Краят на историята? 30 г. по-късно, валидна ли е все още тази идея?
Месеци преди Берлинската стена да падне на 9 ноември 1989 година, на фона на отпущането на руската хватка върху Източния блок, един млад политолог на име Франсис Фукуяма направи изказване, което бързо стана фамозно. Това е, разгласи той, " краят на историята ".
Провъзгласеното проваляне на комунизма обаче не бе началото на продължителна златна епоха за западния, буржоазен демократизъм. Стана нещо напълно друго.
През последвалите десетилетия сеизмични събития, придвижвания и световни трендове оформиха 21-и век като раздробена и може би по-опасна епоха от тази на Студената война. Станаха нападенията на 11 септември 2001 г.; войните в Ирак и Сирия спомогнаха за кървавия напредък на групировката " Ислямска страна ", а след това - и за бежанска рецесия. Икономиката се срина през 2008 година Китай стана суперсила. Русия се възроди. Нов популизъм пусна корени. Всички тези неща имаха невъобразимо влияние. И, наподобява, краят на историята не пристигна.
Днес Фукуяма признава, че е бил отчаян от някои събития през десетилетията. Той споделя, че книгата му не е била знамение, а констатация, че са основани още доста демокрации.
Светът в този момент е във фаза, която той не е очаквал. В изявление за Асошиейтед прес неотдавна Фукуяма отдели време, с цел да поразсъждава върху това, което е видял и което занапред може да се случи, съобщи Българска телеграфна агенция.
След стената: първите години
С отминаването на десетилетията, споделя Фукуяма, в този момент има " цяло потомство хора, които не са претърпели Студената война или комунизма ". През първите години след рухването на Стената бяха родени нови страни, а Германия се сплоти. След разпадането на Съветския съюз обаче избухнаха войни и спорове и остри постколониални разногласия за споразумяване на задължения.
Провъзгласеното проваляне на комунизма обаче не бе началото на продължителна златна епоха за западния, буржоазен демократизъм. Стана нещо напълно друго.
През последвалите десетилетия сеизмични събития, придвижвания и световни трендове оформиха 21-и век като раздробена и може би по-опасна епоха от тази на Студената война. Станаха нападенията на 11 септември 2001 г.; войните в Ирак и Сирия спомогнаха за кървавия напредък на групировката " Ислямска страна ", а след това - и за бежанска рецесия. Икономиката се срина през 2008 година Китай стана суперсила. Русия се възроди. Нов популизъм пусна корени. Всички тези неща имаха невъобразимо влияние. И, наподобява, краят на историята не пристигна.
Днес Фукуяма признава, че е бил отчаян от някои събития през десетилетията. Той споделя, че книгата му не е била знамение, а констатация, че са основани още доста демокрации.
Светът в този момент е във фаза, която той не е очаквал. В изявление за Асошиейтед прес неотдавна Фукуяма отдели време, с цел да поразсъждава върху това, което е видял и което занапред може да се случи, съобщи Българска телеграфна агенция.
След стената: първите години
С отминаването на десетилетията, споделя Фукуяма, в този момент има " цяло потомство хора, които не са претърпели Студената война или комунизма ". През първите години след рухването на Стената бяха родени нови страни, а Германия се сплоти. След разпадането на Съветския съюз обаче избухнаха войни и спорове и остри постколониални разногласия за споразумяване на задължения.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ