Последният пандал метеорит у нас - през 1966 г.
" Метеоритите не могат да се плануват и за тях не могат да бъдат взети ограничения ", заяви проф. Христо Пимпирев.
Падаща ярка светлина беше видяна нощес в небето над София, Видин, Лом и други обитаеми места към 21:50 часа. Основните догатки са, че това е било астероид.
Случая разяснява проф. Христо Пимпирев - български академик и полярен откривател, който е и професор по геология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
„ Метеоритите са най-разпространени в един метеоритен пояс – сред Юпитер и Марс. Смята се, че тези скални парчета, които са стоманени, железно-каменни или единствено каменни и се движат в облак, идват от разрушена ембрионална планета, която не е могла да се трансформира в планета. Привлечени от притеглянето на Земята, доста от тези парчета напущат облака и потеглят в галактическото пространство. Попадат в атмосферата и в случай че са по-малки, изгарят – виждаме светещата им диря, следим и метеорни дъждове. По-големите падат на Земята и образуват и кратери. Могат да бъдат рискови, когато са с огромни размери. Тунгуският астероид в Сибир, да вземем за пример, е бил голям. Той изгаря преди да стигне до Земята, само че провокира сеизмични феномени “, описа проф. Христо Пимприрев пред bTV.
„ В България също има паднали астероиди – има данни за такива през 18-и, 19-и и 20-и век. Метеорити е имало към Свищов, Белоградчик, Гумошник, само че те са дребни, от няколко кг и не са представлявали заплаха за естествено злополучие “, уточни проф. Пимпирев.
Първият астероид у нас, за който имаме исторически сведения, е от края на 19-и век. Той е паднал в региона на Разград, когато към момента сме под турско иго и е измерен в оки. Доста неразбираеми са тежината и размера му, само че е бил относително огромен.
Падаща ярка светлина беше видяна нощес в небето над София, Видин, Лом и други обитаеми места към 21:50 часа. Основните догатки са, че това е било астероид.
Случая разяснява проф. Христо Пимпирев - български академик и полярен откривател, който е и професор по геология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
„ Метеоритите са най-разпространени в един метеоритен пояс – сред Юпитер и Марс. Смята се, че тези скални парчета, които са стоманени, железно-каменни или единствено каменни и се движат в облак, идват от разрушена ембрионална планета, която не е могла да се трансформира в планета. Привлечени от притеглянето на Земята, доста от тези парчета напущат облака и потеглят в галактическото пространство. Попадат в атмосферата и в случай че са по-малки, изгарят – виждаме светещата им диря, следим и метеорни дъждове. По-големите падат на Земята и образуват и кратери. Могат да бъдат рискови, когато са с огромни размери. Тунгуският астероид в Сибир, да вземем за пример, е бил голям. Той изгаря преди да стигне до Земята, само че провокира сеизмични феномени “, описа проф. Христо Пимприрев пред bTV.
„ В България също има паднали астероиди – има данни за такива през 18-и, 19-и и 20-и век. Метеорити е имало към Свищов, Белоградчик, Гумошник, само че те са дребни, от няколко кг и не са представлявали заплаха за естествено злополучие “, уточни проф. Пимпирев.
Първият астероид у нас, за който имаме исторически сведения, е от края на 19-и век. Той е паднал в региона на Разград, когато към момента сме под турско иго и е измерен в оки. Доста неразбираеми са тежината и размера му, само че е бил относително огромен.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ