ГОДИШНИНА: Отбелязваме 144 години от създаването на българския лев
Месеците юни и юли са от извънредно значение за парично-финансовата история на България. Множество основни институции, които и до през днешния ден играят значима роля в стопанството на страната, са намерили своето начало в първите седмици на лятото:
- На 4 юни 1880 година е основан българският лев посредством публикуването на „ Закона за правото на рязане на монети в Княжество България “.
- На 6 юни 1879 година Българска национална банка (БНБ) реализира първата си банкова интервенция. Държавата превежда 8 687 043 франка, като два милиона от тази сума са импортирани за набиране на главен капитал на Българска народна банка, а останалите - на депозит.
- На 1 юли 1997 година е въведен валутният ръб, посредством който е преодоляна хиперинфлацията и са нормализирани финансите на страната.
- На 5 юли 1879 година е учредено Министерство на финансите, което се разпорежда с хазната и държавния бюджет.
Историята на българските пари и финанси е комплицирана и изпълнена със съществени провокации. Но с изключение на като знание за общото ни минало, тя може да служи като скъп урок за спестителите и вложителите.
Непосредствено преди началото на Първата Балканска война в България на процедура работи класическият златен стандарт. Паричната циркулация се състои от към 164 милиона лв., включващи златни, сребърни, медни и никелови монети, както и банкноти. Златният лев е в основата на паричната система и всяка стока може да бъде закупена посредством композиция от разнообразни монети и банкноти. На касите на Българска народна банка, жителите е можело да разменят свободно своите банкноти за злато.
Тази система се е запазила до присъединяване на България в Първата международна война и малко след нея. Военните разноски от няколко поредни войни натоварват хазната и страната прибягва до отпечатване на нови банкноти, което води до сериозна инфлация – книжните пари се обезценяват по отношение на златния лев цели 16 пъти. От края на 1918 година обменът на банкноти в злато или сребро се прекратява със закон „ до второ предписание “, което по този начин и не идва. През 1920 година златното покритие на банкнотите е едвам 1,56%.
Интересно определение и насочна точка за „ ПАРИ “ дава основния изпълнителен шеф на Tavex - Макс Баклаян: „ Златото е пари, а това, което държим в джоба си и назоваваме „ пари “, в действителност е валута. Разликата сред пари и валута е, че парите имат стойност сами по себе си, а валутата няма. “
И до през днешния ден златото остава отличен бранител от обезценяване на хартиените пари, а златните стандарти са минало по целия свят поради изкушението на инфлацията, което не подминава нито една държавна власт.
- На 4 юни 1880 година е основан българският лев посредством публикуването на „ Закона за правото на рязане на монети в Княжество България “.
- На 6 юни 1879 година Българска национална банка (БНБ) реализира първата си банкова интервенция. Държавата превежда 8 687 043 франка, като два милиона от тази сума са импортирани за набиране на главен капитал на Българска народна банка, а останалите - на депозит.
- На 1 юли 1997 година е въведен валутният ръб, посредством който е преодоляна хиперинфлацията и са нормализирани финансите на страната.
- На 5 юли 1879 година е учредено Министерство на финансите, което се разпорежда с хазната и държавния бюджет.
Историята на българските пари и финанси е комплицирана и изпълнена със съществени провокации. Но с изключение на като знание за общото ни минало, тя може да служи като скъп урок за спестителите и вложителите.
Непосредствено преди началото на Първата Балканска война в България на процедура работи класическият златен стандарт. Паричната циркулация се състои от към 164 милиона лв., включващи златни, сребърни, медни и никелови монети, както и банкноти. Златният лев е в основата на паричната система и всяка стока може да бъде закупена посредством композиция от разнообразни монети и банкноти. На касите на Българска народна банка, жителите е можело да разменят свободно своите банкноти за злато.
Тази система се е запазила до присъединяване на България в Първата международна война и малко след нея. Военните разноски от няколко поредни войни натоварват хазната и страната прибягва до отпечатване на нови банкноти, което води до сериозна инфлация – книжните пари се обезценяват по отношение на златния лев цели 16 пъти. От края на 1918 година обменът на банкноти в злато или сребро се прекратява със закон „ до второ предписание “, което по този начин и не идва. През 1920 година златното покритие на банкнотите е едвам 1,56%.
Интересно определение и насочна точка за „ ПАРИ “ дава основния изпълнителен шеф на Tavex - Макс Баклаян: „ Златото е пари, а това, което държим в джоба си и назоваваме „ пари “, в действителност е валута. Разликата сред пари и валута е, че парите имат стойност сами по себе си, а валутата няма. “
И до през днешния ден златото остава отличен бранител от обезценяване на хартиените пари, а златните стандарти са минало по целия свят поради изкушението на инфлацията, което не подминава нито една държавна власт.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ