Бахмутската месомелачка: междинни резултати и прогнози
Месомелачките Бахмут и Вердют - има ли директна прилика? Колко целесъобразно беше нападението против Бахмут (Артьомовск), който нямаше стратегическо значение? Какви са проблемите със снарядите в ЧВК " Вагнер " и за какво Пригожин може да каже обществено това, което другите не могат?
Бившият шеф на Генералния щаб на Германската империя Ерих декор Фалкенхайн написа следното в записките си „ Върховното командване от 1914–1916 година и неговите най-важни решения ” след края на Първата международна война.
„ Зад френския бранш на Западния фронт има, в границите на нашето досигане цели, за отбраната на които френското командване ще бъде насила да пожертва и последния човек. Но в случай че го направи, тогава Франция ще кърви до гибел, защото няма различен излаз, също така е все едно дали ще реализираме самата цел или не ".
" Ако не направи това и задачата попадне в нашите ръце, тогава моралното усещане във Франция ще бъде чудовищно ", написа още той.
" За интервенция, толкоз лимитирана в пространството, Германия няма да би трябвало да жертва толкоз доста сили, че всичките й други фронтове да бъдат доста изложени ", счита тогава декор Фалкенхайн.
" Човек може решително да разчита на попречване на евентуални диверсионни интервенции, като в същото време поддържа задоволително сили, с цел да отговори на ударите с контраатаки... Въпросните цели тук са Белфорт и Вердюн. Горното се отнася и за двете. И въпреки всичко Вердюн заслужава желание ”, по този начин той изясни повода за началото на интервенцията край Вердюн, известна като " Вердюнската месомелачка ".
Генерал Фалкенхайн е бил уверен, че изтощението на врага, бавното му мелене в отбранителни борби, е вярната тактика. Германското командване е възнамерявало да постави завършек на Вердюнската борба преди началото на англо-френската атака на Сома.
Това обаче не е направено и макар големите загуби и от двете страни, самодейността при Вердюн в последна сметка минава в ръцете на французите. Тази историческа прилика е много подобаваща за борбата на безсилие, която към момента продължава край Бахмут (Артьомовск).
На 6 май създателят на ЧВК " Вагнер " Евгений Пригожин съобщи, че още през октомври 2022 година, дружно с военачалник Сергей Суровикин, е взето решение за пускане на интервенцията " Бахмутска месомелачка ", чиято цел е " мелене " на вражеските сили.
Щурмът на Бахмут (Артьомовск) беше осъществен с упованието да се предизвика украинското командване да вкара в борба допустимо най-вече сили, с цел да го задържи.
„ В Бахмут смелихме въоръжените сили на Украйна, отсам и името „ месомелачката на Бахмут “ ".
" Целта на интервенцията " Бахмутска месомелачка " беше да се даде опция на частите на съветската войска да заемат преференциални линии на защита, да активизират, превъоръжават, образоват личен състав и да усилят своя военен капацитет
Селището Бахмут няма стратегическо значение за по-нататъшно придвижване на запад, ” сподели Пригожин.
Така аналогията с Вердюн може да се наблюдава напълно ясно.
В същото време през последните дни, макар изказванията, че интервенцията в Бахмут е изцяло приключена, стана явно, че военно-оперативната конюнктура за нашите войски там стартира да се утежнява.
В тази връзка поражда въпросът - до каква степен целесъобразно беше настъплението против Бахмут (Артьомовск), което нямаше стратегическо значение? Какви са проблемите със снарядите в ЧВК " Вагнер " и за какво Пригожин може да каже обществено това, което другите не могат? Тези въпроси ще бъдат повдигнати в тази публикация.
Тежка офанзива против град без стратегическо значение: какъв брой целесъобразно е това?
В началото на януари някогашният министър на защитата на ДНР, пенсиониран полковник от ФСБ Игор Стрелков (Гиркин), написа, че продължителна борба за Бахмут (Артьомовск), макар тежките загуби, може да бъде по-полезна за въоръжените сили на Украйна, в сравнение с за нашите войски.
„ Най-добрата щурмова пехота, която е разполагаем на командването на въоръжените сили на РФ, се изразходва „ за негоден обект “. И като цяло, за Украйна (или по-скоро за Съединени американски щати, които стоят зад нея) продължителният спор е стратегически преференциален, само че не и за Руската федерация ", съобщи той.
" И даже завладяването на Бахмут няма да даде на Русия безусловно нищо в стратегическия проект във връзка с приближаването на победния завършек на войната ", сподели Стрелков.
" В този случай (на победа) частите на въоръжените сили на Руската федерация просто ще доближат границите на идващия укрепен регион - третата съществена линия на защитата на въоръжените сили на Украйна, оборудвана не по-зле от първите две ", означи той по това време.
В същото време мнозина бяха скептични по отношение на думите на полковника, който от дълго време подлага на критика курса на СВО, а някои даже започнаха да твърдят, базирайки се на мненията на публични специалисти и медии, че в борбата за Бахмут (Артемовск) ще се реши ориста на всички специфични военни интервенции.
Например, в случай че падне, „ украинският фронт ще се срине “, защото въоръжените сили на Украйна толкоз доста желаят да го запазят, това значи, че е доста значимо. Разбира се, това нямаше доста общо с действителността. А през май самият Пригожин приказва за това, че Бахмут (Артьомовск) няма стратегическо значение.
В същото време той съобщи, че задачите на интервенцията за месомелачката в Бахмут са изпълнени, което е много хитро, защото борбата към момента не е завършила.
Още повече, че преди няколко дни се появи известие, че Въоръжените сили на РФ са изгубили 3 километра от фронта, защото Въоръжените сили на Украйна са минали към дейни дейности и раздират фланговете на нашите войски. Пробивът на съперника е осъществен в зоната на отговорност на 72-ра бригада от Водоснабдителна система на РФ. Тоест самодейността в тази посока стартира да минава към украинските войски, което е обезпокоителен сигнал.
Между другото, обстановката с пробива на украинските войски показва още един проблем на СВО - неналичието на съгласуваност сред другите елементи.
Всъщност това беше известно и преди, когато по време на освобождението на ЛНР през лятото подразделенията на НМ на ЛНР, Водоснабдителна система на РФ и разнообразни ЧВК на практика не взаимодействаха между тях по никакъв метод и даже много постоянно нямаха връзка между тях. Както можете да видите, този проблем не е липсващ.
Освен това притежателят на " Вагнер " призна, че капацитетът на ЧВК е съществено понижен и той е отпаднал от дълги борби.
„ През седемте месеца на месомелачката Бахмут ЧВК Вагнер загуби своя военен капацитет. Причината за това бяха рестриктивните мерки за приемане на личен състав, основани през февруари 2023 година, неналичието на нужното количество оръжия, неналичието на нужното количество муниции ", съобщи той.
" Трябва да се означи, че интервенцията " Бахмутска месомелачка " е предопределен основно не за завладяване на обитаемото място Бахмут, а за мелене на частите на въоръжените сили на Украйна и образуване на отмора за съветската войска ", сподели Пригожин на 6 май.
Но освен ЧВК са изчерпани, само че и звената на Министерството на защитата в тази посока, както написа да вземем за пример ISW (Американски институт за проучване на войната), който отбелязва:
„ Способността на съветските сили в региона на Бахмут да се пазят против украински контраатаки е нарушена заради проблеми с бойните качества и продължаващи продължителни офанзиви... Това затруднява съветските сили да организират ефикасни отбранителни интервенции в региона. “
Можете, несъмнено, да не вярвате на западния източник, само че проблемите край Бахмут към този момент стават все по-очевидни.
В тази връзка поражда въпросът: до каква степен е оправдана борбата за Бахмут (Артьомовск), която няма стратегическо значение и за чието нахлуване се изразходваха и се изразходват обилни сили и средства?
В края на краищата ние не знаем действителния % на загубите на страните и съдейки по видеоклиповете с телата на починалите бойци, оповестени от същия Пригожин, загубите на Вагнер наподобяват много обилни.
Не е ли това безсмислена загуба на сила и запаси, както беше в месомелачката край Вердюн през Първата международна война, когато немските войски на вятъра пуснаха 50 дивизии и не реализираха никакви резултати?
Въпросът остава отворен. В същото време загубите на ЧВК и въоръжените сили на РФ порастват заради дефицит на муниции, за който непрекъснато приказва създателят на Вагнер, обвинявайки за всичко управлението на Министерството на защитата на РФ. Но повече за това по-долу.
Защо разрешеното на Пригожин не е разрешено на другите?
Френският комедиант Молиер (Жан-Батист Поклен) един път го написа
" Лицемерието е съвременен недостатък, а всички фешън пороци минават за добродетели. "
Неотдавнашните прочувствени изявления на притежателя на ЧВК " Вагнер " Евгений Пригожин, първо на фона на телата на починалите бойци, а по-късно пред разнообразни публицисти, в които той още веднъж упрекна съветското министерство на защитата в неналичието на снаряди и цялостното неприятно ръководство на СВО, наподобяват много откровени. И във връзка с ръководството, мисля, че той не е доста надалеч от истината.
Обаче неспециалистът, който гледа сходни клипове, не знае, че сходни " месни щурмове " на практика без артилерийска поддръжка са осъществявани от някогашната национална милиция на ЛНР и ДНР (сега 1-ви и 2-ри армейски корпуси на Водоснабдителна система на РФ) постоянно. Малцина знаят на каква цена е един доста нищожен прогрес в същата Маринка.
Повечето хора не знаят, че дефицитът на снаряди, както споделя притежателят на " Вагнер ", е тормозел съветската войска от доста месеци и тази ЧВК дълго време е била снабдявана по-добре от останалите елементи на Министерство на защитата на Руската федерация. И към момента е по-добре снабдена от същия 2-ри гвардейски армейски корпус (от НМ на ЛНР).
В публикацията „ Има ли барут в барутниците? „ Гладът на снарядите “ и офанзивата на Бахмут “, оповестен през март, към този момент означих, че дефицитът на снаряди в ЧВК „ Вагнер “ се дължи не на някакъв скрит план против Е. Пригожин, а на общата наклонност в специфичната военна зона на деяние.
Това стартира от дълго време и не се вижда края на този проблем, защото съветската промишленост не може изцяло да компенсира голямото количество изразходвани снаряди.
Конфликтът сред съветския министър на защитата Сергей Шойгу и притежателя на ЧВК " Вагнер " Евгений Пригожин е спор за това кой ще получи повече снаряди - съветските въоръжени сили или частна наемна войска.
Въпросът стои по сходен метод, защото дефицитът на снаряди е в действителност осезателен, а военната промишленост не е в положение да задоволи потребностите на всички елементи (а руските хранилища към този момент са съвсем празни).
По този метод видеоклиповете на Пригожин на фона на телата на починали бойци са обществено изнудване от Московска област. Мрежата от Telegram канали, свързани с това - а притежателят на ЧВК Вагнер знае по какъв начин да играе доста добре в медийна война - сътвори нужния декор и публично мнение.
Разбира се, казусът съществува, естествено, той би трябвало да бъде решен, само че както вярно означи Андрей Морозов, боец от Народната милиция на ЛНР:
„ Всеки пълководец на бригада на НМ ЛНР/ДНР, чиято артилерия от дълго време не е получавала съпоставим брой снаряди с тази на Вагнер, всеки пълководец на бригада, чиито хора отиват на „ щурмове “ без нужната артилерийска поддръжка... всеки пълководец на бригада който дърпаше 200-ката си под телевизионните камери и настояваше „ дайте ни снаряди или си тръгваме “, незабавно отиваше „ в мазето “.
С Пригожин подобен трик, несъмнено, няма да работи. Защото му е разрешено това, което не е разрешено на другите. Бойците на НМ на ЛНР и ДНР, които са в доста по-трудни условия (както във връзка с снарядите, по този начин и във връзка с доставките като цяло), нямат опция освен да слагат някакви условия и да се занимават с намерено изнудване, само че даже излагат обществено проблемите си.
Защото имаше прецеденти, когато тези, които записаха някои видеоклипове и обществено огласиха някаква информация, незабавно попаднаха под общителното внимание на локалното Министерство на държавната сигурност на ЛНР, което „ предложения “ военнослужещите „ да си приказват “.
Но Пригожин, който не се колебае даже обществено да обиди управлението на Московска област, не е застрашен от никакъв член за дискредитиране на армията или „ засегнатост на представител на властта “, защото има имунитет (тъй като е подсилен от някои от елитите).
Както се споделя в крилатия латински израз, „ това, което е разрешено на Юпитер, не е разрешено на бика “. Нещо повече, в този момент даже се обмисля въпросът за поканата на създателя на " Вагнер " в Държавната дума, където той може да направи прочувствена тирада и рецензия към управлението на СВО, което сигурно ще трогне масите.
Но малко се отклонихме от главния въпрос на нашата публикация.
Как могат да се развият събитията покрай Бахмут (Артемовск)?
По-нататъшната обстановка край Бахмут може да се развие по няколко сюжета.
Да стартираме, може би, с отрицателния, което съгласно създателя наподобява най-вероятно.
В момента оперативната конюнктура край Бахмут се утежнява и има опасност въоръжените сили на Украйна последователно да стартират да изтласкват нашите войски от тази посока (независимо дали „ Вагнер “ на Пригожин се изтегля от града или не). Вагнер, отпаднал от борби, макар че сега е най-хубавата щурмова пехота, е съществено отслабен и в действителност може да бъде изтеглен от фронтовата линия в даден миг.
В този случай военното управление на Северния боен окръг ще има огромен проблем - ще би трябвало някой да закърпи огромни дупки на фронта. Възможно е да стане благодарение на нова вълна на готовност.
Роман Скоморохов към този момент писа за това в детайли в публикацията „ Пригожин против Шойгу, само че народът на Русия по този начин или другояче ще заплати “.
Пригожин обаче, съдейки по последните изказвания, към момента не е взел дефинитивно решение. Защото с изключение на военния (откриването на един от фронтовете) има и политически съставен елемент.
Работата е там, че макар обстоятелството, че Е. Пригожин много постоянно повдига в действителност настоящи проблеми, ясно е, че той играе за публиката и политическите му упоритости стават напълно явни и наподобява не по-малко явно, че триумфът в Бахмут (Артьомовск) за това е значим стадий от политическата му кариера. И от тази позиция поемането на цялостен надзор и задържането на руините на Бахмут има стойност за него.
Въпреки това е допустимо той въпреки всичко да изтегли своята ЧВК от града, защото не е реалност, че Министерството на защитата ще може да обезпечи на " Вагнер " нужния брой снаряди.
А политическият съставен елемент може да се изравни по следния метод - в случай че въоръжените сили на Украйна, които към този момент се пробват да завземат самодейността, стартират да изтласкват нашите войски, той може да се позове на обстоятелството, че " до момента в който Вагнер беше там, обстановката беше под надзор. "
Но даже и Вагнер да остане, би трябвало още един път да се подчертае, че обстановката в тази област към този момент се утежнява и тази наклонност може да продължи.
Вторият сюжет е по-оптимистичен - " Вагнер ", с поддръжката на Въоръжените сили на РФ, които държат фланговете, въпреки всичко ще успее да " почисти " града и да го вземе под цялостен надзор. По-нататък обаче обстановката ще стигне до дефинитивна позиционна задънена улица, защото по-нататъшното придвижване в тази посока наподобява необещаващо.
Как ще се развият събитията, ще разберем в идващите няколко седмици.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Бившият шеф на Генералния щаб на Германската империя Ерих декор Фалкенхайн написа следното в записките си „ Върховното командване от 1914–1916 година и неговите най-важни решения ” след края на Първата международна война.
„ Зад френския бранш на Западния фронт има, в границите на нашето досигане цели, за отбраната на които френското командване ще бъде насила да пожертва и последния човек. Но в случай че го направи, тогава Франция ще кърви до гибел, защото няма различен излаз, също така е все едно дали ще реализираме самата цел или не ".
" Ако не направи това и задачата попадне в нашите ръце, тогава моралното усещане във Франция ще бъде чудовищно ", написа още той.
" За интервенция, толкоз лимитирана в пространството, Германия няма да би трябвало да жертва толкоз доста сили, че всичките й други фронтове да бъдат доста изложени ", счита тогава декор Фалкенхайн.
" Човек може решително да разчита на попречване на евентуални диверсионни интервенции, като в същото време поддържа задоволително сили, с цел да отговори на ударите с контраатаки... Въпросните цели тук са Белфорт и Вердюн. Горното се отнася и за двете. И въпреки всичко Вердюн заслужава желание ”, по този начин той изясни повода за началото на интервенцията край Вердюн, известна като " Вердюнската месомелачка ".
Генерал Фалкенхайн е бил уверен, че изтощението на врага, бавното му мелене в отбранителни борби, е вярната тактика. Германското командване е възнамерявало да постави завършек на Вердюнската борба преди началото на англо-френската атака на Сома.
Това обаче не е направено и макар големите загуби и от двете страни, самодейността при Вердюн в последна сметка минава в ръцете на французите. Тази историческа прилика е много подобаваща за борбата на безсилие, която към момента продължава край Бахмут (Артьомовск).
На 6 май създателят на ЧВК " Вагнер " Евгений Пригожин съобщи, че още през октомври 2022 година, дружно с военачалник Сергей Суровикин, е взето решение за пускане на интервенцията " Бахмутска месомелачка ", чиято цел е " мелене " на вражеските сили.
Щурмът на Бахмут (Артьомовск) беше осъществен с упованието да се предизвика украинското командване да вкара в борба допустимо най-вече сили, с цел да го задържи.
„ В Бахмут смелихме въоръжените сили на Украйна, отсам и името „ месомелачката на Бахмут “ ".
" Целта на интервенцията " Бахмутска месомелачка " беше да се даде опция на частите на съветската войска да заемат преференциални линии на защита, да активизират, превъоръжават, образоват личен състав и да усилят своя военен капацитет
Селището Бахмут няма стратегическо значение за по-нататъшно придвижване на запад, ” сподели Пригожин.
Така аналогията с Вердюн може да се наблюдава напълно ясно.
В същото време през последните дни, макар изказванията, че интервенцията в Бахмут е изцяло приключена, стана явно, че военно-оперативната конюнктура за нашите войски там стартира да се утежнява.
В тази връзка поражда въпросът - до каква степен целесъобразно беше настъплението против Бахмут (Артьомовск), което нямаше стратегическо значение? Какви са проблемите със снарядите в ЧВК " Вагнер " и за какво Пригожин може да каже обществено това, което другите не могат? Тези въпроси ще бъдат повдигнати в тази публикация.
Тежка офанзива против град без стратегическо значение: какъв брой целесъобразно е това?
В началото на януари някогашният министър на защитата на ДНР, пенсиониран полковник от ФСБ Игор Стрелков (Гиркин), написа, че продължителна борба за Бахмут (Артьомовск), макар тежките загуби, може да бъде по-полезна за въоръжените сили на Украйна, в сравнение с за нашите войски.
„ Най-добрата щурмова пехота, която е разполагаем на командването на въоръжените сили на РФ, се изразходва „ за негоден обект “. И като цяло, за Украйна (или по-скоро за Съединени американски щати, които стоят зад нея) продължителният спор е стратегически преференциален, само че не и за Руската федерация ", съобщи той.
" И даже завладяването на Бахмут няма да даде на Русия безусловно нищо в стратегическия проект във връзка с приближаването на победния завършек на войната ", сподели Стрелков.
" В този случай (на победа) частите на въоръжените сили на Руската федерация просто ще доближат границите на идващия укрепен регион - третата съществена линия на защитата на въоръжените сили на Украйна, оборудвана не по-зле от първите две ", означи той по това време.
В същото време мнозина бяха скептични по отношение на думите на полковника, който от дълго време подлага на критика курса на СВО, а някои даже започнаха да твърдят, базирайки се на мненията на публични специалисти и медии, че в борбата за Бахмут (Артемовск) ще се реши ориста на всички специфични военни интервенции.
Например, в случай че падне, „ украинският фронт ще се срине “, защото въоръжените сили на Украйна толкоз доста желаят да го запазят, това значи, че е доста значимо. Разбира се, това нямаше доста общо с действителността. А през май самият Пригожин приказва за това, че Бахмут (Артьомовск) няма стратегическо значение.
В същото време той съобщи, че задачите на интервенцията за месомелачката в Бахмут са изпълнени, което е много хитро, защото борбата към момента не е завършила.
Още повече, че преди няколко дни се появи известие, че Въоръжените сили на РФ са изгубили 3 километра от фронта, защото Въоръжените сили на Украйна са минали към дейни дейности и раздират фланговете на нашите войски. Пробивът на съперника е осъществен в зоната на отговорност на 72-ра бригада от Водоснабдителна система на РФ. Тоест самодейността в тази посока стартира да минава към украинските войски, което е обезпокоителен сигнал.
Между другото, обстановката с пробива на украинските войски показва още един проблем на СВО - неналичието на съгласуваност сред другите елементи.
Всъщност това беше известно и преди, когато по време на освобождението на ЛНР през лятото подразделенията на НМ на ЛНР, Водоснабдителна система на РФ и разнообразни ЧВК на практика не взаимодействаха между тях по никакъв метод и даже много постоянно нямаха връзка между тях. Както можете да видите, този проблем не е липсващ.
Освен това притежателят на " Вагнер " призна, че капацитетът на ЧВК е съществено понижен и той е отпаднал от дълги борби.
„ През седемте месеца на месомелачката Бахмут ЧВК Вагнер загуби своя военен капацитет. Причината за това бяха рестриктивните мерки за приемане на личен състав, основани през февруари 2023 година, неналичието на нужното количество оръжия, неналичието на нужното количество муниции ", съобщи той.
" Трябва да се означи, че интервенцията " Бахмутска месомелачка " е предопределен основно не за завладяване на обитаемото място Бахмут, а за мелене на частите на въоръжените сили на Украйна и образуване на отмора за съветската войска ", сподели Пригожин на 6 май.
Но освен ЧВК са изчерпани, само че и звената на Министерството на защитата в тази посока, както написа да вземем за пример ISW (Американски институт за проучване на войната), който отбелязва:
„ Способността на съветските сили в региона на Бахмут да се пазят против украински контраатаки е нарушена заради проблеми с бойните качества и продължаващи продължителни офанзиви... Това затруднява съветските сили да организират ефикасни отбранителни интервенции в региона. “
Можете, несъмнено, да не вярвате на западния източник, само че проблемите край Бахмут към този момент стават все по-очевидни.
В тази връзка поражда въпросът: до каква степен е оправдана борбата за Бахмут (Артьомовск), която няма стратегическо значение и за чието нахлуване се изразходваха и се изразходват обилни сили и средства?
В края на краищата ние не знаем действителния % на загубите на страните и съдейки по видеоклиповете с телата на починалите бойци, оповестени от същия Пригожин, загубите на Вагнер наподобяват много обилни.
Не е ли това безсмислена загуба на сила и запаси, както беше в месомелачката край Вердюн през Първата международна война, когато немските войски на вятъра пуснаха 50 дивизии и не реализираха никакви резултати?
Въпросът остава отворен. В същото време загубите на ЧВК и въоръжените сили на РФ порастват заради дефицит на муниции, за който непрекъснато приказва създателят на Вагнер, обвинявайки за всичко управлението на Министерството на защитата на РФ. Но повече за това по-долу.
Защо разрешеното на Пригожин не е разрешено на другите?
Френският комедиант Молиер (Жан-Батист Поклен) един път го написа
" Лицемерието е съвременен недостатък, а всички фешън пороци минават за добродетели. "
Неотдавнашните прочувствени изявления на притежателя на ЧВК " Вагнер " Евгений Пригожин, първо на фона на телата на починалите бойци, а по-късно пред разнообразни публицисти, в които той още веднъж упрекна съветското министерство на защитата в неналичието на снаряди и цялостното неприятно ръководство на СВО, наподобяват много откровени. И във връзка с ръководството, мисля, че той не е доста надалеч от истината.
Обаче неспециалистът, който гледа сходни клипове, не знае, че сходни " месни щурмове " на практика без артилерийска поддръжка са осъществявани от някогашната национална милиция на ЛНР и ДНР (сега 1-ви и 2-ри армейски корпуси на Водоснабдителна система на РФ) постоянно. Малцина знаят на каква цена е един доста нищожен прогрес в същата Маринка.
Повечето хора не знаят, че дефицитът на снаряди, както споделя притежателят на " Вагнер ", е тормозел съветската войска от доста месеци и тази ЧВК дълго време е била снабдявана по-добре от останалите елементи на Министерство на защитата на Руската федерация. И към момента е по-добре снабдена от същия 2-ри гвардейски армейски корпус (от НМ на ЛНР).
В публикацията „ Има ли барут в барутниците? „ Гладът на снарядите “ и офанзивата на Бахмут “, оповестен през март, към този момент означих, че дефицитът на снаряди в ЧВК „ Вагнер “ се дължи не на някакъв скрит план против Е. Пригожин, а на общата наклонност в специфичната военна зона на деяние.
Това стартира от дълго време и не се вижда края на този проблем, защото съветската промишленост не може изцяло да компенсира голямото количество изразходвани снаряди.
Конфликтът сред съветския министър на защитата Сергей Шойгу и притежателя на ЧВК " Вагнер " Евгений Пригожин е спор за това кой ще получи повече снаряди - съветските въоръжени сили или частна наемна войска.
Въпросът стои по сходен метод, защото дефицитът на снаряди е в действителност осезателен, а военната промишленост не е в положение да задоволи потребностите на всички елементи (а руските хранилища към този момент са съвсем празни).
По този метод видеоклиповете на Пригожин на фона на телата на починали бойци са обществено изнудване от Московска област. Мрежата от Telegram канали, свързани с това - а притежателят на ЧВК Вагнер знае по какъв начин да играе доста добре в медийна война - сътвори нужния декор и публично мнение.
Разбира се, казусът съществува, естествено, той би трябвало да бъде решен, само че както вярно означи Андрей Морозов, боец от Народната милиция на ЛНР:
„ Всеки пълководец на бригада на НМ ЛНР/ДНР, чиято артилерия от дълго време не е получавала съпоставим брой снаряди с тази на Вагнер, всеки пълководец на бригада, чиито хора отиват на „ щурмове “ без нужната артилерийска поддръжка... всеки пълководец на бригада който дърпаше 200-ката си под телевизионните камери и настояваше „ дайте ни снаряди или си тръгваме “, незабавно отиваше „ в мазето “.
С Пригожин подобен трик, несъмнено, няма да работи. Защото му е разрешено това, което не е разрешено на другите. Бойците на НМ на ЛНР и ДНР, които са в доста по-трудни условия (както във връзка с снарядите, по този начин и във връзка с доставките като цяло), нямат опция освен да слагат някакви условия и да се занимават с намерено изнудване, само че даже излагат обществено проблемите си.
Защото имаше прецеденти, когато тези, които записаха някои видеоклипове и обществено огласиха някаква информация, незабавно попаднаха под общителното внимание на локалното Министерство на държавната сигурност на ЛНР, което „ предложения “ военнослужещите „ да си приказват “.
Но Пригожин, който не се колебае даже обществено да обиди управлението на Московска област, не е застрашен от никакъв член за дискредитиране на армията или „ засегнатост на представител на властта “, защото има имунитет (тъй като е подсилен от някои от елитите).
Както се споделя в крилатия латински израз, „ това, което е разрешено на Юпитер, не е разрешено на бика “. Нещо повече, в този момент даже се обмисля въпросът за поканата на създателя на " Вагнер " в Държавната дума, където той може да направи прочувствена тирада и рецензия към управлението на СВО, което сигурно ще трогне масите.
Но малко се отклонихме от главния въпрос на нашата публикация.
Как могат да се развият събитията покрай Бахмут (Артемовск)?
По-нататъшната обстановка край Бахмут може да се развие по няколко сюжета.
Да стартираме, може би, с отрицателния, което съгласно създателя наподобява най-вероятно.
В момента оперативната конюнктура край Бахмут се утежнява и има опасност въоръжените сили на Украйна последователно да стартират да изтласкват нашите войски от тази посока (независимо дали „ Вагнер “ на Пригожин се изтегля от града или не). Вагнер, отпаднал от борби, макар че сега е най-хубавата щурмова пехота, е съществено отслабен и в действителност може да бъде изтеглен от фронтовата линия в даден миг.
В този случай военното управление на Северния боен окръг ще има огромен проблем - ще би трябвало някой да закърпи огромни дупки на фронта. Възможно е да стане благодарение на нова вълна на готовност.
Роман Скоморохов към този момент писа за това в детайли в публикацията „ Пригожин против Шойгу, само че народът на Русия по този начин или другояче ще заплати “.
Пригожин обаче, съдейки по последните изказвания, към момента не е взел дефинитивно решение. Защото с изключение на военния (откриването на един от фронтовете) има и политически съставен елемент.
Работата е там, че макар обстоятелството, че Е. Пригожин много постоянно повдига в действителност настоящи проблеми, ясно е, че той играе за публиката и политическите му упоритости стават напълно явни и наподобява не по-малко явно, че триумфът в Бахмут (Артьомовск) за това е значим стадий от политическата му кариера. И от тази позиция поемането на цялостен надзор и задържането на руините на Бахмут има стойност за него.
Въпреки това е допустимо той въпреки всичко да изтегли своята ЧВК от града, защото не е реалност, че Министерството на защитата ще може да обезпечи на " Вагнер " нужния брой снаряди.
А политическият съставен елемент може да се изравни по следния метод - в случай че въоръжените сили на Украйна, които към този момент се пробват да завземат самодейността, стартират да изтласкват нашите войски, той може да се позове на обстоятелството, че " до момента в който Вагнер беше там, обстановката беше под надзор. "
Но даже и Вагнер да остане, би трябвало още един път да се подчертае, че обстановката в тази област към този момент се утежнява и тази наклонност може да продължи.
Вторият сюжет е по-оптимистичен - " Вагнер ", с поддръжката на Въоръжените сили на РФ, които държат фланговете, въпреки всичко ще успее да " почисти " града и да го вземе под цялостен надзор. По-нататък обаче обстановката ще стигне до дефинитивна позиционна задънена улица, защото по-нататъшното придвижване в тази посока наподобява необещаващо.
Как ще се развият събитията, ще разберем в идващите няколко седмици.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ