Тренд: Подкрепата към правителството спада, но хората не виждат смисъл в нови избори
Местните избори не са оказали значително въздействие върху електоралната картина в страната, сочи изследване на социологическата организация " Тренд ".
Дистанцията сред двете водещи политически сили се резервира в границите на 7%. Социолозите регистрират ерозия в поддръжката към държавното управление и високо съмнение по отношение на изборния развой – близо половината българи считат, че локалният избор е бил непочтен.
Парламентът остава с обичайно ниски равнища на позитивна оценка (14%). Регистрира се минимална ерозия в позитивните оценки на държавното управление от 22% през септември и октомври до 20% през ноември. Отрицателните оценки се повишават с 5% за един месец, достигайки до 71%. Запазва се поддръжката от страна на симпатизантите на ПП-ДБ – 4/5 от тях дават позитивна оценка на кабинета „ Денков “. Докато в предишни изследвания гласоподавателите на ГЕРБ бяха разграничени на две почти равни групи, през ноември болшинството от тях не поддържа кабинета. Положителна оценка дават и близо една трета от последователите на Движение за права и свободи. Електоратите на останалите обединения показват в голямото си болшинство негативна оценка.
Без основна смяна е поддръжката по отношение на президента - 36% дават позитивна оценка за неговата работа, а 51% негативна.
Увеличава се неодобрението към държавното управление .
Местните избори не са оказали значително въздействие върху електоралната картина в страната. ГЕРБ остава първа политическа мощ с поддръжка от 24.7% измежду гласуващите, следвана от обединяването „ Продължаваме промяната-Демократична България “ (17.9%). „ Възраждане “ резервира третата си позиция с поддръжка от 15.4% измежду гласуващите. Четвъртият в подредбата е Движение за права и свободи (13.3%), а петото място остава за Българска социалистическа партия (9.4%). Има Такъв Народ резервира позицията си на ръба на парламентарната преграда с 4.4%.
Не се записва растеж в желанието за предварителни парламентарни избори . Нагласите през ноември се резервират близки до тези от последните месеци - 30% желаят нови избори, а 47% настояват, че такива не са нужни.
Оценката на отминалия локален избор демонстрира високо съмнение към изборния развой . Близо половината (47%) от пълнолетните българи са на мнение, че вотът не е бил почтен. Само 19% дефинират миналите избори като почтени, като този дял е по-висок измежду електората на ПП-ДБ и ГЕРБ. Избирателите на Движение за права и свободи са разграничени по тематиката, до момента в който болшинството от гласуващите за Българска социалистическа партия и Възраждане дефинират изборите като нечестни.
Превес има чувството, че локалните избори няма да доведат до смяна - това споделят 44% от българите. 29% са оптимисти, че тяхната община ще се развива в позитивна посока след локалните избори, а други 16% мислят, че бъдещето на общината им ще бъде по-лошо.
Една трета от българите са на мнение, че анулацията на машинното гласоподаване за първия тур на локалните избори е направила изборите по-нечестни. Сходен дял (32%) считат, че това не е оказало въздействие върху честността на вота. Само 11% мислят, че това е направило изборите по-честни.
Мнозинството от българите (59%) счита, че смесеното гласоподаване с опция за избор сред хартия и машина би трябвало да се резервира. Малко над една пета (21%) са на мнение, че е добре да се премине към напълно машинен избор, а 11% - напълно към гласоподаване с хартиена бюлетина.
По отношение на персоналните желания за метод на гласоподаване, 41% показват машинно гласоподаване, а 25% гласоподаване с хартиена бюлетина. Трима от 10 показват, че методът няма значение за тях.
Регистрира се основна поколенческа взаимозависимост – болшинството от хората до 50 година показват желание към гласуването с машина, до момента в който при гласоподавателите над 70 година над две трети показват хартиената бюлетина.
С машина избира да гласоподава болшинството от гласоподавателите на ПП-ДБ и Възраждане, а в най-голяма степен с хартия избират да упражняват правото си на глас симпатизантите на Българска социалистическа партия, следвани от тези на Движение за права и свободи.
*Проучването е направено по поръчка на вестник " 24 часа " и е извършено в интервала 11-18 ноември 2023 посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " измежду 1006 пълнолетни българи.
Дистанцията сред двете водещи политически сили се резервира в границите на 7%. Социолозите регистрират ерозия в поддръжката към държавното управление и високо съмнение по отношение на изборния развой – близо половината българи считат, че локалният избор е бил непочтен.
Парламентът остава с обичайно ниски равнища на позитивна оценка (14%). Регистрира се минимална ерозия в позитивните оценки на държавното управление от 22% през септември и октомври до 20% през ноември. Отрицателните оценки се повишават с 5% за един месец, достигайки до 71%. Запазва се поддръжката от страна на симпатизантите на ПП-ДБ – 4/5 от тях дават позитивна оценка на кабинета „ Денков “. Докато в предишни изследвания гласоподавателите на ГЕРБ бяха разграничени на две почти равни групи, през ноември болшинството от тях не поддържа кабинета. Положителна оценка дават и близо една трета от последователите на Движение за права и свободи. Електоратите на останалите обединения показват в голямото си болшинство негативна оценка.
Без основна смяна е поддръжката по отношение на президента - 36% дават позитивна оценка за неговата работа, а 51% негативна.
Увеличава се неодобрението към държавното управление .
Местните избори не са оказали значително въздействие върху електоралната картина в страната. ГЕРБ остава първа политическа мощ с поддръжка от 24.7% измежду гласуващите, следвана от обединяването „ Продължаваме промяната-Демократична България “ (17.9%). „ Възраждане “ резервира третата си позиция с поддръжка от 15.4% измежду гласуващите. Четвъртият в подредбата е Движение за права и свободи (13.3%), а петото място остава за Българска социалистическа партия (9.4%). Има Такъв Народ резервира позицията си на ръба на парламентарната преграда с 4.4%.
Не се записва растеж в желанието за предварителни парламентарни избори . Нагласите през ноември се резервират близки до тези от последните месеци - 30% желаят нови избори, а 47% настояват, че такива не са нужни.
Оценката на отминалия локален избор демонстрира високо съмнение към изборния развой . Близо половината (47%) от пълнолетните българи са на мнение, че вотът не е бил почтен. Само 19% дефинират миналите избори като почтени, като този дял е по-висок измежду електората на ПП-ДБ и ГЕРБ. Избирателите на Движение за права и свободи са разграничени по тематиката, до момента в който болшинството от гласуващите за Българска социалистическа партия и Възраждане дефинират изборите като нечестни.
Превес има чувството, че локалните избори няма да доведат до смяна - това споделят 44% от българите. 29% са оптимисти, че тяхната община ще се развива в позитивна посока след локалните избори, а други 16% мислят, че бъдещето на общината им ще бъде по-лошо.
Една трета от българите са на мнение, че анулацията на машинното гласоподаване за първия тур на локалните избори е направила изборите по-нечестни. Сходен дял (32%) считат, че това не е оказало въздействие върху честността на вота. Само 11% мислят, че това е направило изборите по-честни.
Мнозинството от българите (59%) счита, че смесеното гласоподаване с опция за избор сред хартия и машина би трябвало да се резервира. Малко над една пета (21%) са на мнение, че е добре да се премине към напълно машинен избор, а 11% - напълно към гласоподаване с хартиена бюлетина.
По отношение на персоналните желания за метод на гласоподаване, 41% показват машинно гласоподаване, а 25% гласоподаване с хартиена бюлетина. Трима от 10 показват, че методът няма значение за тях.
Регистрира се основна поколенческа взаимозависимост – болшинството от хората до 50 година показват желание към гласуването с машина, до момента в който при гласоподавателите над 70 година над две трети показват хартиената бюлетина.
С машина избира да гласоподава болшинството от гласоподавателите на ПП-ДБ и Възраждане, а в най-голяма степен с хартия избират да упражняват правото си на глас симпатизантите на Българска социалистическа партия, следвани от тези на Движение за права и свободи.
*Проучването е направено по поръчка на вестник " 24 часа " и е извършено в интервала 11-18 ноември 2023 посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " измежду 1006 пълнолетни българи.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ