Метастазите на мутренския възход в България от последните над три

Метастазите на мутренския напредък в България от последните над три десетилетия…

Мутренският произвол се появи като димна завеса на милиционерско-мафиотския обир на страната и обществото. Неговата роля бе да разгърне редовно принуждение в всекидневието на България и да утвърди

закона на джунглата

Само при закона на джунглата голямата благосъстоятелност, съсредоточена в някогашната комунистическа страна, можеше да премине в ръцете на елита на Държавна сигурност – без закон, без правила, без публичен надзор.

След като овладяха насилието по улиците и всекидневието на България, мутрите бяха натоварени с ролята на обществени фигури, които “въртят парите ” на милиционерските генерали. Мутрите имаха право

да владеят манекенките,

скъпите кръчми, наркотрафика (по-скоро в ролята на мулета), да упражняват безкрайно принуждение върху елементарните хора и да се опиват от властта си. Тези от тях, които забравяха, че са единствено фасадни герои на милиционеро-олигархичните босове, получаваха патрон. За влиятелното място на отстреляния чакаха други мутри, подготвени да го заемат абсолютно.

Парите и властта в ръцете на тези момчета от общественото дъно сътвориха избран метод на живот, демонстративна обществена просвета на сполучливи насилници, които очевидно ръководят живота на милиони елементарни хора. Към този метод на живот на бруталния мачо, несъмнено, се причисли обликът на “мутресата ” – момичето, готово да тръгне от дъното на проституцията и произвола, с цел да “плени сърцето ” на някоя намазана мутра. В обществото

този метод на живот се превърна в модел на подражание

Естествено – на върха на публичната стълбица са тези, които съумяват. Нашата работа е да им подражаваме. През 1995 година бе извършена социологическа анкета измежду младежи в елитна езикова гимназия в регионален град. На въпроса “Какъв/каква желаете да станете ”, над две трети от отговорите бяха – “борец ” и “компаньонка ” (на борец).

Културата на примитивизма и насилието търсеше своите изразни средства за (само)разпознаване и ги откри в чалгата. Чалгата освен като релативно нискокачествена, само че всеобща музикална продукция, само че и чалгата като ценностна система, като метод на живот, като публичен механизъм за издигане по обществената стълбица към “елита ” на обществото. Днес се сетихме, че нашите деца би трябвало да се срещнат с полезностите на религията, етиката и добродетелите, само че четири генерации български деца

се вдъхновяваха от “ценностите ” на чалга, насилието и примитивизма

С израстването си някои от тях ги надживяха – други си останаха в техния плен. Затова през днешния ден имаме всеобщо чалга майки и бащи, чалга поп идоли, чалга мостри на триумф, свързани с безсъвестност, безсърдечност и принуждение.

Стремихме се да създадем демократична политическа система и просвета на демократично другарство. Имахме непретенциозен триумф. През 90-те години и при започване на XXI век ни управляваха хора, свързани политически с някогашния режим или с неговата демократична съпротива, само че въпреки всичко – множеството от тях хора с обучение и професионална експертиза. Пълзящата мутризация не подмина политиката. Постепенно на местата на политическите апаратчици и водачи навлязоха техните водачи, охранители и добре справящи се “момчета за всичко ” (чети – локални бичета, “въртящи ” партийния бизнес с мутренски средства).

В Народното събрание днес можем да чуем приказки,

които нормално се употребяват в долнопробна механа след третата ракия…

Културата на насилието най-лесно навлиза в учебните заведения, нощните заведения и другите места, населявани от деца и младежи. Тяхната възраст е психически предразположена към този вид еволюционни равнища, в които силата, героизмът на “бунта ”, отклоняващото се от “тъпите правила на даскалите ” държание са най-популярни. Разбира се, че е влиятелно да се сбиеш, да пробваш “тревичка ” и “бело ” – откакто огромните батковци и каки го пробват всяка нощ в баровските кръчми, на яхтите и по филмите.

А и за какво да не го пробваш – дилърът ти е на разположение, напряко в двора на учебното заведение или на крачка отвън него…

Дойде времето да си трошим главата какво да вършим с всичко това? Да въведем нови дисциплини в учебно заведение или първо

да се опитаме да убедим мама и баща,

че това, в което са ги предиздвикали да имат вяра преди 15-20-30 години, е задънена улица – и за тях, и за децата им? Да скъсаме връзката сред органите на реда, огромния бизнес с дрогата и малолетните дилърчета по улиците? Как се къса такава връзка, култивирана десетилетия… Да стартираме “кампания ” за превъзмогване на насилието – взело към този момент уродливите форми на градските тийнейджърски банди, имитиращи “героизма ” на по-големите батковци в бизнеса и страната? Насилието е неизбежна част от живота в джунглата. Там по-силното животно изяжда по-слабото. Цивилизацията е муден, непосилен и натрупващ се развой на ограничение и превъзмогване на животинската природа посредством обработване на разсъдък, нравственос и нематериалност – посредством пробуждане на божествената искра у всяко човешко създание.

Цивилизацията има върхове и спадове. Тя доближава до Моцарт и Балзак и се срутва в кръвопролитието на всяка поредна война. Създава хубостта на Виена и Санкт Петербург и пропада в ужасяващите бездни на нацизма и сталинизма. Борбата за израстване над джунглата е всекидневно изпитание, целеустремено проведено от обществото, страната и културата –

културата на човечността

Джунглата – изключително обществената – е положение, в което можеш „ естествено “ да изпаднеш. Развитието по пътя на цивилизацията е целеустремен и настойчиво проведен развой. Някой би трябвало да да го стартира същински. У нас – в този момент.

(От фейсбук)