Месеците преди въвеждането на еврото носят несигурност, очакване и въпроси.

Месеците преди въвеждането на еврото носят неустановеност, очакване и въпроси. Но съгласно новото национално изследване на JTN, представено от " Фокус ", българите посрещат смяната надалеч по-трезво и прагматично, в сравнение с постоянно се показва в обществения спор.

Да – множеството чакат повишаване. Но не се паникьосват.

Да – тревожат се за инфлацията. Но търсят действителни решения.

И най-много – не имат вяра в " чудодейни “ държавни начинания, които дават обещание да спасят потребителите от пазарните механизми.

" Магазините за хората “ – повече политика, в сравнение с помощ

Една от най-обсъжданите хрумвания тази есен – така наречен " държавни магазини за хората “, които би трябвало да оферират артикули на по-ниски цени, – среща най-вече съмнение и песимизъм.

Резултатите от изследването са безапелационни: над 70% от българите не имат вяра, че тези обекти ще окажат действителен резултат върху цените.

Повечето респонденти ги виждат като политически ход, а не като обществена поддръжка.

· 72% считат, че няма да повлияят на цените в частния сектор;

· 65% не имат вяра, че ще оказват помощ на уязвимите групи;

· 60% ги дефинират като неприятна инвестиция на обществени средства;

· а повече от половината (58%) са уверени, че сходна самодейност ще затрудни, вместо да улесни прехода към еврото.

Думата, която най-често се появява в мненията на респондентите, е " пиар “ – не помощ, не непоклатимост, а обществена проява без действително наличие.

" Българите стават все по-внимателни към обществени послания, изключително в случай че ги разпознават като популустки. Те ясно разграничават действителните решения от символичните жестове, “ разяснява Даньо Димитров, ръководещ шеф на JTN.

" Проучването демонстрира осъзнатост, сериозно мислене и подготвеност хората да поемат отговорност за личните си решения. “

Рационални консуматори в очакване на новата валута

Макар тематиката за цените да господства, държанието на потребителите демонстрира успокоение и адаптивност, а не боязън. Повече от две трети към този момент възнамеряват бюджета си деликатно, купуват главно на промоция и избират по-достъпни марки. Хората не чакат чудеса – просто ще се приспособят.

Типичната тактика звучи по този начин: " Ще закупувам по-малки количества, ще очаквам понижения, ще виждам повече промоции. “

Дори при повишение на цените, множеството българи декларират, че няма да се откажат от нужните артикули, а ще контролират потреблението си.

Само 12–13% възнамеряват да се откажат напълно от " екстрите “ – цигари, сладки произведения или безалкохолни питиета.

Страхове има, само че не и суматоха

Най-силно изразените терзания са предстоящи:

· безпричинно повишение на цените от търговците (82%);

· общо повишаване и инфлация (78%);

· маркетингово " закръгляне нагоре “ на цените (74%)

Но тези страхове не се трансформират в скептицизъм. Българите се готвят за смяната с реалистични упования, а не с чувство за рецесия. Повечето българи считат, че ще им трябват до три месеца, с цел да свикнат с новите цени в евро. Вярват, че преходът ще бъде сложен, само че реализуем, стига връзката от страна на бизнеса и институциите да е почтена и транспарантна.

Еврото – разделяща, само че не травматична тематика

Обществото остава разграничено съвсем на половина във връзка с еврото – към 40% го поддържат, толкоз са и срещу. Повечето хора правят оценка практическите изгоди – по-лесни пътувания, по-прозрачни цени и по-сигурни спестявания, само че малко на брой имат вяра, че валутната смяна ще усъвършенства икономическата политика.

Близо две трети считат, че левът е значима част от националната еднаквост, а една пета признават, че евентуално постоянно ще " преизчисляват в левове “ при извършване на покупки.

Информационната акция – забелязана, само че непочувствана

Около една трета от респондентите си спомнят за осведомителна акция за еврото, само че малко на брой я намират за задоволително потребна.

Хората чакат съответни дейности – ясно двойно изписване на цените, заледяване на цените в първите месеци и ясни етикети с последната смяна на цената.

" Българите не желаят лозунги, а практични решения. Те към този момент мислят като осведомени консуматори, не като фенове на икономическо шоу “, обобщават от JTN.

Методология

Изследването е извършено през септември 2025 година измежду 600 пълнолетни жители (18–75 г.), интензивно участващи във вземането на решения за покупки в семейството.

Проучването е осъществено посредством онлайн панела на JTN Research по методологията CAWI (Computer Assisted Web Interviewing) и е национално представително за градското население на България.

За JTN Research

От 2007 година JTN предлага персонализирани проучвателен решения, съчетаващи експертиза и софтуерни нововъведения в разбора на данни.

Компанията е водач в района в региона на онлайн панелните изследвания и разработчик на лични системи за верификация на данни, гарантиращи акуратност и меродавност на резултатите.