Месопотамия – люлката на цивилизацията
Месопотамия (от гръцки – „ сред две реки “) е античен регион, граничещ с арменските планини на север, Персийския залив на юг, Сирийската степ на запад и планинските възвишения на западен Иран на изток. Двете реки от името са Тигър и Ефрат.
Люлка на цивилизацията
За разлика от по-обединените цивилизации в Египет и Гърция, Месопотамия е населявана от разнообразни култури, свързани между тях посредством духовни връзки, почитта им към боговете и отношението им по отношение на дамите. Социалните традиции, законите и акадският език да вземем за пример нямат общо с тези във Вавилон, само че все пак, правата на дамите, смисъла на грамотността и боговете са споделени измежду цивилизациите в целия регион (макар че боговете имат разнообразни имена в другите елементи на Месопотамия). В резултат на това Месопотамия е по-правилно да се преглежда като район, в който са се зародили голям брой империи и цивилизации, а не една-единствена. Въпреки това, Месопотамия е известна като „ люлката на цивилизацията “ най-много поради две развития, които се случват там, в региона на Шумер, през 4 век пр.н.е. – построяването на градове и основаването на писмеността.
Други изобретения, развития и открития, свързани с Месопотамия (макар да не се лимитират единствено до този регион) са опитомяването на животните; агрикултурата; простите сечива; комплицирани оръжия; колесницата; виното; бирата; определянето на времето в часове, минути и секунди; религиозните обреди; платноходките и напояването.
Археологически разкопки, почнали през 40-те години на 20 век разкриват, че в Месопотамия са съществували развити селища още преди към 12 000 години. Районът, ситуиран сред две реки, е разрешил на хората, заселили се в земята, да опитомяват животни и да насочат вниманието си към развиване на селското стопанство. Скоро стартира реализиране на комерсиална активност, която спомага за оформянето и просперитета на градовете. Смята се, че писмеността поражда в Месопотамия, с помощта на търговията, поради нуждата от връзка и за по-добра опция да се наблюдават продажбите и покупките.
Образование и вяра
Месопотамия е известна също и като люлката на образованието. Смята се, че даже Талес от Милет е учил там. Интелектуалните занимания били високо ценени в Месопотамия, а учебните заведения били толкоз многочислени, колкото храмовете. В тях се преподавало четене, писане, вяра, право, медицина и астрология. Предполага се, че доста древен разкази, измежду които и този за потопа и ноевия ковчег произлизат от месопотамски творби като Митът за Адапа и Епосът за Гилгамеш – една от най-старите литературни произведения, непокътнати до наши дни. Месопотамците вярвали, че са сътрудници с боговете и че земята е „ пропита “ с духове и демони (макар че „ демони “ не би трябвало да се свързва с днешното, християнско схващане за думата).
Те вярвали, че началото на света стартира с успеха на боговете над хаоса, само че въпреки боговете да са победили, това не значи, че хаосът не може да настъпи още веднъж. Чрез ежедневни ритуали, отдаване на респект към божествата, верни погребални практики и осъществяване на елементарните цивилен отговорности, хората от Месопотамия чувствали, че оказват помощ за поддържането на салдото в света. Освен че считали, че по-младите би трябвало да почитат по-възрастните измежду тях, те трябвало и да почитат боговете посредством работата, която изпълнявали ежедневно.
Работа
И мъжете, и дамите в Месопотамия работели, а главните занимания били развъждането на култури и добитък. Други били писари, лечители, занаятчии, тъкачи, грънчари, риболовци, учители, свещеници или жреци. Жените имали съвсем идентични права с мъжете и имали право да имат земя, да се развеждат, да имат собствен бизнес, както и да търгуват. Обикновено дамите били производители на бира и вино, както и лечители. По-късно тези занаяти били признати от мъжете, които наподобява видели, че това са доходоносни специалности. Работата обаче в никакъв случай не била наричана по този метод, а се разглеждала като принос към общността.
Сгради и държавно управление
Храмът, ситуиран в центъра на всеки град, символизирал смисъла на божественото. Вярвало се, че боговете участват по време на планирането и осъществяването на всеки строителен план, а специфичните молебствия се смятали за извънредно значими за триумфа на плана. Независимо кое царство или империя властвала в Месопотамия и без значение през кой интервал, жизненоважната роля на боговете в живота на хората не отслабвала.
Ролята на царя е избрана в някакъв миг през 3600 г.пр.н.е и за разлика от свещеническите управници преди този момент, царят се занимавал директно с народа и изразявал волята си посредством законите, които самичък съставял. Преди концепцията за цар, свещеническите управници диктували закона съгласно религиозните наставления и получените божествени послания. Царят, който също почитал боговете, бил считан за задоволително мощен представител на тези богове, който можел да показва волята си посредством личния си глас.
Източник: ancient.eu
