Метеоритите са невероятни по редица причини. Една в частност обаче

Метеоритите са невероятни по редица аргументи. Една в частност обаче се откроява от всички останали. И това е способността им да ни дадат нови улики за това по какъв начин е изглеждала първичната Слънчева система. Сега в границите на тях учени могат да открият един необикновен прозорец към предишното.

А това, от своя страна, ни навежда на най-новото проучване, оповестено в Science Advances. Според него откривателите са разкрили странна конструкция в астероида Acfer 094, който пада в Алжирската пустиня и е открит през 1990 година Детайлен разбор на вътрешната му конструкция демонстрира съществуването на дребни пори в скалата – всяка е почти 11 микрометра необятна. За информация – човешкият косъм може умерено да бъде 10 пъти по-плътен.

Международният екип от откриватели има една напълно простичка доктрина за групировката на въпросния материал, който те назовават ултрапореста литология (UPL). Това, което виждаме, най-вероятно е пространство, оставено от примитивен лед. UPL съставлява фосилизираната диря от този примитивен съставен елемент.

Ледът играе основна роля за образуването на обекти в космоса. От дребните метеорити до огромните планети – всичко стартира като малко зрънце прахуляк. Водните молекули (на избрана отдалеченост от дадена звезда) ще стартират да замръзват и да образуват ледени кристали. Отвъд тази граница стартира образуването на лед върху галактическите прашинки – свойство, което ще им разреши да набъбнат доста бързо, защото се залепват една към друга с лекост.

Основната улика, че точно ледът е виновен за UPL, е структурата на самия материал. Без корав материал (който след това е изчезнал) порестата конструкция щеше да се срине и нямаше да можем да я забележим през днешния ден.

Структурата демонстрира на учените и кой най-вероятно е бил „ родителят “ на обекта. Те считат, че планетизмалът (планетарен конструктивен детайл или част от подобен, формирал се в далечна звездна система) е имал ядро, богато на лед (но в обвивката е имало малко лед). Това значи, че най-вероятно се е формирал във външната част на Слънчевата система, до момента в който UPL – на границата сред двете. С приближаването му към Слънцето ледът във вътрешността е почнал да се топи, а водата е променяла структурата на скалата и е оставяла ясно откроими следи.

В края на краищата планетизмалът се е разчупил на минимум един откъс – Acfer 094, който от своя страна пада на Земята. Този обект обаче не е единственият, върху който откриваме характерните белези на „ леденото “ минало.

„ Известни са ни голям брой изменени от водата астероиди – пишат откривателите в своя теоретичен труд. – Не знаехме обаче по какъв начин тъкмо ледът, виновен за измененията в структурата, се е разпределял в родителските тела на метеорите. Според нашите изследвания UPL (в който се е намирал първичният лед) се е срещал хомогенно в астероида Acfer 094. ”

Източник: Science Advances