Методи Ананиев: Никой не ми се е обаждал от Нефтохимик
Методи Ананиев даде изявление пред bgvolleyball.com. Той описа за представянето си през годината. Методи удостовери, че желае да играе за националния тим, макар че Пламен Константинов не помни да го повика за мачовете от " Лигата на нациите ". Ананиев съобщи, че може да продължи кариерата си в България.
Ървин Нгапет получи една година условна присъда
Шофьорската брошура на френската " звезда " е отнета за същия интервал
Какъв сезон изпратихте с клубния си отбор Лучничка (Бидгошч) в Полша?
- Сезонът беше сложен и дълъг, само че персонално за мен беше добър. Беше хладно (смее се).
До в този момент най-вероятно не свързвахте Полша с нищо позитивно предвид на травмите ви в предишното там...
- Отидох със смесени усеща там. Не бях доста сигурен дали желая да се върна в Полша.
Съжалявате ли, че се върнахте?
- Не, никога. Играх добре през целия сезон. Отборът имаше доста проблеми, както финансови, по този начин и с доста травми. Имаше състезатели, които направиха нелепости, които даже не са за споменаване. Можехме да се борим за много по-предни позиции, само че всички тези глупави обстановки и грешките в организацията ни попречиха.
Това значи ли, че няма да останете в Полша идващия сезон?
- Да, сигурно няма да остана там.
А накъде сте се ориентирал ?
- В момента на на никое място. Всичко е на фаза говорене. Няма нищо публично.
Напоследък е съвременно Нефтохимик да притегля волейболни национали. Можем ли да чакаме и вие да станете част от селекцията на бургазлии?
- Никой не ми се е обаждал от Нефтохимик.
А бихте ли се върнал в България?
- Естествено. Бих се върнал, само че зависи от доста неща. Не ми остава още доста да играя волейбол. Надявам се още 3-4-5 години да мога да изкарам. В момента не виждам толкоз мястото, а да е добре от финансова позиция поради фамилията ми.
Като наблюдавате българското състезание, по какъв начин ви се коства равнището?
- Определено равнището много се е вдигнало. Имах опция да виждам огромна част от мачовете, които се излъчваха по малкия екран. Миналата година тимовете бяха еднообразно слаби. Тази година, не знам дали е поради работата на треньорите или поради усъвършенстваните условия, само че имаше много тимове с по-добър бюджет от предходните години.
Вдигна ли равнището Нефтохимик?
- Като цяло си имаше едно равнище на заплати, което се поддържаше в цяла България и никой не искаше да минава границата. Бяха единствено локални състезатели, които са привикнали да получават тези пари и нямаше смисъл да се подвигат заплатите. Разбира се, със заплатите и качеството на волейбола.
Дойде време за националния тим, само че вие не получихте повиквателна. Очаквахте ли въпреки всичко да попаднете в сметките на Пламен Константинов?
- Щях да се веселя, в случай че ме повика, само че не ми е уязвил достолепието. Не съм имал горящо предпочитание на всяка цена на бъда там. Така е решил треньорът. Явно за момента не му дотрябвам.
А играе ли ви се за националния тим? Някои състезатели отхвърлиха...
- Ествествено, че ми се играе за националния тим. Въпросът е, че изиграх много мачове с клубния си тим и с многото неуредици и многото забавени заплащания, имах потребност от една двумесечна отмора отвън волейбола. Още повече, че цяла година бях без моето семейство. Така нещата се получават малко мъчно. Доста от хората, които пътуват в чужбина, пътуват със фамилията. За страдание, при мен нещата не се получават по този начин. Не, тъй като не желая, а тъй като е по-добре за моето семейство да е тук. Всеки си има работа, всеки си има отговорности.
Липсва ли ви националният тим?
- И да, и не. Липсва ми преживяването, липсва ми публиката, липсват ми страстите. Не ми липсва от позиция на това, че, когато съм там, нямам време за възобновяване. Като бях на 20-25 години нямах проблем да играя без отмора, само че в този момент е друго.
Със сигурност в този момент няма да ви липсва и лагера на Белмекен...
- В интерес на истината в никакъв случай не съм бил на лагер на Белмекен. Чувал съм доста истории, само че всичко се свежда до тях, а не до персонален опит (смее се).
На вашата позиция в националния тим сносно се показва Розалин Пенчев. Как ви се коства на вас?
- Розалин израстна извънредно доста в последните две години. Натрупа опит в Аржентина. Там непрекъснато беше №1. С всяка година несъмнено играе все по-добре и по-добре. В първите години е най-трудно до момента в който придобие убеденост. Разликата сред това да играеш за клубен тим и да играеш в народен тим е много огромна.
Не ви ли се коства, че даже брат му Николай Пенчев остана в неговата сянка?
- Проблемът е, че Ники не игра цялостен сезон. Може би за момента му липсва малко игрово време. Това е преценка на треньора. В множеството мачове в Полша не беше титуляр. Ники не беше контузен, просто в тима разчитаха на различен състезател. Може би по тази причина сега Розалин е на напред във времето.
Този сезон в националния тим има неналичия, нови имена и остарели кучета. Получи се една много забавна сплав. С оглед на селекцията какви са възможностите на националния тим в първия шампионат от Лигата на нациите?
- В последна сметка няма избор. Ние постоянно сме били в топ 10 на света. Не би трябвало никой да ни отписва. Наистина Цветан Соколов е най-хубавият диагонал, с който България разполага. Но пък в последнте две години Боян Йорданов играе доста добре. Николай Учиков в последните пет години играе доста добре. България постоянно е имала положителни диагонали и положителни центрове, тъй че не виждам проблем на тези позиции макар травмите на Ники Николов и Теодор Тодоров. Конкретно за Лигата на нациите...смятам, че първият шампионат ще е напасване. Мачовете в Китай ще са като контроли, с цел да може да се види на кого може да се разчита. Предполагам, че тези неща могат да се видят и на тренировката, само че не е същото като на мач.
Ървин Нгапет получи една година условна присъда
Шофьорската брошура на френската " звезда " е отнета за същия интервал
Какъв сезон изпратихте с клубния си отбор Лучничка (Бидгошч) в Полша?
- Сезонът беше сложен и дълъг, само че персонално за мен беше добър. Беше хладно (смее се).
До в този момент най-вероятно не свързвахте Полша с нищо позитивно предвид на травмите ви в предишното там...
- Отидох със смесени усеща там. Не бях доста сигурен дали желая да се върна в Полша.
Съжалявате ли, че се върнахте?
- Не, никога. Играх добре през целия сезон. Отборът имаше доста проблеми, както финансови, по този начин и с доста травми. Имаше състезатели, които направиха нелепости, които даже не са за споменаване. Можехме да се борим за много по-предни позиции, само че всички тези глупави обстановки и грешките в организацията ни попречиха.
Това значи ли, че няма да останете в Полша идващия сезон?
- Да, сигурно няма да остана там.
А накъде сте се ориентирал ?
- В момента на на никое място. Всичко е на фаза говорене. Няма нищо публично.
Напоследък е съвременно Нефтохимик да притегля волейболни национали. Можем ли да чакаме и вие да станете част от селекцията на бургазлии?
- Никой не ми се е обаждал от Нефтохимик.
А бихте ли се върнал в България?
- Естествено. Бих се върнал, само че зависи от доста неща. Не ми остава още доста да играя волейбол. Надявам се още 3-4-5 години да мога да изкарам. В момента не виждам толкоз мястото, а да е добре от финансова позиция поради фамилията ми.
Като наблюдавате българското състезание, по какъв начин ви се коства равнището?
- Определено равнището много се е вдигнало. Имах опция да виждам огромна част от мачовете, които се излъчваха по малкия екран. Миналата година тимовете бяха еднообразно слаби. Тази година, не знам дали е поради работата на треньорите или поради усъвършенстваните условия, само че имаше много тимове с по-добър бюджет от предходните години.
Вдигна ли равнището Нефтохимик?
- Като цяло си имаше едно равнище на заплати, което се поддържаше в цяла България и никой не искаше да минава границата. Бяха единствено локални състезатели, които са привикнали да получават тези пари и нямаше смисъл да се подвигат заплатите. Разбира се, със заплатите и качеството на волейбола.
Дойде време за националния тим, само че вие не получихте повиквателна. Очаквахте ли въпреки всичко да попаднете в сметките на Пламен Константинов?
- Щях да се веселя, в случай че ме повика, само че не ми е уязвил достолепието. Не съм имал горящо предпочитание на всяка цена на бъда там. Така е решил треньорът. Явно за момента не му дотрябвам.
А играе ли ви се за националния тим? Някои състезатели отхвърлиха...
- Ествествено, че ми се играе за националния тим. Въпросът е, че изиграх много мачове с клубния си тим и с многото неуредици и многото забавени заплащания, имах потребност от една двумесечна отмора отвън волейбола. Още повече, че цяла година бях без моето семейство. Така нещата се получават малко мъчно. Доста от хората, които пътуват в чужбина, пътуват със фамилията. За страдание, при мен нещата не се получават по този начин. Не, тъй като не желая, а тъй като е по-добре за моето семейство да е тук. Всеки си има работа, всеки си има отговорности.
Липсва ли ви националният тим?
- И да, и не. Липсва ми преживяването, липсва ми публиката, липсват ми страстите. Не ми липсва от позиция на това, че, когато съм там, нямам време за възобновяване. Като бях на 20-25 години нямах проблем да играя без отмора, само че в този момент е друго.
Със сигурност в този момент няма да ви липсва и лагера на Белмекен...
- В интерес на истината в никакъв случай не съм бил на лагер на Белмекен. Чувал съм доста истории, само че всичко се свежда до тях, а не до персонален опит (смее се).
На вашата позиция в националния тим сносно се показва Розалин Пенчев. Как ви се коства на вас?
- Розалин израстна извънредно доста в последните две години. Натрупа опит в Аржентина. Там непрекъснато беше №1. С всяка година несъмнено играе все по-добре и по-добре. В първите години е най-трудно до момента в който придобие убеденост. Разликата сред това да играеш за клубен тим и да играеш в народен тим е много огромна.
Не ви ли се коства, че даже брат му Николай Пенчев остана в неговата сянка?
- Проблемът е, че Ники не игра цялостен сезон. Може би за момента му липсва малко игрово време. Това е преценка на треньора. В множеството мачове в Полша не беше титуляр. Ники не беше контузен, просто в тима разчитаха на различен състезател. Може би по тази причина сега Розалин е на напред във времето.
Този сезон в националния тим има неналичия, нови имена и остарели кучета. Получи се една много забавна сплав. С оглед на селекцията какви са възможностите на националния тим в първия шампионат от Лигата на нациите?
- В последна сметка няма избор. Ние постоянно сме били в топ 10 на света. Не би трябвало никой да ни отписва. Наистина Цветан Соколов е най-хубавият диагонал, с който България разполага. Но пък в последнте две години Боян Йорданов играе доста добре. Николай Учиков в последните пет години играе доста добре. България постоянно е имала положителни диагонали и положителни центрове, тъй че не виждам проблем на тези позиции макар травмите на Ники Николов и Теодор Тодоров. Конкретно за Лигата на нациите...смятам, че първият шампионат ще е напасване. Мачовете в Китай ще са като контроли, с цел да може да се види на кого може да се разчита. Предполагам, че тези неща могат да се видят и на тренировката, само че не е същото като на мач.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ