Метаболитният синдром не е конкретно заболяване. Той се обсъжда, когато

Метаболитният синдром не е съответно заболяване. Той се разисква, когато човек е обиден от няколко взаимосвързани нарушавания на обмяната, както и при съществуване на рискови фактори за сърдечно-съдови болести.

По формулировка съставлява комбиниране на няколко сърдечно-съдови рискови фактора с инсулинова устойчивост и хиперинсулинемия. На процедура, в главната си част той е израз на цялата цялост от грешките, които се позволяват в храненето и придвижването и е предвестител на огромна част от епидемично-разпространяващите се хипертонична болест, захарен диабет вид 2 и други.

Диагнозата

Метаболитният синдром не визира единствено избран орган, а цялото тяло и може да бъде обвинен най-често от ендокринолога, гинеколога, кардиолога, както и всеки различен експерт, при който

попадне пациентът във връзка на някоя от изявите му.

Конкретното слагане на диагноза изисква покриването на част от критерии, които включват обиколката на талията (абдоминално затлъстяване), серумните равнища на триглицеридите и HDL холестерол, стойностите на артериалното кръвно налягане и кръвна захар на гладно.

Ролята на затлъстяването е огромна . Излишната мастна тъкан е източник освен на огромно количество свободни мастни киселини, само че и на разнообразни биологично дейни субстанции.

Повишенто количество на свободни мастни киселини в кръвта потиска подвластното от инсулина нахлуване на глюкоза в клетките на периферните тъкани, което е причина за равитие на инсулинова устойчивост .

Хиперинсулинемия

Представлява нараснало обособяване на инсулин от ендокринната част на панкреаса. Освен генетична предразположеност, най-често висококлорийното хранене с огромен остатък и затлъстяванаето, по описаните механизми, последователно водят до положението на инсулинова устойчивост, в отговор на която настава хиперинсулинемията.

Отклоненията в производството на инсулин и на тъканната чувствитеност към него предизвикват сериозен дисбаланс, който е в основата на доста беди.
Хиперандрогенемия
Хиперинсулинемията

води до нараснал условен дял на андрогените, което при дамите може да взе участие в болестни процеси като синдром на поликитозните яйчници , нарушавания в овулацията и компликации при зачеване.

Друг израз на високите равнища на андрогените е промени във външния тип – хирзутизъм (повишено окосмяване), на фона на рядка и омазнена коса и акне.
Артериална хипертония
Известно е, че тя е многофакторна болест и постоянно се дължи на композиция от генетична предразположеност и рискови фактори, свързани с метода на живот и хранене.

Хиперинсулинемията води до увеличена задръжка на натрий в бъбреците , както и усилва действието на естествените вазоконстриктори в тялото. Задръжката на натрий е в основата на задръжка и на течност, при което размерът на кръвта се усилва, а подтикваните вазоконстриктори покачват съдовото противодействие. Двата фактора съдружно

водят до повишаване на кръвното налягане.

Затлъстяването е обвързвано с нараснал оксидативен стрес , който пък смущава производството на естествения вазодилататор в тялото – азотен оксид.

Свързани публикации.. Затлъстяване - за какво е рисково? 0 Поликистоза на яйчниците. Женско здраве с доцент Костов 0 Ендокринна хипертония – причина за високо кръвно в млада възраст 0 Захарен диабет вид 2
Нарушеният въглехидртен толеранс и хиперинсулинемията се одобряват като преддиабетно положение и постоянно са налични в началните садии на разгърнал се към този момент захарен диабет вид 2.

Откритието на тези отклонения е основен миг, в който част от пациентите с промени в храненето, телесната маса и придвижването могат да избегнат развиването на заболяването.
Сърдечно-съдов риск
От една страна затлъстяването единствено по себе си, от друга – хипертонията, от трета – хипергликемията, която поврежда съдовата стена, от четвърта – измененията в състава на холестерола. Сумарно тези фактори усилват заплахата от настъпване на атеросклеротични и тромбемболични затруднения при тези пациенти – с риск освен от стенокардия, само че и от инфаркт на миокарда

и други остри съдови произшествия.
Рак
Затлъстяването се разисква като самостоятелен рисков фактор за неопластични болести. Според последни изследвания хиперинсулинемията би могла да провокира промени в системата на инсулиноподобен растежен фактор (IGF1), които предизвикат клетъчната пролиферация и устойчивостта на клетките към сигналите за програмирна гибел – апоптоза.

Такива нарушавания са част от комплицираната цялост от фактори, отключващи онкологичния развой.

Как да постъпим?
Ключова стъпка са напъните за уравновесено хранене и реализиране на обикновено тегло. При развили се към този момент артериална хипертония и/или диабет, тези стъпки и положителното лекуване могат да предотвратят рисковите за живота затруднения.