Метео Балканс: Северноанадолският разлом се разцепва и засяга България
Метео Балканс разгласява мнение, което би трябвало да се вземе като предизвестие.
На дъното на Мраморно море безшумно и непреклонно се движи нещо, което може да промени ориста на милиони. Нарича се Северноанадолски разлом – геоложка фрактура с унищожителен капацитет. И до момента в който светът гледа към спорове, избори и стопански системи, тази подземна „ жилка “ постепенно се изпъва, сантиметър по сантиметър – към Истанбул и... България.
След земетресението от 23 април 2025 година, което разклати Истанбул с магнитуд 6.2, въпросът към този момент не е „ дали “, а „ по кое време “. А най-важното – какво значи това за нас?
Разломът, който се доближава – научно, само че стряскащо:
Северноанадолският разлом (North Anatolian Fault – NAF) е едно от най-опасните сеизмични формирания на Земята. Разположен сред Анадолската и Евразийската тектонични плочи, той се простира на 1500 км от източна Турция до западното крайбрежие на Мраморно море. И всеки сантиметър от него помни гибел.
В последните 100 години този разлом е виновен за поредност пагубни земетресения, като най-опустошителният – в Измит през 1999 година, лиши живота на над 17 000 души и рани повече от 40 000. Геолозите от дълго време наблюдават придвижването на напрежението към запад – и към Истанбул. Днес то е съвсем стигнало до самия град. Няма доста „ в случай че “ в уравнението. Само „ по кое време “.
Истанбул: Град на ръба на злополуката
Градът с над 16 милиона поданици е метрополия, която седи безусловно на прагa на бъдеща злополука. Властите знаят това. Проучванията сочат, че над 200 000 здания в града не дават отговор на актуалните антисеизмични стандарти. Програмите за саниране вървят мудно, а корупцията и бюрокрацията – бързо. Експерти от Босфорския университет пресмятат, че при земетресение от 7.5 по Рихтер, броят на жертвите може да надвиши 100 000, а разрушенията – невъобразими.
България – непряк наблюдаващ или евентуална жертва?
Сякаш страната ни постоянно е гледала на сеизмологията като на екзотика. Земетресенията „ там “, в Турция или Гърция, ни се костват далечни. Но науката споделя друго.
Разломът не познава граници. Трусът от април бе усетен в София, Варна, Пловдив, Стара Загора и Шумен. И въпреки да няма директни вреди, това е предизвестие. България попада в зоната на по този начин нареченото „ вторично сеизмично влияние “ – при което вълните от труса се популяризират стотици километри и могат да отключат местни дейни зони, като Струмската, Крупнишката и Пернишката.
В научна обява от 2024 година, екип от Българска академия на науките и Геофизичния институт в Солун заключава, че при мегатрус в региона на Мраморно море с магнитуд над 7, вероятността за вторични земетресения в Югозападна България се повишава с над 60% в границите на 72 часа.
Имаме ли проект Б – и в случай че не, какво вършим?
Истината е, че България не е подготвена. Законът за сеизмичната резистентност на постройките е морално стар. Много от панелните блокове не са били проверявани от десетилетия. Градовете ни порастват безредно, без съгласуваност, без симулации за държание при бедствия.
В Турция от години съществуват подготвителни стратегии за гражданска отбрана, симулатори и всеобщи евакуации. В България? В най-хубавия случай – упражнение с пожарна сирена в учебно заведение един път годишно.
Геополитическа заплаха или естествен детонатор?
Има и още нещо, за което малко на брой приказват – геополитическият риск. В случай на разрушително земетресение в Истанбул, ще се задейства верига от събития: миграция, филантропична рецесия, срив в стопанската система на Турция и евентуално напрежение по границите. България, като прилежаща страна и външна граница на Европейски Съюз, ще бъде под напън – обществен, стопански, политически.
Можем ли да предскажем по кое време? Не. Но можем да сме подготвени.
Сеизмологията към момента не разполага с прецизен способ за прогнозиране на трусове. Но това не е опрощение. Япония, Чили, даже Турция влагат в подготовка, тъй като знаят – цената на подценяването е човешки живот.
България би трябвало да одобри действителността: ние сме част от неустойчив район. И Северноанадолският разлом е като счупена кост в земната кора, която единствено чака миг да се изкълчи още веднъж – този път, може би, и със смъртоносна вълна през границата.
