Местни, европейски, президентски и парламентарни избори. За Румъния 2024-та се

Местни, европейски, президентски и парламентарни избори. За Румъния 2024-та се оказва годината на суперизборите. А едно от най-важните провокации през страната е дали ще удостовери позициите си на страна, която за момента по-скоро удържа вълната от проруска агитация и възхода на екстремистки партии.

Два от изборите към този момент минаха, предстоят още два. В три следващи седмици в края на годината ще се проведат вотовете за парламент и нов президент - за това се споразумяха партиите от ръководещата коалиция в страната.

Социалидемократите и дясноцентристката Либерална партия взеха решение на 24 ноември и на 8 декември да е президентската конкуренция, а сред тях, на 1 декември, жителите да избират и своите депутати.

Първоначално се очакваше изборите да са през септември, само че съгласно либералите остава прекомерно малко време за предизборна акция след европейските и локалните през юни.

Двете обединения, на които прогнозите сега дават първите две места със надлежно към 30 и към 20% поддръжка, се чака още веднъж да ръководят дружно.

Те се явиха и с обща листа за Европейския парламент на 9 юни и завоюваха близо половината от гласовете - 48,6 %.

На провелите се в същия ден локални избори обаче, имаха разнообразни претенденти като социалдемократите завоюваха 37, 6% от вота, а либералите - 32,3%. Трета остана крайнодясната опозиционна партия Алианс за обединяване на румънците (АУР), само че много след двете първи сили.

Преговорите сред социалидемократите и либералите след изборите през декември обаче се чака да са по-трудни. Причината, че актуалният президент Клаус Йоханис, който беше отпред на Либералната партия и на процедура оказа помощ да бъде основана обединението през 2021 година, този път няма да е балансьор.

Йоханис няма да взе участие и в президентския избор, защото няма право на нов мандат след края на втория си.

Сега се чака всяка от двете партии да предлагат лични претенденти за негов правоприемник, само че към този момент никоя от тях не е посочвала съответни имена.

Като самостоятелен претендент към този момент се спряга името на заместник-генералния секретар на НАТО Мирча Джоана - някогашен ръководител на Социалдемократическата партия - и съгласно първите изследвания има огромни шансове той да завоюва.

В общественото пространство се завъртяха и имената на някогашните министър председатели Флорин Читу и Лудовик Орбан.

Свои претенденти се чака да разгласи и крайнодясната AUR, чиято известност продължава да пораства.

Основните задания пред бъдещото държавно управление на страната ще са да понижи бюджетния недостиг и да прокара промените, нужни за приемането на средства от Плана за възобновяване и резистентност, а пред президента, който управлява външната политика на страната: да продължи поддръжката за Украйна във войната ѝ с Русия.

Заради дългата си граница с Украйна ролята на Румъния като член на НАТО е основна. В страната се намират няколко бойни групи от източния фланг, през нея минава и преносът на артикули, които не могат да стигнат до Киев през блокираните от Русия черноморски пристанища.

Другият значим въпрос преди изборите е дали Румъния ще успее да резервира позициите си на страна, която за момента по-скоро удържа вълната от проруска агитация и възхода на екстремистки партии.

И Алиансът за обединяване на румънците, прочут с антизападната си реторика, и националистическата партия SOS ще имат свои депутати в Европейския парламент, само че резултатите им са по-ниски от упованията и надалеч под тези крайнодесните в други европейски страни.