Месни Заговезни е! От днес започват строги забрани, ето какво се прави за последно
Месни Заговезни /Неделя месопустна/ е последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости.
Празникът е с плаваща дата, като тази година се пада на 27 февруари. Денят постоянно съответствува с неделята, осем седмици преди Великден и е първият празник, обвързван с настъпващата пролет.
Ден преди Месни Заговезни, в събота, се отбелязва Задушница пред Великия пост. Както при другите задушници, се върви на гроба на нашите близки, прекадява се, прелива се с вино, пали се свещ. Раздават се подавки: жито, самун без мая, сирене и яйца.
Седмицата след Месни Заговезни се назовава Сирница. През нея до идната неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се ядат сирене, мляко, масло - всевъзможни млечни артикули и яйца.
Тези две седмици са самобитна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. Постите съществуват в съвсем всички антични култури, като форма на пречистване от злото, като тестване на индивида вкопчил се в материалното, като превъзходство над желанията и пристрастеностите. Едно себеосъзнаване за непрекъснатия ни блян, за мястото ни в духовното ни развиване.
Безспорно обаче, в прехода на природата сред зима и пролет, в постите се крие и конфигуриране и отмора на организма ни, водещо до изчистване от токсините.
По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им блага: варена кокошка, ритуален самун и вино, през днешния ден най-често торта.
На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни артикули софра. Наближават дните, в които веселбите са неразрешени.
Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска лой /мас, краве масло/, баница с месо.
Празникът е с плаваща дата, като тази година се пада на 27 февруари. Денят постоянно съответствува с неделята, осем седмици преди Великден и е първият празник, обвързван с настъпващата пролет.
Ден преди Месни Заговезни, в събота, се отбелязва Задушница пред Великия пост. Както при другите задушници, се върви на гроба на нашите близки, прекадява се, прелива се с вино, пали се свещ. Раздават се подавки: жито, самун без мая, сирене и яйца.
Седмицата след Месни Заговезни се назовава Сирница. През нея до идната неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се ядат сирене, мляко, масло - всевъзможни млечни артикули и яйца.
Тези две седмици са самобитна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. Постите съществуват в съвсем всички антични култури, като форма на пречистване от злото, като тестване на индивида вкопчил се в материалното, като превъзходство над желанията и пристрастеностите. Едно себеосъзнаване за непрекъснатия ни блян, за мястото ни в духовното ни развиване.
Безспорно обаче, в прехода на природата сред зима и пролет, в постите се крие и конфигуриране и отмора на организма ни, водещо до изчистване от токсините.
По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им блага: варена кокошка, ритуален самун и вино, през днешния ден най-често торта.
На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни артикули софра. Наближават дните, в които веселбите са неразрешени.
Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска лой /мас, краве масло/, баница с месо.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ