Месец юни 2024 е тринадесетият пореден рекордно топъл месец в

...
Месец юни 2024 е тринадесетият пореден рекордно топъл месец в
Коментари Харесай

Светът преживя най-топлия юни през последните 144 години

Месец юни 2024 е тринадесетият следващ рекордно топъл месец в света. Горещините в Близкия изток взеха повече от 1000 човешки живота. 50 °C в Судан и Египет. Световният океан продължава да има рекордно висока температура към този момент 15 следващи месеца. Бяха регистрирани температури под нормата в Южна Америка, а Атлантическият океан замръзна по Патагонското крайбрежие. В същото време равнището на антарктическият лед е с 16% по-малко от междинното.През юни беше регистрирана необикновена интензивна гореща вълна на Балканите с температура до 45 °C. У нас отбелязахме най-топлия юни за повече от 140 години. В съвремието междинната температура през месец юни в България се е нараснала с малко над градус, като най-съществено е това стопляне в планинските региони и в Софийския район, където покачването на температурите е към 1.5 °C

Средната температура на въздуха през юни 2024 година в световен проект е с 0,67 °C по-висока по отношение на новия климатологичен интервал (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,85 °C по-топъл от предходния климатологичен интервал 1981 – 2010 година, съгласно систематизираната информация от Европейската работа за изменение на климата Коперник (C3S). Тези стойности дефинират месеца като най-топлия юни най-малко от 1979 година , откогато се водят наблюдения по този метод. Юни 2024 година усъвършенства предходния рекордьор – юни 2023 година (Фиг. 1). Разликата със идващите в тази ранглиста 2019, 2020 и 2022 година е забележителна. При разбор на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1880 година, няма по-топъл юни от тазгодишния, което значи, че това е най-топлият юни в света през последните 144 години . Според данните в NOAA от 1880 година до 2024 година трендът на покачване на междинната световна юнска температура е 0.08 °C на десетилетие, само че за последните 45 години (1979 – 2024 г.) този тренд е доста по-голям и доближава стойности от порядъка на 0.25 °C на десетилетие. или над 3 пъти по-бързо. 

Фигура 1. Отклонение на междинната температура на въздуха за юни по отношение на нормата за 1991 – 2020 година за цялото земно кълбо от 1979 година насам. Източник: C3S/ECMWF

В районен проект доминират местата с позитивна особеност, като тя е най-значителна тук-там в полярните региони, както в Северното, по този начин и в Южното полукълбо (около 8 °C). В Канадския архипелаг бяха маркирани редица „ топли “ върхове, като места покрай полярния кръг и зад него бяха регистрирани температури към и над 30 °C. 

  Фигура 2. Отклонение на междинната температура на въздуха за юни 2023 година по отношение на нормата за 1991 – 2020 година за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

В Близкия изток поредност от горещи талази, почнала още през пролетните месеци, доведоха до тежки жеги в Саудитска Арабия. Горещините съответстваха с интервала на поклоннически туризъм в Мека и други свещени за мюсюлманския свят места в района. Според локалните лекари и специалисти повече от 1000 души са починали в резултат на горещото време по време на поклоненията. В най-горещите дни на юни температурите в Мека доближиха до 52 °C и макар препоръките на управляващите за ограничение на интензивности сред 12 и 16 часа и раздаването на вода на поклонниците, горещините станаха причина за гибелта на доста хора. 

Северна Африка също беше наранена от горещините, като в Судан и Египет, температурите доближиха до 50 °C. Толкова висока температура, съгласно египетската метеорологична работа, не е достигана повече от 18 години. С горещините в този регион на света се свързват десетки смъртни случаи на хора, прекосяващи границата сред Судан и Египет. 

Наднормени бяха температурите и в Пакистан, Източна Индия, както и по-на изток в Южна Корея. В Сеул и други градове на Южна Корея бяха усъвършенствани няколко дневни върха на оптималните температури.

С температури под междинните се характеризират Централна Канада, крайбрежния район на северозападна Африка, северните и източните региони на Австралия. Части от Антарктида са с огромна негативна особеност, като студени въздушни маси от там, постоянно доближиха и до Патагония. Ниските температури в Южна Аржентина доведоха до замръзването на Атлантика наоколо до крайбрежния град Tierra del Fuego.

Една от аргументите за рекордно високата световна температура през юни е и продължаващата към този момент за 15-ти следващ месец висока температура на повърхността на Световния океан. Едва към края на месеца междинната температура на Световния океан падна малко под равнищата от предходната година, само че разликата е минимална (Фиг. 3). 

  Фигура 3. Ход на междинната температура на повърхността на Световния океан. Източник: C3S/ECMWF

С най-голяма позитивна особеност се открояват елементи от Атлантическия океан (субтропичен Северен Атлантик, извънтропичен Южен Атлантик, тропичен Атлантик и Карибско море), в доста елементи на Индийския океан, Южния океан бранш югозападно от Южна Африка и в разнообразни елементи на извънтропичния Тихия океан. Развиващата се Ла Ниня е причина за поднормените условия в екваториалната източна част на Тихия океан. 

Площта на арктическия морски лед е била с 3% под междинното, покрай стойностите, следени през множеството години от 2010 година насам. Средната месечна повърхност е 11,1 млн. км 2 или единствено 0,4 млн. км 2 (или към 3%) под междинното за 1991 – 2020 година за юни. Средната повърхност на морския лед в Антарктика за юни 2024 година е 12,2 млн. км 2 , което с е с 12% под междинната за юни 1991 – 2020 година Това е втората най-малка повърхност с лед за юни в границите на 46-годишния набор от сателитни данни. На първо място е 2023 година – с 16% поднормена повърхност с антарктичен лед. 

Месец юни беше и вторият най-топъл в Европа

Температурата през юни в Европа беше по-висока от междинната, като месечната особеност възлиза на +1.6 °C, по отношение на нормата за интервала 1991 – 2020 година Това е с 0.3 °C по-малко от най-топлия юни, който е регистриран през 2019 година Това е и деветият следващ юни, който е по-топъл от нормата. Тазгодишният юни дели второто място в тази ранглиста с 2022 година Най-студеният юни – от 1910 година насам, се случва през 1923 година, а от 1980 до 1994 година има 15 годишен интервал единствено с негативни аномалии, което удостоверява относително огромния тренд на стопляне. За интервала 1979 – 2024 година се регистрират 0.57 °C на десетилетие, а от началото на предишния век до през днешния ден трендът е със стойност 0.17 °C на десетилетие. Тези числа демонстрират, че 

за последните 40 години Европа се затопля повече от 3 пъти по-бързо, а единствено за последните 10 години стоплянето е с повече от 0.6 °C. 

В районен проект към 2/3 от територията на континента е с позитивна особеност, като най-голяма стойност има тя, в северната част на Скандинавието, в Южна Италия и на Балканите (Фиг. 4). Особено интензивни бяха горещините в Кипър и Гърция, където температурите доближиха близо 45 °C . Въпреки тези рискови температури Гърция не съумя „ бие “ горещия юни от 2010 г. 

Фигура 4. Отклонение на междинната температура на въздуха за юни 2024 година по отношение на нормата за 1991 – 2020 година в Европа. Източник: C3S/ECMWF

За разлика от горещия югоизток на Европа, в западните елементи на континента междинните температури бяха към и под междинните, като най-голяма негативна особеност се следи в Исландия. Ирландия също записва поднормен месец, само че със относително дребна стойност на негативната особеност от -0.5 °C. Това е най-студеният юни от 10 години насам, откакто през миналата година беше маркиран най-топлият юни в 125-годишната метеорологична редица на острова. И във Англия юни 2024 година е с малко по-ниска междинна температура от междинната за интервала 1991 – 2020 година, по-сух и относително безоблачен. 

Регистрирахме най-топлият юни В България

Стойността на аномалията на междинната температура за месеца в България го дефинира като най-топлия откогато се вършат регулярни метеорологични наблюдения в нашата страна – от близо 140 години. Досегашният водач 2012 година е „ отвят “ с близо два пъти по-голяма особеност (Фиг. 5), както и идващите в тази ранглиста 2007 и 2003 г и 1927 година Като умозаключение, междинните температури през юни са доста по-високи по отношение на климатичните правила за интервала 1991 – 2020 г. 

Фигура 5. Отклонение на междинната температура на въздуха в България през юни, по отношение на нормата за интервала 1991 – 2020 година Източник: www.stringmeteo.com

За последните 45 години трендът на покачване на междинните температури в нашата страна е 0.51 °C на десетилетие, като огромен принос за този тренд има точно тазгодишната особеност. Разликата в междинните температури на новия климатологичен интервал 1991 – 2020 година, по отношение на остарелия 1961 – 1990 година приблизително за страната е към 1.1 °C или казано с други думи – в съвремието междинната температура през юни се е повишила с малко над градус. Най-съществено е това стопляне в планинските региони и Софийско, където покачването на температурите е към 1.5 °C, а по-слабо е изменението на температурите в Централна Северна и в Североизточна България с малко под градус.

Юни 2024 година стартира с дълга поредност от наднормени дни, с малко спиране тъкмо в средата на месеца с два поднормени дни (Фиг. 6). Най-високата температура в страната мина психическата граница от 40 °C. В Русе на 20 юни живакът в термометрите доближи 40.1 °C, а в Сандански в три следващи дни сред 20 и 22 юни бяха маркирани температури над 39 °C. Въпреки че безспорните оптимални температури – най-високите стойности на температурите, през този юни останаха с 2 до 5 °C под рекордните за месеца, то междинните температури в доста региони бяха рекордно високи и повода е в дългите поредици на дни с доста висока позитивна особеност. Според данни от някои станции на Национален институт по метеорология и хидрология, както и от общоприетоо ситуирани автоматизирани станции, най-малки стойности на месечната особеност (около 2 °C) се следят по Черноморието и в северозападните региони, а най-големи – над 4 °C, в крайните югозападни елементи и в средно- и високопланинския пояс. 

Фигура 6. Ход на среднодневната температура по синоптични периоди, изразена посредством особеност за деня, по отношение на нормата за интервала 1991 – 2020 година Източник: www.stringmeteo.com

Месечната сума на преваляванията в по-голямата част на страната е сред 20 и 60% от нормите и единствено тук-там в Западна България, тя доближава до 80%. Въпреки, поднормените дни с дъжд, в някои региони на страната паднаха интензивни превалявания, съпроводени от мощни гръмотевични стихии, ненадейно увеличаване напразно и градушки, с най-вече провали в Предбалкана и централните елементи на страната

За съвсем половината територия на страната юни е най-валежният месец през годината. Но тази година дългите наднормени интервали, съпроводени от извънредно сухото за сезона време, станаха причина за огромния брой пожари, зародили в разнообразни елементи на страната . Според пожарните служби в някои области, броят на пожарите е с към 20% повече от предходната година по същото време. За връзката сред климатичните промени и пожарите може да прочетете тук. 

През миналия юни станахме очевидци на необятно публикувани и продължителни горещи талази в доста страни. Те оказаха значително въздействие върху всички аспекти от живота на хората, в това число предизвикаха повече от 1000 смъртни случаи в Близкия Изток. Притеснителното в тези горещи талази е, че те се случват с огромна активност, преди обичайния пик на горещините за Северното полукълбо. Задаваме си риторичен въпрос: Щом през юни се случиха, такива горещини, какво да чакаме през юли и август? Е, най-простият отговор е: Рекордно топъл летен сезон за доста елементи на Югоизточна Европа, само че зад тези върхове най-вероятно се крият и редица неподходящи резултати, като дефицит на питейна вода, недостиг на електрическа енергия, здравословни проблеми на доста хора, голям брой пожари, проблеми в земеделието и така нататък

Автор: Симеон Матев / Климатека

Симеон Матев е създател в Климатека и лекар по климатология, защитил е докторат на тематика „ Съвременни промени на климата в България “. В момента е помощник по климатология в катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, като главните му научни ползи са в региона на изменението на климата, дълготрайните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „ Времето “ в съвсем всички наши малките екрани, както зад кадър, по този начин и в ефир.

В обявата са употребявани материали от:

  • https://climate.copernicus.eu/surface-air-temperature-june-2024 
  • https://climate.copernicus.eu/sea-ice-cover-june-2024 
  • https://www.cpc.ncep.noaa.gov/products/analysis_monitoring/enso_advisory/ensodisc.shtml
  • https://www.bbc.com/news/articles/cjeexy2x3xro
  • https://reliefweb.int/report/egypt/heatwave-kills-dozens-sudanese-en-route-egypt
  • https://m.koreaherald.com/amp/view.php?ud=20240619050625
  • https://buenosairesherald.com/environment/patagonia-cold-snap-sees-parts-of-argentina-colder-than-antarctica
  • https://www.met.ie/climate-statement-for-june-2024
  • https://www.metoffice.gov.uk/about-us/news-and-media/media-centre/weather-and-climate-news/2024/dry-cool-and-sunny-june-for-the-uk
  • https://www.climateka.bg/klimatichni-promeni-pozhari-2023/
  • https://www.climateka.bg/
  • www.stringmeteo.com
  • http://www.meteo.bg/bg
Източник: obekti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР