Днес е Голяма Задушница
Месопусна задушница тази година се пада на 9 март – седмица преди началото на Великите пости. Казва се Месопусна, тъй като е ден преди Месни заговезни. Нарича се още Вселенска, защото се прави от всички православни църкви.
На тази задушница би трябвало да споменем освен околните и роднините си, само че и хората, които са умряли в самотност, без близки, както и умрелите от неочаквана, неестествена гибел – по време на път, при произшествия, пожари, от апетит, мраз.
В този ден православните християни отиват на черква, защото на Задушница във всички храмове се отслужват общи панихиди. Палят свещи за упокой и записват имената на умрелите си близки, с цел да ги прочете свещеникът в края на заупокойната работа. Духовникът прекадява и освещава поменната софра, след което присъстващите раздават донесената храна – лепта за душите на умрелите.
На Месопустна задушница е признато за помена да се подготвя „ коливо “ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и самун и вино. Поменът се прави на гроба, в черква или вкъщи.
Съществува поверието, че дами, които са имали аборти или мъртви деца на задушница би трябвало да донесат в църквата ябълки в памет на умрелите деца. Трябва да има толкоз ябълки, колкото има мъртви или абортирани деца.
На гробовете на покойниците не се оставя храна. Подавката се раздава сред живите, които като вкусват от нея, да си спомнят за мъртвите.
Също по този начин, традицията постанова да се вършат раздавки. Храна и питиета се раздават на близки, съседи и всички, които посещават гроба на умрелия, както и на хората към прилежащите гробове, в това число и на непознати. В тези раздавки може да се подаде това, което имате и желаете. Най-често се раздават варено жито, задушнична пита и вино, които символизират възкресението, плътта и кръвта на Христос. Други подобаващи храни за помен при задушница включват плодове и сладкиши. Важно е да се означи, че раздавките не се оставят върху гроба на умрелите, а са предопределени за живите, с цел да загатват покойниците с положително в молитвите си.
На тази задушница би трябвало да споменем освен околните и роднините си, само че и хората, които са умряли в самотност, без близки, както и умрелите от неочаквана, неестествена гибел – по време на път, при произшествия, пожари, от апетит, мраз.
В този ден православните християни отиват на черква, защото на Задушница във всички храмове се отслужват общи панихиди. Палят свещи за упокой и записват имената на умрелите си близки, с цел да ги прочете свещеникът в края на заупокойната работа. Духовникът прекадява и освещава поменната софра, след което присъстващите раздават донесената храна – лепта за душите на умрелите.
На Месопустна задушница е признато за помена да се подготвя „ коливо “ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и самун и вино. Поменът се прави на гроба, в черква или вкъщи.
Съществува поверието, че дами, които са имали аборти или мъртви деца на задушница би трябвало да донесат в църквата ябълки в памет на умрелите деца. Трябва да има толкоз ябълки, колкото има мъртви или абортирани деца.
На гробовете на покойниците не се оставя храна. Подавката се раздава сред живите, които като вкусват от нея, да си спомнят за мъртвите.
Също по този начин, традицията постанова да се вършат раздавки. Храна и питиета се раздават на близки, съседи и всички, които посещават гроба на умрелия, както и на хората към прилежащите гробове, в това число и на непознати. В тези раздавки може да се подаде това, което имате и желаете. Най-често се раздават варено жито, задушнична пита и вино, които символизират възкресението, плътта и кръвта на Христос. Други подобаващи храни за помен при задушница включват плодове и сладкиши. Важно е да се означи, че раздавките не се оставят върху гроба на умрелите, а са предопределени за живите, с цел да загатват покойниците с положително в молитвите си.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ