Преброяване на десните хора
Местните избори в София ще бъдат потребни. Не, няма да са потребни, изпълнявайки задачата си, няма да са потребни, излъчвайки столичен кмет за идващите години, тъй като, съдейки по социологията, новоизбраният кмет ще бъде нездравословен. Е, въпреки всичко има избор, има разновидности – може да е смешно нездравословен или трагично нездравословен, само че при всяко състояние ще е нездравословен. Не, изгодата от изборите ще бъде друга: ще покажат какъв брой са в София десните хора и кои са. Защото пълчища болшевики се научиха да се показват за десни и да подвеждат баламурниците. Защото да гласуваш под строй, стъпквайки личната си съвест, за оня, който ти е показала твоята „ дясна “ партия, даже да е еманация на това, против което си крещял цялостен живот – това не е дясно. Да отричаш, без да утвърждаваш – не е дясно. Да се стремиш към обществен пост, без да имаш визия какво ще вършиш там, да се стремиш с единствена цел да крадеш и да прокарваш волята на подмолните си господари и даже да не си дадеш труда да я схванеш – не е дясно. Да издигаш в фетиш посредствеността – не е дясно. Безпринципността да бъде твой водещ принцип – не е дясно.
Да си десен значи на първо място да си свободен. А свободата изисква храброст. Означава да разпознаваш лъжепророците, които се показват за носители на твоето кредо, а това изисква просветеност. Да си десен значи да си персона, а не член на колектива. Означава да не си бурмичка в огромната машина, а самата огромна машина в нейната целокупност.
Да си десен значи да си пристрастèн към истината. Да си десен значи да разпознаваш положителното, а не да си го измисляш съгласно моментните си потребности. Да си десен значи най-накрая, когато му пристигна времето, да застанеш отдясно на Бог.
Знам, че ще бъдем малцинство, каквото сме били постоянно. Бяхме болшинство, когато беше съвременно да си десен, само че тези времена отминаха. Сега са съвременни други неща. Сега е съвременно да си обло и политкоректно двуличен, да живееш здравословно, да не казваш „ чернокож “ и „ ром “ и да се декорираш със знамената на непознати страни. Да помниш комунизма и да го разпознаваш в актуалните му превъплъщения – това не е съвременно. Това не е прогресивно, неприятно е, пошло, провинциално…
Знам че ще бъдем малцинство. Десният човек постоянно е бил и ще бъде в малцинство. Именно по тази причина е измислена демокрацията – да убеди болшинството да овласти малцинството, вярвайки че по този начин работата ще се свърши по-добре. Най-светлите моменти в историята на човечеството са били тези, когато болшинствата смирено и умно са поверявали ръководството на малцинствата. За жал, тези моменти са редки.
Днешните болшинства не са нито смирени, нито мъдри. Днешните болшинства са самодоволни и арогантни. Днешните болшинства са победоносни и се опияняват от своята победоносност. Те са правилни прислужници на новия безлик международен ред и той благосклонно ги покровителства с могъщата си десница. Маршируват в неговия строй и в случай че някой кривне встрани, залива го такава голяма вълна от пренебрежение, че той се удавя в нея.
И доста хора, не знам за какво, желаят да бъдат част от победилото болшинство. Наистина не знам за какво. Но това е непреклонен феномен и социологическите организации се хранят от него. Защо мислите, че партиите си заплащат на социолозите преди изборите да ги изкарат по-напред? За да си кажат всеобщите електорални единици: тия ще победят, я да гласуваме за тях, че да се пишем спечелили и ние.
Ужасявам се, тъй като виждам, че София не е била в никакъв случай толкоз алена и толкоз лява. Близко сме до парадокса на балотаж да се явят един против различен Маркс и Енгелс и прогресивният електорат да се чуди накъде да се обърне. Киселите реакционери и кротките остарели жители ще гласоподават вдясно, само че в последна сметка столичани ще разгромят софиянци. Настръхналите им легиони ще прегазят безредните островчета нормалност и навсякъде ще се възцари монолитна посредствена тъждественост.
Нищо. Поне ще се преброим десните хора. Защото времената са такива, че вдясно ще гласоподават единствено същинските десни хора. Вдясно ще гласоподават личностите, а индивидите ще гласоподават натам, накъдето е съвременно. После може отново да се извърнат, след това може да стане съвременно да се гласоподава вдясно и тогава дясното ще победи. Но след това си е за след това.
Засега ситуацията е такова, каквото е. Да създадем каквото би трябвало, пък да става каквото ще. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Да си десен значи на първо място да си свободен. А свободата изисква храброст. Означава да разпознаваш лъжепророците, които се показват за носители на твоето кредо, а това изисква просветеност. Да си десен значи да си персона, а не член на колектива. Означава да не си бурмичка в огромната машина, а самата огромна машина в нейната целокупност.
Да си десен значи да си пристрастèн към истината. Да си десен значи да разпознаваш положителното, а не да си го измисляш съгласно моментните си потребности. Да си десен значи най-накрая, когато му пристигна времето, да застанеш отдясно на Бог.
Знам, че ще бъдем малцинство, каквото сме били постоянно. Бяхме болшинство, когато беше съвременно да си десен, само че тези времена отминаха. Сега са съвременни други неща. Сега е съвременно да си обло и политкоректно двуличен, да живееш здравословно, да не казваш „ чернокож “ и „ ром “ и да се декорираш със знамената на непознати страни. Да помниш комунизма и да го разпознаваш в актуалните му превъплъщения – това не е съвременно. Това не е прогресивно, неприятно е, пошло, провинциално…
Знам че ще бъдем малцинство. Десният човек постоянно е бил и ще бъде в малцинство. Именно по тази причина е измислена демокрацията – да убеди болшинството да овласти малцинството, вярвайки че по този начин работата ще се свърши по-добре. Най-светлите моменти в историята на човечеството са били тези, когато болшинствата смирено и умно са поверявали ръководството на малцинствата. За жал, тези моменти са редки.
Днешните болшинства не са нито смирени, нито мъдри. Днешните болшинства са самодоволни и арогантни. Днешните болшинства са победоносни и се опияняват от своята победоносност. Те са правилни прислужници на новия безлик международен ред и той благосклонно ги покровителства с могъщата си десница. Маршируват в неговия строй и в случай че някой кривне встрани, залива го такава голяма вълна от пренебрежение, че той се удавя в нея.
И доста хора, не знам за какво, желаят да бъдат част от победилото болшинство. Наистина не знам за какво. Но това е непреклонен феномен и социологическите организации се хранят от него. Защо мислите, че партиите си заплащат на социолозите преди изборите да ги изкарат по-напред? За да си кажат всеобщите електорални единици: тия ще победят, я да гласуваме за тях, че да се пишем спечелили и ние.
Ужасявам се, тъй като виждам, че София не е била в никакъв случай толкоз алена и толкоз лява. Близко сме до парадокса на балотаж да се явят един против различен Маркс и Енгелс и прогресивният електорат да се чуди накъде да се обърне. Киселите реакционери и кротките остарели жители ще гласоподават вдясно, само че в последна сметка столичани ще разгромят софиянци. Настръхналите им легиони ще прегазят безредните островчета нормалност и навсякъде ще се възцари монолитна посредствена тъждественост.
Нищо. Поне ще се преброим десните хора. Защото времената са такива, че вдясно ще гласоподават единствено същинските десни хора. Вдясно ще гласоподават личностите, а индивидите ще гласоподават натам, накъдето е съвременно. После може отново да се извърнат, след това може да стане съвременно да се гласоподава вдясно и тогава дясното ще победи. Но след това си е за след това.
Засега ситуацията е такова, каквото е. Да създадем каквото би трябвало, пък да става каквото ще. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ