Предстои пикът на най-яркия летен метеорен поток - Персеиди
Метеорният поток Персеиди се завръща, с цел да озари небето с прояви на светлина и цветове, съобщи Асошиейтед прес.
Ежегодният метеорен поток, който е деен от юли, доближава своя най-много преди зазоряване в понеделник, 12 август.
Това е един от най-ярките и лесни за наблюдение " звездопади ", по време на който феновете на небесните спектакли могат да видят " обилие от ярки сини метеори ", отбелязва астрономът Дон Полако от университета на Уоруик.
Според Американското метеорно общество тази година се чакат повече от 50 " падащи звезди " на час. Метеорният поток продължава до 1 септември.
Повечето метеорни потоци произлизат от парчета от комети. Източникът на Персеидите е кометата 109P/Суифт-Тътъл.
Метеорният поток е светлинно събитие, породено от дребни частици, които навлизат в земната атмосфера. Повечето от тях не са по-големи от песъчинки. Те са получени от разрушаването на комети, породили куп метеорни тела - ледени и прахови частици, въртящи се по предходните им орбити.
Родоначалник на Персеидите, упоменати за първи път в китайски хроники през 36 година след Христа, е кометата Суифт-Тътъл, открита през 1862 година Метеорният поток е получил наименованието си от съзвездието Персей, където се намира радиантът му (привидната точка, от която се появява).
Персеидите и техните " ярки огнени кълба " са по-лесни за наблюдаване от доста други метеорни потоци, отбелязва Бил Кук от НАСА.
" Звездопадите " нормално са най-видими сред среднощ и преди разсъмване. По-лесно е да се видят падащи звезди под мрачно небе, надалеч от градските светлини. Най-добра панорама към Персеидите ще има в Северното полукълбо. Метеорните потоци са най-ярки в безоблачни нощи при намаляваща Луна.
По данни на НАСА Персеидите се движат със скорост от към 60 километра в секунда или 250 пъти по-бързо от реактивен аероплан. Ако човек можеше да пътува с метеор от този поток, полетът му от Сан Франциско до Ню Йорк щеше да продължи една минута, вместо пет часа със аероплан. Когато доближат земната атмосфера с невероятната си скорост, тези частици изгарят при температури сред 3000 и 10 000 градуса - към 10 пъти по-високи от тази на вулканична лава.
Следващият огромен метеорен поток са Орионидите, които ще доближат своя пик в средата на октомври.
Ежегодният метеорен поток, който е деен от юли, доближава своя най-много преди зазоряване в понеделник, 12 август.
Това е един от най-ярките и лесни за наблюдение " звездопади ", по време на който феновете на небесните спектакли могат да видят " обилие от ярки сини метеори ", отбелязва астрономът Дон Полако от университета на Уоруик.
Според Американското метеорно общество тази година се чакат повече от 50 " падащи звезди " на час. Метеорният поток продължава до 1 септември.
Повечето метеорни потоци произлизат от парчета от комети. Източникът на Персеидите е кометата 109P/Суифт-Тътъл.
Метеорният поток е светлинно събитие, породено от дребни частици, които навлизат в земната атмосфера. Повечето от тях не са по-големи от песъчинки. Те са получени от разрушаването на комети, породили куп метеорни тела - ледени и прахови частици, въртящи се по предходните им орбити.
Родоначалник на Персеидите, упоменати за първи път в китайски хроники през 36 година след Христа, е кометата Суифт-Тътъл, открита през 1862 година Метеорният поток е получил наименованието си от съзвездието Персей, където се намира радиантът му (привидната точка, от която се появява).
Персеидите и техните " ярки огнени кълба " са по-лесни за наблюдаване от доста други метеорни потоци, отбелязва Бил Кук от НАСА.
" Звездопадите " нормално са най-видими сред среднощ и преди разсъмване. По-лесно е да се видят падащи звезди под мрачно небе, надалеч от градските светлини. Най-добра панорама към Персеидите ще има в Северното полукълбо. Метеорните потоци са най-ярки в безоблачни нощи при намаляваща Луна.
По данни на НАСА Персеидите се движат със скорост от към 60 километра в секунда или 250 пъти по-бързо от реактивен аероплан. Ако човек можеше да пътува с метеор от този поток, полетът му от Сан Франциско до Ню Йорк щеше да продължи една минута, вместо пет часа със аероплан. Когато доближат земната атмосфера с невероятната си скорост, тези частици изгарят при температури сред 3000 и 10 000 градуса - към 10 пъти по-високи от тази на вулканична лава.
Следващият огромен метеорен поток са Орионидите, които ще доближат своя пик в средата на октомври.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ