правото на Европейски Съюз.

Българският съд, пред който е подадена молбата, се произнася в къс период, безусловно до няколко дни. Макар Регламентът да планува запорът да бъде допускан по предписание единствено против показване на гаранция, в реалност това може да не се наложи, в случай че кредиторът е развил задоволително безапелационна теза и е показал солидни доказателства за изискуемостта на вземането си и за обезпечителната си потребност.

Не единствено бързо, само че и на ниска цена

Този инструмент е в действителност на ниска цена. Таксата за допускане на обезпечението в България е същата като при издаване на обезпечителна заповед по българския процесуален ред – 40 лева

Снабден с издадената заповед за запор, кредиторът може да изиска привеждането ѝ в осъществяване в съответната страна членка, където са банковите сметки на длъжника. Поначало съдът, който издава заповедта, би трябвало да съобрази, че същата следва да бъде връчена на длъжника (разбира се, откакто запорът към този момент е натрапен, с цел да не се осуети изненадата). Това обаче не всеки път се случва на процедура, което може да се наложи кредиторът самичък да провежда изпращането на документите в съответната страна. Познаването на езика и правната система на тази страна или поддържането на подобаващи контакти с локални адвокати биха могли да се окажат от създание значение за бързото налагане на запора.

Документите, които се изпращат в чужбина, в общия случай следва да бъдат преведени на съответния език на страната членка. Но в случай че кредиторът потвърди, че длъжникът схваща и различен език, документите за връчване на длъжника може и да са на този различен език. Това би икономисало спомагателни разноски за превод.

И по този начин, откакто заповедта е издадена и изпратена в съответната страна членка, е въпрос на броени дни сметката да бъде запорирана. Изпробвано на процедура в Германия, налагането на запора лиши едвам 5 работни дни. Самата процедура по запора се урежда от вътрешния ред на съответната страна, като Регламентът планува дейностите да бъдат осъществявани в оптимално къси периоди и кредиторът да бъде осведомен навреме за резултата от запора. В доста от случаите, още преди да му бъде връчено публично известие за запорираната наличност, кредиторът към този момент е получил непринудено заплащане от длъжника (който е „ подтикван “ от решителността и находчивостта на кредитора в другия завършек на Европа).

С заплащането към този момент е отпаднала потребността от предприемане на по-нататъшни дейности. Но защото заплащането не анулира автоматизирано запора, кредиторът следва да постави дължимата грижа и да подаде молба за анулацията му. В противоположен случай той носи отговорност за вероятно породени вреди на длъжника.

Като минус на Регламента следва да се регистрира относително късият период, в който кредиторът би трябвало да предяви желае си всъщност, откакто е позволено авансово поръчителство на иска3. Ако длъжникът не е по този начин благоразположен да заплати дължимата сума незабавно след налагане на запора, кредиторът може да не получи задоволително бързо информация за това каква сума е запорирал. А тази информация може да се окаже решаваща за преценката дали да се заведе иск всъщност или не. Въпреки това, съществуват известни процесуални благоприятни условия за печелене на в допълнение време, през което кредиторът да узнае наличността по сметката и да вземе съответно решение за идващите си стъпки.

С думи елементарни – в случай че производител от Перник продава артикули на покупател в Залцбург и страните са уговорили, че разногласията ще се вземат решение от българския съд, пернишкият производител ще може да желае от Окръжен съд Перник да допусне запор на сметката на доставчика в Австрия. Или в случай че, при липса на други ангажименти, покупател от Перник получи артикули от снабдител от Залцбург, те се окажат дефектни и възникне право да се търси наказателна клауза, тогава той ще може да желае от Окръжен съд Перник да допусне запор на сметката на доставчика в Австрия.

Европа в услуга на бизнеса

През късото време, за което се ползва, Регламентът се трансформира в сполучливо средство за бързо и налично споразумяване на противоречиви връзки. Това е следващият акт на европейския законодател, който прокарва пътя за по-ефективно правораздаване в услуга на действието на вътрешния пазар на Европейски Съюз.

* Статията цели запознаването на българския бизнес с една съответна опция, която дава правото на Европейски Съюз при споразумяване на връзките с търговски сътрудници от страни членки. Материалът е предопределен за необятната аудитория, не претендира за пълнота или теоретичен принос и не съставлява съответен юридически съвет.

** Методи Байкушев има богат на практика опит в събиране на вземания и процесуално посланичество и арбитраж по търговски каузи – както вътрешни, по този начин и интернационалните. Член е на Арбитражния съвет на Арбитражния съд при КРИБ, общоприет секретар на Националния комитет в България на Международната комерсиална камара (ICC) и член на арбитражната комисия при ICC. Основната му експертиза се добавя от забележителния му опит в областта на производства по неплатежоспособност, публични поръчки, строителни разногласия и административни каузи. Преподава бизнес право в Американския университет в България (АУБГ), гр. Благоевград. Адв. Байкушев е отличен като водещ юрист от IFLR 1000 и е предложен от влиятелното издание Legal 500.

*** Цветелина Георгиева има сериозен опит в комерсиалното и облигационно право. Специализира в областта на процесуалното посланичество по събиране на вземания, каузи с интернационален детайл, правосъдни искания за отсъждане на компенсации за имуществени и неимуществени вреди. Участник в плана " Регламент 1215/2012: Какво предлага и по какъв начин работи? “.