Местността Индипасха е едно от най-красивите и мистични места в

Местността Индипасха е едно от най-красивите и мистични места в Странджа. Тя се намира сред селата Сливарово и Граматиково и за нея се допуска, че е антично тракийско оброчище .

Поради относително лесния си достъп с автомобил, тя е желано място за отдих и разходка на доста туристи от цяла България. Съществуват догатки, че името ѝ произлиза от словосъчетанието „ след Пасха “ , което безусловно може да се преведе като „ след Великден “ . Според проф. Валерия Фол на това място по несравним метод се съчетават християнските с езическите вярвания . Също по този начин се счита, че изворът под отвесната канара на светилището е лечителен. Насред оброчището е повдигнат дребен параклис , където поклонниците оставят икони на разнообразни светци, които да ги закрилят.

Всичката тази мистичност неизбежно ражда и суеверия, които от една страна могат да бъдат последна вяра за доста обезверените хора , чиито близки и родственици страдат от тежки болести, само че от друга могат да бъдат рискови за природата и да замърсят красивото естествено място .

Едно от поверията сочи, че връзването на облекла и парцали по дърветата и скалите, носи вяра за шанс и най-много излекуване . Дрехите би трябвало да са носени от болния и да са покривали частта на тялото му, която е се нуждае от лекуване.

След десетки изявления в интернет през последните години обичаят добива все по-голяма известност , което води до сериозен проблем – замърсяването с огромно количество текстил . Поради тази причина на мястото са сложени табели, които приканват посетителите да не връзват облекла и парцали , а вместо това да се възползват от лековитата вода , като отпият от нея, измият се или я положат на болното място. Поклонниците също по този начин имат опция да възпламенят свещ на иконостаса или парично подаяние в затворената каса под него.

По всичко наподобява, че молбата въпреки всичко всеобщо не се съблюдава , а красивото другояче място посреща туристите с сходна на бунище панорама , изключително в седмиците след Великден. Всичко това основава голям проблем, тъй като с времето тези облекла стартират да се разграждат и замърсяват земята и извора . Доказателство за това са частите от парцали, които могат да бъдат открити малко по-надолу по течението на реката .

На мястото също по този начин се оставят доста храни и питиета в опаковки , които могат да стоят там десетки години, в случай че не бъдат почистени. Същото важи и за стотиците монети , които хората оставят по земята и в извора, макар че на иконостаса има особено сложена каса с тази цел . По този метод тъкмо мястото, от което посетителите могат да отпият от лековитата вода, се оказва цялостно с огромно количество ръждясали монети , които сигурно не спомагат за нейната непорочност . 

Разбира се, никой не желае и не може да каже на хората в какво да имат вяра , изключително когато имат съществени проблеми и заболели близки. Но Индипасха предлага доста други способи за вярващите, които да се възползват от силата на мястото , без да го замърсяват и по този метод да го оставят чисто и приветливо за останалите гости.

В последна сметка доста по-голям е смисълът и вярата , който влагаш в един даже елементарен жест, в сравнение с дрехата, която ще завържеш за клонка и ще оставиш там, до момента в който някой не пристигна да почисти след теб .